Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС ТРЪГНА ДА БОРИ КОРУПЦИЯТА ПО... НЕЗАКОНЕН НАЧИН

За първи път от няколко седмици членовете на постоянно действащия Висш съдебен съвет (ВСС) решиха да не се занимават със собственото си финансово благополучие. Въпреки това обаче те сътвориха поредното нещо, което по никакъв начин не може да влезе в графата Похвално: отпочнаха борбата с корупцията в съдебната система чрез... незаконни методи.
На заседанието си в четвъртък (13 декември) все още пресните кадровици на Темида най-сетне се заеха с решаването на един от най-скандалните казуси, внасяни за обсъждане във ВСС през последните две години - магистратското бъдеще на заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев. От лятото на 2006 г. той е с висящо дисциплинарно производство, образувано за уронване на престижа на съдебната власт чрез поддържане на контакти с членове на организирана престъпна група.
След около 18-месечно ходене по мъките (или по-скоро - имитиране на дейност) в четвъртък ВСС най-сетне уволни Николай Ганчев. При това - с убийствено мнозинство: 18 гласа за, трима против и трима въздържали се.
Спор няма: всеки магистрат, за когото има дори микроскопично доказателство, че другарува с обикновени мутри или с добре облечени бизнесмени с екзотични прякори, трябва да изхвърчи от съдебната система. Онова обаче, което в случая Ганчев остава неизяснено, е следното: защо това трябваше да бъде направено с аргументи, които само приличат на законни?

За да стане ясно къде е скрит основният проблем в случая Николай Ганчев, ще се наложи да си припомним накратко развитието на позабравения вече скандал. На 12 май 2006 г., в интервю за столичен всекидневник, шефката на Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова обяви, че тогавашният директор на ГДБОП Ваньо Танов е внесъл във ВКП 16 папки с информация, уличаваща висш обвинител в корупция.
Проверката, разпоредена от главния прокурор Борис Велчев, приключи на 7 юли същата година, а резултатите показаха, че в мистериозните папки фигурират двама обвинители - Николай Ганчев, шеф на отдел Военен към ВКП, и бившият вече русенски окръжен прокурор Люлин Матев.
Според информацията на ГДБОП и данни, събрани чрез специални разузнавателни средства (СРС-та), двамата са поддържали нерегламентирани отношения с разследвания от полицията бизнесмен Илиян Пенев-Мацола, фигуриращ в информационните масиви на МВР като сикаджия и пълномощен представител на Младен Михалев-Маджо в Русенския регион.
Няколко дни по-късно резултатите от проверката бяха огласени, но по един доста... деформиран начин. В смисъл такъв, че Николай Ганчев и Люлин Матев бяха изкарани по-чисти и по-невинни дори от детски сълзи, защото познавали Мацола като почтен бизнесмен с чисто съдебно минало и още по-чисто криминално досие.
Позицията на главния прокурор обаче бе съвсем друга. Според него не било редно, а най-малкото - и морално, двамата да поддържат топла дружба с разследвано от МВР лице. Заради това той нареди на тогавашния апелативен прокурор на София Лъчезар Маринов, пряк ръководител на Николай Ганчев, да внесе във ВСС предложение за дисциплинарното му уволнение. Заповедта бе изпълнена и на 20 юли 2006 г. предложението бе внесено.
На 26 юли 2006 г. ВСС сформира тричленна дисциплинарна комисия, която да прецени дали има основания за освобождаването на Николай Ганчев. Люлин Матев се отърва от позорно изваждане от системата, защото на същото заседание си подаде оставката и съветът я прие.
Предполагаше се, че тричленният състав ще успее бързо да приключи работата си, особено при наличието на материалите от ГДБОП, към които бяха приложени и данните от специалните разузнавателни средства, използвани срещу двамата прокурори.
Надеждата за бързо приключване на случая обаче бе попарена. Дисциплинарката продължи над година и половина. Попречиха поредицата от процедурни хватки, приложени от хитрия като лисица Николай Ганчев. Най-напред той се позова на едно решение на ВСС отпреди три години, според което кадровиците на Темида не могат да използват данните от СРС-тата, защото така ще нарушат Закона за специалните разузнавателни средства. Ганчев поиска протоколът от заседанието да се приложи към материалите от дисциплинарката. След като документът бе приложен, дойде ред и на други познати до болка номера - Ганчев беше или в отпуск, или - в болнични.
Така старият състав на ВСС не успя да разреши казуса Ганчев и новият съвет го наследи. Междувременно, докато магистратите се чудеха как да приключат производството, времето си течеше. Според някои юристи ВСС ще се окаже с вързани ръце заради чл.173, ал.1 от стария Закон за съдебната власт (ЗСВ), който гласи: Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
Според тях, ако датата 12 май 2006 г. е моментът, в който нарушението на прокурора Ганчев е открито (въпреки че ГДБОП е пратило документите срещу него месец по-рано). Това означава, че едната година вече е изтекла отдавна и заместник апелативният прокурор може да се смята за недосегаем по това производство.
Наистина, чл. 173, ал. 2 от стария ЗСВ гласи: Давностните срокове не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск. А медицинските документи се водят законен отпуск по болест. Даже да се приеме, че почивките и леченията на Ганчев се вместват в рамките на два месеца, то давностният срок пак е изтекъл - на 12 юли 2007 г., смятаха юристите.
Що се отнася до другия давностен срок, посочен в разпоредбата на чл.173, ал.1, а именно две години от извършване на нарушението, то той е бил изтекъл още когато обществеността научи за отношенията на Мацола и Ганчев. Според справката на ГДБОП Ганчев е покровителствал Илиян Пенев-Мацола през първите месеца на 2004 г., което означава, че в началото на 2006 г. срокът окончателно е изтекъл.
Да, ама не. Оказа се, че Висшият съдебен съвет по съвсем различен начин тълкува въпросната разпоредба от съдебния закон. Две седмици тричленният дисциплинарен състав обсъждаше случая с Николай Ганчев. Според нас срокът за дисциплинарното производство тече от момента, в който обществото разбра чрез медиите за разговорите на Николай Ганчев с бизнесмена Пенев - т.е. на 7 юли 2006 г., когато бяха оповестени данните от доклада на прокуратурата. Решихме, че именно тогава престижът на съдебната власт е бил уронен. Висшият съдебен съвет подкрепи нашата теза, обяви в четвъртък Светла Данова, която бе председател на състава. Заедно с нея в комисията влизаха още Пламен Стоилов и Марияна Дундова.
По дисциплинарното производство не са били приложени данните, събрани с помощта на специални разузнавателни средства. Но съставът е намерил как да се пребори с този проблем - в решението си те са се позовали на вестникарски публикации, в които са били цитирани част от въпросната информация.
Освен това тримата магистрати са стигнали и по-надалеч, като са се занимавали с поведението на Ганчев като цяло, не само по отношение на криминалния контингент. От пролетта на миналата година Николай Ганчев е заместник апелативен прокурор на София. От тогава до сега той почти не е ходил на работа. Бил е или в болнични, или в отпуск, а това е проява на неуважение към колегите му. Освен това той е бил в много близки отношения с бившия главен прокурор Никола Филчев, който е бил информиран за връзките на Ганчев с русенския бизнесмен, но въпреки това го е награждавал, каза още Данова.
Дори това да е така, тричленната комисия не е трябвало да го взима под внимание и да го обсъжда, защото за тези му контакти и връзки не е имало предложение за налагане на някакво наказание.
Накрая Данова разказа, че по време на едно от изслушванията в дисциплинарната комисия Николай Ганчев е заявил, че не вижда нищо нередно да поддържа връзки с лица, срещу които няма наказателни производства и присъди. Наистина няма образувано наказателно производство срещу Илиян Пенев, защото зад него са стояли прокурори, включително - предполагам - и самият Ганчев, допълни тя.
По време на обсъждането на казуса във ВСС единствено Иван Колев е заявил, че няма да подкрепи уволнението на Ганчев, защото давностните срокове за санкционирането му са изтекли. Повечето юристи, до които се допита Параграф 22, споделиха неговото мнение, но предпочетоха имената им да не бъдат споменавани до евентуалното произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по случая.
Всъщност, каквото и да е решението на ВАС (ако Ганчев все пак обжалва уволнението си), вече е ясно едно. Членовете на постоянно действащия Висш съдебен съвет създадоха първия прецедент в своята тримесечна практика, защото отсега нататък те ще могат да използват всякакви вестникарски публикации, за да разкарат от съдебната система един или друг магистрат. При това - без да има кой знае какво значение дали този магистрат е добър, или лош.

Facebook logo
Бъдете с нас и във