Параграф22 Weekly

§22 Анализи

За гарваните и очите в сюжета магистратски дела

На форум на правосъдното ведомство неотдавна социологът Антоний Гълъбов изнесе данни за (не) доверието, което българинът питае към институциите у нас. Социологът обобщи, че в мисленето на гражданите трайно е залегнало разбирането, че актът на правораздаване у нас далеч не е тъждествен с налагането на справедливост. Седемдесет на сто от участвалите в изследването са декларирали убедеността си, че не сме равни пред закона. Над 60% от запитаните са заявили, че се чувстват жертви на несправедливост. Пак около 70% от сънародниците ни реагират със страх и отчаяние на заобикалящите ги престъпления. Онези, които са заявили, че категорично отхвърлят погазването на закона, са едва една пета от представителната извадка.
На фона на посочените по-горе данни декларираните 17% доверие в българския съд си е направо като пролетен сюрприз за институцията. Прокуратурата пък се ползвала с доверието на цели 12 процента.
Тези данни могат да търпят анализ в две посоки. Съизмерени с 9% доверие в институциите, като цяло авторитетът и на съда, и на прокуратурата има накъде да падат, не са достигнали дъното. Но на фона на традиционните 25-30% доверие към полицията обаче техните шефове би трябвало да си дадат сметка, че са изпаднали не просто в криза на доверие, а в тотален колапс. Вярно е, че след януарските протести пред Народното събрание общественото доверие към полицията намаля със 7% по данни на Националния център за изследване на общественото мнение. Но даже и при това положение полицията все пак може да си позволи в по-голяма степен подобно колебание...
Дори и недоволните от полицията граждани виждат, че служителите на МВР, които сгазят лука, рядко се разминават само с отстраняване от длъжност или с порицание. За пристъпилите закона полицаи обаче наказанията най-често са присъди. Докато за прегрешилите магистрати наказанието най-често е промяна на статуса им - от следователи, съдии и прокурори на тях им се налага да се преквалифицитат в адвокати на свободна практика.
Разбира се, едва ли някой би се наел да твърди, че всяка форма на корупция и на превишаване на правомощията от страна на служители на МВР се наказва. Примерите могат да започнат от оставката на Румен Петков като вътрешен министър и от условната присъда срещу бившия заместник-шеф на ГДБОП Иван Иванов. А не може да се отрече, че пропорционално сред служителите на МВР има повече наказани нарушители, отколкото сред магистратите. Или друг пример - дори и ако спорното дело за смъртта на Чората бъде игнорирано, не липсват присъди срещу полицаи. А такива срещу магистрати са единични случаи. В сферата на сигурността се образуват и повече дела. НСлС води годишно по 800-900 производства срещу полицаи и служители на ДАНС, сочи статистиката.
Всъщност делата срещу корумпирани магистрати трябваше да станат черешката на тортата от обвинения, с която прокуратурата трябваше да си върне загубеното обществено доверие. Още с встъпването си в длъжност главният прокурор Борис Велчев подхвана кампания за изчистване на държавното обвинение от хора, които не спазват закона. (Ще напомним, че по времето на Никола Филчев дела срещу прокурори и следователи започваха само ако обвиняемите си бяха позволили да му се противопоставят по един или друг начин.)
Времената сякаш се промениха - започнаха ревизиите на прокурори и прокуратури. Резултатите не се оказаха кой знае какви.
Едно от първите дела, които държавното обвинение внесе срещу свой човек, беше това срещу бившия прокурор от столичната районна прокуратура Станислав Гюров. Той беше обвинен в престъпление по служба и по-точно - че е осуетил наказателно преследване срещу двама души, като е прекратил митнически дела срещу тях. Веднага след като беше внесено обвинението срещу Гюров, Софийският градски съд го върна за отстраняване на съществени процесуални нарушения. В крайна сметка след неособено интригуващ процес през ноември 2007 г. съдът призна Гюров за невинен.
През май следващата година пък беше оправдан бившият заместник окръжен прокурор на Русе Венелин Тодоров. Той беше изправен пред съда по обвинение, че е отменил постановление на свой колега за образуване на досъдебно производство за контрабанда. Началникът му - бившият окръжен прокурор на Русе Люлин Матев, логично стана адвокат на свободна практика. Той и заместник апелативният прокурор на София Николай Ганчев бяха уличени в нерегламентирани контакти с русенския сикаджия Илиян Пенев-Мацола. Този факт не попречи на Матев, вземайки си довиждане с прокуратурата, да си прибере 20-те заплати обезщетение. По-любопитна се оказа професионалната съдба на Николай Ганчев. В края на 2007 г. той беше уволнен от ВСС за уронване на престижа на съдебната власт покрай разговорите си с Мацола. През юли миналата година обаче върховните магистрати бяха полети със студен душ от ВАС. Те възстановиха на работа Ганчев в качеството му на заместник апелативен прокурор на София и всеки коментар по случая просто бе излишен.
През декември миналата година Софийският градски съд оправда и бившия заместник районен прокурор на София Петър Чалъмов. Той също беше обвинен в длъжностно престъпление и престъпление против правосъдието. Все още се точи делото срещу бившия му шеф - ексрайонния прокурор на София Славчо Кържев. Той е обвинен, че е превишил властта и правата си и е иззел функциите на съда по решаване на две граждански дела. Едва ли е имало ръководител на градската прокуратура на София през последните 7- 8 години, който да не е поискал главата на Кържев в качеството му на районен прокурор. Но не е ясно къде ще свършат нещата - в момента съдът очаква съдебно-медицинска експертиза, която ще реши може ли Кържев да участва пълноценно в процеса срещу него, след като е претърпял наскоро операция на щитовидната жлеза.
В застой е и друго знаково дело срещу магистрат - това срещу заместник районния прокурор на Оряхово Димитър Викентиев Нинов. През май м.г. Софийският градски съд отложи безсрочно делото. То трябва да бъде преразпределено на друг съдийски състав заради продължителния отпуск на съдията, който е дал ход на процеса.
Вече години наред съдът не успява да се произнесе и по делото срещу бившия началник на Четвърта столична следствена служба Христо Станчев. На 29 декември 2004 г. той и адвокатът Георги Ангелов бяха задържани при спецакция на МВР, докато получават 4500 евро в белязани банкноти в заведение в столичния квартал Лозенец. Операцията е проведена по сигнал на бизнесмена Стоян Янчев, който твърди, че бил изнудван от Станчев и Ангелов. Безславно беше прекратено и разследването срещу окръжните обвинители от Варна Карен Бейлерян и Тони Томов.
Но надеждата, че все пак ще видим осъдителни присъди срещу прегрешили прокурори, засега е жива, макар и на командно дишане. Остава да се види какъв ще е краят на делото срещу бившия окръжен обвинител на Разград Елена Хаджидимитрова, за която на страниците на Параграф 22 е писано доста, както и на това срещу бившия районен прокурор на Лом Вероника Кольова.
През февруари тази година в Софийския градски съд тръгна и дело срещу съдия. На подсъдимата скамейка бе изправен бившият председател на Плевенския районен съд Любомир Кръстев. ВСС го уволни по инициатива на правосъдния министър Меглена Тачева. Той е обвинен в изготвянето на документ с невярно съдържание.
Тук е мястото да отчетем, че не всички дела срещу магистрати завършват с провал за прокуратурата. Поне не на първа инстанция... Миналата година варненският следовател Николай Вълчев беше осъден на три години условно с петгодишен изпитателен срок по обвинение, че е изготвил фалшиви документи. Пак в началото на 2008 г. условна присъда за подкуп получи и бившият следовател от ССлС Борис Владимиров. Но те не са първите осъдени разследващи магистрати. През 2006 г. бившият следовател Стефан Стефанов беше наказан с тригодишна условна присъда за поискан от него подкуп от 1500 долара. Около година по-рано СГС произнесе подобна присъда срещу разследващия магистрат от Благоевград Стоил Колев, пак по обвинение за подкуп. Втората инстанция обаче отмени присъдата на Колев и прекрати делото заради процесуални нарушения. Върховният касационен съд потвърди решението на апелативния съд и така следователят се оказа с чисто съдебно минало. В крайна сметка ВСС се видя принуден да възстанови Колев на заемания от него пост преди процеса и той получи възнаграждението си за седемте години, в които е бил отстранен - общо около 140 000 лева.
Ако подобно стечение на обстоятелствата е част от сценария на някоя нискобюджетна комедия, това вероятно би било смешно. Но когато подобни сюжети се финансират от джоба на данъкоплатеца, истината е, че изобщо не ни е до смях. В истинско клише се превърна моделът, при който хванати в крачка корумпирани магистрати са възстановявани на заеманите от тях длъжности след оправдателни присъди. Как тогава гражданинът Х да се довери на правораздавателната ни система, при условие че тя не е способна да се саморегулира? Седемнайсет процента доверие в съда, който досега така и не успя да наложи ефективна присъда срещу представител на съдебната власт, дава малка надежда, че българинът има още накъде да бъде лъган.
У нас да се опиташ да осъдиш представител на съдебната власт е все едно да издадеш присъда на самата съдебна власт. По нашите географски ширини много често използваме онази поговорка за гарваните и очите. Явно е далеч времето, когато ще се подсещаме за нея само от учебниците по български фолклор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във