Параграф22 Weekly

Доклад на кадровия орган за 2012 г. отчита:

ВСС работи в изолация

Висшият съдебен съвет (ВСС) не се стикова с вътрешното ведомство, кадровият орган не се разбира и с финансовото министерство, работи в изолация от синдикатите, не се разбира с правителствените организации. Това са основните акценти от отчетния доклад за дейността на ВСС за 2012 година. Той е внесен неотдавна в Правната комисия на Народното събрание и предстои да бъде разгледан от нея в първите дни след като магистрати и депутати се върнат от лятна ваканция.


В документа се отбелязва, че през 2012-а за първи път съдебният съвет е приел годишна програма, която планира дейностите и посочва приоритетите и за 2013 г., отразявайки вижданията за най-важните мерки и политики за периода и внасяща последователност и предвидимост в дейностите му. Но въпреки това през цялата 2012 г. дейността на ВСС бе наблюдавана и критикувана от неправителствени организации, международни наблюдатели, различни обществени и политически групи.


Негативните нагласи

nbsp;


на обществото към работата на кадровия съвет нарастваха все повече, въпреки смяната на неговия състав през октомври. Напрежението около кадровиците изби преди повече от два месеца, а народното недоволство бе изразено пред сградата на ВСС в центъра на София в плакати с надписи Мафия и Оставка.


Според авторите на доклада острото обществено недоволство, което не е от вчера, е насочено срещу работата на органите на съдебната власт в съвкупност. Но недоверието се дължи и на конкретни съмнения в решения на ВСС, чиято правилност и ефективност съветът не е защитил достатъчно убедително и прозрачно.


Като незадоволителна се посочва съвместната работа с професионалните организации на магистратите и с неправителствените организации, занимаващи се с темите на съдебната власт. В тревожно състояние през цялата година бяха отношенията и взаимодействието с част от органите на изпълнителната власт, пишат авторите. Като слабост в работата на ВСС се отбелязва и липсата на изградени взаимоотношения между органите на съдебната власт и министерствата на вътрешните работи (МВР) и на финансите (МФ). И няма как да е другояче, след като през отчетния период министър на вътрешните работи беше Цветан Цветанов, който - основателно или не, при всеки удобен случай критикуваше съдебната власт.


От друга страна, ВСС има изградени много добри взаимоотношения с Министерството на правосъдието (МП), с което работи в синхрон при решаването на въпросите с материалната база, както и при издаване на нормативни актове, регулиращи работата на съдебната власт.


Встъпването в длъжност на новия състав на съвета през октомври миналата година не доведе до преодоляване на студената война между двете власти - съдебна и изпълнителна.


Продължават разногласията с НАП

nbsp;


От няколко години ВСС и Националната агенция за приходите не могат да се разберат кой трябва да извършва принудителното събиране на публични вземания на съдебната система и това периодично се отразява в отчетите. НАП е органът, определен от закона да извършва принудителното събиране на публични държавни вземания. Но приходната агенция отказва да приеме, че огромната част от разноските, правени от съдебната власт, са публични държавни вземания и трябва да се събират по предвидения за това ред.


В същото време съдилищата и ВСС нямат друг законов механизъм за събирането им, нито бюджетно предвидени средства за това. Проблемът е сериозен, тъй като разходите за експертизи по наказателни дела и други подобни разходи се извършват от бюджета на съдебната власт, без да има действащ механизъм за тяхното принудително възстановяване от съответните длъжници.


Тези разходи непрекъснато се увеличават, като все по-голяма част от бюджета на съдебната власт отива за тях. В доклада се признава, че съдебната власт не може сама да преодолее отказа на НАП и затова от години не успява да предложи ефективно решение на този тежък за съдебната система проблем.


Бюджетът на системата почти не е променян през последните три години, независимо от финансовите аргументи, изтъквани от представителите на Темида. За миналата година бюджетът на съдебната власт беше в размер на 420 млн. лева. Симптоматично е, че най-голямото перо в него (68%) са отишли за заплати на магистратите и служителите в съдилищата и прокуратурите, а за осигуровки са внесени 18 на сто. За текуща издръжка са били заделени едва 14%, което се отчита като крайно недостатъчно. Парите за ремонти, дори за елементарно покриване на сметките за ток, парно и вода в много съдебни органи не достигат. Заради орязания бюджет все още не може да приключи ремонтът на сградите на Софийския районен съд - на бул. Цар Борис III и на военното НДК. Финансовият недоимък в системата не попречи през юли 2012 г. да се актуализират със 7% (във възходяща градация) и бездруго високите заплати.


Не само през отчетния период, но и до днес системата продължава да е под контрола на Брюксел относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Резултатите от наблюденията на ЕК са отразени в докладите от февруари и от юли 2012 г., в които съдебната система, в това число и ВСС, са сериозно критикувани.


По данни на ВСС за 2012 г.


Европейската комисия е наблюдавала 108 дела

като 46 от тях са досъдебни производства, а 62 са делата с внесен обвинителен акт в съда. От тези 62 дела приключени с присъда на първа инстанция са 48, върнати за доразследване - пет, а девет са висящи.


В доклада се разглежда и дейността на отделните комисии към съвета - на първо място е Комисията по дисциплинарните производства. Под наблюдение е и засилването на дисциплинарната функция на съвета, уеднаквяването на дисциплинарната практика и анализирането на отражението й върху дейността на магистратите.


Съобщава се, че през миналата година са били подадени 1212 жалби, молби и сигнали до Етичната комисия на съвета, като в преобладаващата част от тях - 1124, става дума за оплаквания от съдебни и прокурорски актове и молби за преразглеждане на казуси - все неща, които са в компетентността на ВСС.


Прави впечатление, че през 2012 г. във Висшия съдебен съвет не са получени сигнали, съдържащи конкретни данни за корупция, които едноименната комисия към съвета да вземе на специален отчет и да се произнесе по тях.


nbsp;


nbsp;


Колко вземат кадровиците на Темида




На фона на постоянните им оплаквания от безпаричие възнагражденията на кадровиците на Темида изглеждат така:



Основната заплата на член на ВСС, според последната актуализация от юли 2012 г., е равна на възнаграждението на върховен съдия - 3119 лева. Хонорарите за участие в комисии са 35% върху тази сума, а отделно се вземат и пари за прослужено време. Ако член на съвета има 20 години стаж в съдебната система (каквито са случаите с повечето от кадровиците), върху тази сума му се начисляват 40% за прослужено време и заплатата става 4366 лева. Не е зле, нали?



Някои членове на кадровия орган, като Камен Ситнилски и Михаил Кожарев, имат по над 30 години юридически стаж, което означава 60% върху основната заплата. Така месечното им възнаграждение отива към 6000 лева.



В едно от първите си заседания новият състав на съвета прие нов правилник за дейността си, според който член на ВСС може да участва в състава на до четири комисии. Сега почти всички членове на съвета са разпределени в по три и четири комисии.



Представляващият ВСС Соня Найденова получава 35% добавка към заплатата си, именно защото го представлява. Освен това тя участва и в две комисии, което също й носи добавка от 35 на сто. Към тези пари Найденова получава натрупаната добавка за стаж, която в нейния случай е 36 процента. Така тя заработва 106% над заплатата, или 6428 лева.



nbsp;


nbsp;




Наказанията за магистрати



Комисията по дисциплинарните производства към ВСС е разгледала и се е произнесла общо по 63 дисциплинарни преписки, образувани срещу магистрати, и 34 съдебни актове на ВАС, свързани с дисциплинарната практика.



През 2012-а комисията е образувала 14 дисциплинарни производства срещу магистрати. На четирима от тях е наложено наказание забележка. Сред тях изпъкват имената на шефа на Софийския градски съд Владимира Янева, която бе санкционирана за 40 забавени дела, и съдията по делото срещу Николай Цонев Иван Коев, който бе забавил 32 дела. На друга група от четирима магистрати е наложена санкция намаляване на трудовото възнаграждение.



Сред тях беше председателят на съдиите в България Мирослава Тодорова с 15% намаление на заплатата заради 57 забавени от нея дела, и Владимир Астарджиев с 10% орязана заплата също за забавени дела. Четирима са били освободени дисциплинарно от длъжност, сред които по-известен е случаят с шуменския прокурор Румен Пенев, който беше хванат с подкуп. Тодорова попада и в групата на уволнените, но тя бе върната на работа с решение на ВАС.



ВСС е уважил две искания на главния прокурор за отстраняване на магистрати от длъжност до приключване на водените срещу тях наказателни производства и едно искане на дисциплинарен състав за отстраняване на магистрат от длъжност за срок от шест месеца.



Причините за наложените санкции най-често са свързани с нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване на престижа на съдебната власт. На следващо място, според вносителите, посочените магистрати са извършили нарушения, свързани със системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия, неоправдано забавящи производството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във