Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС СЕ РАЗМЕЧТА ЗА 480 МЛН. ЛЕВА БЮДЖЕТ ДОГОДИНА

Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува на заседанието си в сряда (24 септември) проектобюджет за държавна субсидия от 480 927 000 лв. за 2009 година. Тези средства с над 100 млн. лв. повече от бюджета на съдебната система за 2008 г., който беше 370 млн. лева.
Причината за исканото увеличение от ВСС обясниха с необходимостта от нови назначения в системата. Това каза вносителят на проекта Иван Колев, председател на комисия Бюджет и финанси към съвета. Според него в общо 371 структурни единици на съдебната система в страната - съдилища, прокуратури, следствие, трябва се назначат още около 3000 души. Според Закона за съдебната власт от окръжно ниво нагоре трябвало да се назначават съдебни и прокурорски помощници, което според членове на ВСС значително ще разтовари част от работата на магистратите.
Увеличението на държавната субсидия се иска и заради необходимостта от въвеждане на единен информационен център в съдилищата, коментира Радка Петрова, която е член на ВСС от квотата на прокуратурата. Почти сигурно обаче е, че в този му вид проектът няма да бъде одобрен от финансовото министерство. Например през миналия ноември висшите магистрати поискаха 56% увеличаване на субсидията от републиканския бюджет в сравнение с предишната година, но получиха едва 27 на сто повече. Така че тазгодишният бюджет се оказа едва 0.78 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Сега положението ще е почти същото, прогнозира съдия Иван Колев. От финансовото ведомство формирали средствата много просто - на база на настоящият бюджет като слагали 10% отгоре. При това положение няма да могат да бъдат назначени не само така необходимите служители, които да помагат на магистратите, но и няма как да се изгради звено за системно администриране, което според разчетите на ВСС би трябвало да включва около 400 компютърни специалисти.
Висшите магистрати се опитали да привлекат компютърджии, но установили, че възнаграждението на един програмист върви от... 4000 лв. нагоре. Подобни суми обаче са в рязък дисонанс със Закона за съдебна власт, според който максималната заплата на един съдебен служител (който не е магистрат) може да бъде не повече от 800 лева. Така че вероятно и догодина ще се разчита на външни специалисти, които да обслужват съдебните сайтове. Висшите магистрати са единодушни, че не може да има реформа в системата, без да се внедри автоматизирана система за управление на съдебните дела. В момента имало шест-седем системи в отделните съдилища.
Пред лицето на смазващия недостиг от средства шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев предложи да бъде сформирано мобилно звено от компютърни специалисти - нещо като хвърковата чета, както той се изрази, което да обикаля съдилищата и да внедрява достиженията на науката по места.
Според Закона за класифицираната информация пък трябвало да се отпуснат и бройки за секретно деловодство, както и да се оборудват специални стаи, снабдени с машини за унищожаване на документи. Оборудването на една такава стая струвало около 9000 лв., но и за тези екстри едва ли ще стигнат пари. Няма ли сгради, няма ли техника, не можем да говорим за каквито и да било реформи в съдебната система, тюхкат се магистратите.
В проекта за държавна субсидия е заложен личен състав от 15 045 души, които би трябвало да работят в съдебната система догодина. В момента те са около 14 000. Това число обаче може и да не се реализира, ако при преговорите Министерството на финансите отреже финансовите претенции на висшите магистрати.
Що се отнася до магистратските заплати, у нас те били най-ниски в сравнение с останалите балкански страни. Впрочем са същите, само че не в евро, а в левове, уточниха магистрати.
Преди началото на заседанието на ВСС правосъдният министър Миглена Тачева заяви, че в Министерския съвет (МС) ще бъде внесен законопроект за специалните разузнавателни средства (СРС), който е одобрен от министъра на вътрешните работи и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание. По думите й след разговор с министъра на вътрешните работи Михаил Миков е станало ясно, че докато текстовете, засягащи използването на специалните разузнавателни средства, не бъдат одобрени, няма да бъдат внасяни в МС. Миков бил съгласен именно министърът на правосъдието да оглави комисията, която ще контролира прилагането на специалните разузнавателни средства. Шефът на ВКС Лазар Груев пък коментира, че не трябва председателят на Върховния касационен съд да е член на тази комисия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във