Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ВСС в целофан

Броени дни след проведената в края на миналата седмица среща на новия правосъден министър Диана Ковачева с представители на 12 неправителствени организации по темата за избора на следващия Висш съдебен съвет (ВСС) управляващите изпуснаха под сурдинка в каква посока текат мислите им. Както можеше да се очаква след наполовина отминал мандат, отличаващ се с бездействие по отношение на съдебната власт, става въпрос не за решителна реформа на системата, а за поредната серия пиар трикове, докато се чака поредната оценка на Брюксел. В последния си доклад по механизма за сътрудничество и проверка през лятото на миналата година Европейската комисия поиска категорично България и Румъния да подобрят съдебните си системи, като им даде срок от една година, след което ще бъде направена цялостна оценка на състоянието в тях и ще бъдат направени целесъобразни предложения.


Какво са измислили управляващите? Още на срещата с неправителствения сектор се усети, че заявената от Ковачева нужда от широка дискусия за пакет от промени, целящи повишаване на публичността, прозрачността и почтеността при процедурите за номиниране и избор на членове на ВСС, явно не е нейно авторство. Усещането за координирана акция, предназначена да натрупа активи, беше обяснимо - тук бяха и заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов, и началник на кабинета на премиера Бойко Борисов - Румяна Бъчварова. Според проведения избор на съдебни инспектори и реакцията на гражданското общество също дали конкретен повод да се обсъжда приемането на ясни правила за номиниране и избор на членове на ВСС. На срещата беше обявено, че проектът за съответните промени в съдебния закон ще пишат хората от Съюза на съдиите в България, после по него ще работят другите граждански сдружения и правосъдното министерство.


В началото на тази седмица обаче стана ясно, че докато чакат неправителственият сектор да им предложи промени в съдебния закон, управляващите все пак са си наумили нещо. Според информация в медиите хората от ГЕРБ умували да създадат парламентарна комисия, която да оглежда зорко номинациите за членове на ВСС от парламентарната квота и кандидатите за съдебни инспектори. Идеята била комисията да работи на паритетен принцип, но в нея да участват не само депутати, а и представители на съдебната система - от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и от прокуратурата.


Доколко широк е размахът на реформаторската енергия личи от обстоятелството, че идеята се изчерпва с това депутатите да започнат да правят това, което всъщност винаги е трябвало да правят - да следят какви кадри пращат в съдебната власт, да задават въпроси и да не си запушват ушите за сигналите и индикациите, че тези хора са корумпирани. В този смисъл комисията щяла не само да гледа документите на номинираните, но и да проверява постъпилите сигнали, свързани с професионалната им биография. Резултатите от тези проверки ще се представят в пленарната зала преди избора, а кандидатурите ще бъдат обявени на интернет страниците на Народното събрание и на ВСС поне два месеца преди избора. Объсждано е и дали декларация за конфликт на интереси да подават не само кандидатите, а и онези, които ги предлагат.


Все добри идеи, които обаче доказват че и за най-малкия напредък у нас трябва остен, а гаранция за краен успех пак няма. Законът (включително и конституцията)и сега задължава депутатите да попълват органите в съдебната власт само с юристи с високи професионални и нравствени качества. Практиката обаче се оказа друга - Кирил Гогев и Нестор Несторов бяха избрани за членове на съвета без каквито и да било обсъждания. Кандидатите за съдебни инспектори пък станаха ясни едва седмица преди гласуването в пленарната зала и сред тях се оказаха двама от най-дискредитираните членове на ВСС - Иван Колев и Цони Цонев.


Дали промените ще приключат с допълване на правилника за дейността на Народното събрание, или ще има и промени в съдебния закон, е технически въпрос. По принцип всяко управляващо мнозинство може да предлага и да налага удобните му хора и при новите процедури. Освен това се чуха и гласове, че условията, на които трябва да отговарят членовете на ВСС, са посочени изчерпателно в конституцията и създаването на комисия, която да пресява кандидатите, би нарушило основния закон с въвеждането на допълнителни ограничения. Дори и това да не стане обаче, ако подобни правила бъдат въведени само по отношение на парламентарната квота, ефектът ще е най-много наполовина. Единайсет от членовете на ВСС се избират от съда и прокуратурата, а досегашната практика показва, че професионализмът и нравствеността им не се различават от тези на парламентарните им колеги.


Макар и актуални, всички тези напъни не засягат съществено недъзите в съдебната власт. Те дори не предлагат дебат по все по-често предлаганите в последните две години промени в квотите и структурата на съвета. Да не говорим за същностния проблем за неговите правомощия - да контролира ефективно правораздавателната дейност и да санкционира тежко магистратите, потъпкали правото чрез явно несправедливи и непочиващи на доказателствата актове. Обсъжданите сега мерки са по-скромни дори в сравнение с предложеното преди по-малко от два месеца от председателстващата ВСС Анелия Мингова. Покрай изказаното от нея мнение, че трябва да се промени начинът, по който се назначават представителите на парламентарната и на съдебната квота в съвета и да се въведе помощна дисциплинарна комисия към него, Мингова каза, че парламентарната квота трябва да се редуцира. Други членове на съвета, сред които главният прокурор Борис Велчев, пък вече възприеха идеята той да се раздели функционално на две части - за съдиите и другата за прокурорите.


Кои от тези предложения ще станат реалност не е ясно, но ситуацията отново напомня за разваления телефон. На конференция ЕС през датското председателство и къде е България, проведена през седимицата, правосъдният министър Диана Ковачева коментира оплакванията на представители на съдебната власт след миналогодишния мониторингов доклад на Еврокомисията, че в него имало грешни констатации, с думите: Всички институции, които участват в съдебната реформа, трябва да водят разговори с експертите от Европейската комисия. Не бива това да правят само министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Препоръките в докладите на Брюксел са към всички институции и всеки трябва да приеме онговорност за изпълнението на мерките в областта си.


Остава да споделим надеждата на Ковачева предстоящият междинен доклад за напредъка на България в секторите правосъдие и вътрешен ред да бъде обективен. Но както вървят нещата, отсега може да се предвиди още по-фрапиращо разминаване между представите на Брюксел и на съдебните ни началници. Но едва ли някой ще остане изненадан, когато от Брюксел констатират за пореден път, че представата им за напредъка на България в посочените сектори е далеч по-точна от тази на управляващите.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във