Параграф22 Weekly

§22 Анализи

За няколко милиарда повече

Така изглежда дело за 2 милиарда лева.
S 250 e11fe3b7 bbd2 4e46 8a20 7db1e67f3bba

Вложителите в Корпоративна търговска банка най-вероятно никога няма да си видят парите обратно. Държавата ще се опита директно да отнеме всичко, което може - не само от Цветан Василев и от семейството му, но и от всички дружества, с които той е свързан. Така това имущество ще бъде прибрано в държавния бюджет и няма да влезе в масата на несъстоятелността на фалиралата КТБ. А само ако е там, то ще трябва да се дели с вложителите, макар че тази възможност е по-скоро само теоретична. 

Козът, с който държавата "цака" в тази игра, е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Тя вече внесе иск за конфискуване на имоти, коли, дружествени дялове, колекции и вземания на Василев и на негови дружества, оценени на рекордната сума от 2 203 445 038 лева.

Точно тази рекордна претенция пък показва твърде ясно защо начело на Апелативния съд в София не може да застане "неправилен съдия". Не само защото това ще е последната "инстанция по фактите" в това дело, но и защото решението на САС, макар и обжалвано и все още невлязло в сила, ще може да бъде принудително изпълнено. А това ще осигури допълнителна преднина на държавата във времето.

Това е трети удар срещу банкера Василев. Първият му бе нанесен от прокуратурата, която повдигна срещу него обвинение за участие в присвояването на 206 млн. лв. от КТБ. Вторият бе отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и вкарването й в производство по фалит. А третият нанася Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която поиска почти всичко.

И по трите посоки и до ден днешен няма нито едно влязло в сила съдебно решение, с което да е установена окончателно правотата на държавата - всичките спорове са висящи.

Най-голямата жертва в цялата тази история няма да е Цветан Василев, а онези вложители в КТБ, които имаха в нея повече от гарантираните от държавата 196 000 лева. Тези хора ги очакват поне още десетина години съдебни дела - ако все още са живи, и най-накрая просто ще "изгорят".

В четвъртък (17 март) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) обяви, че е внесла в Софийския градски съд иск за конфискация на имущество на Цветан Василев, на съпругата му и на дъщеря му и още 24 ответници - търговски дружества, свързани със семейството на Василев.

Искът е на рекордна стойност - за 2 203 445 039.59 лева. Вече са наложени запори и възбрани на частни и фирмени имоти, на автомобили, на колекции от картини и монети, на суми по сметки, на акции, на дружествени дялове и вземания на стойност над 1.4 млрд. лева. От тях само недвижимите имоти в България са оценени на над 95 млн. лева. В списъка за конфискация е и административната сграда на КТБ. Къщата на семейството в Швейцария пък е оценена на около 47 млн. лева. Ще се иска и тя да бъде отнета в полза на държавата.

Ще се иска конфискация и на дяловете, и на акциите в дружествата, в които Василев има участие. Включително и за "Бромак", която е мажоритарен акционер в КТБ. Според председателя на КОНПИ Пламен Георгиев този иск е без аналог не само в България, но вероятно и в Европа. И е уникален не само заради размера си, а и заради безпрецедентните юридически въпроси, които поставя и които тепърва ще търсят решенията си в съдебната практика.

Над 6 тона тежат документите, събрани от инспекторите на КОНПИ за 18-те месеца, в които е продължила проверката им по случая - това е една стая, пълна от горе до долу с папки, пояснява Георгиев. За да се отпечатат всички нужни материали, е била наета специална печатница, а за да се извози тази камара от хартия до съда, е бил нает тежкотоварен транспорт. Решението на комисията, с което е установено, че имуществото на Василеви е с незаконен произход, е 381 страници.

Проверката е извършена с помощта на прокуратурата и на ДАНС, защото инспекторите на КОНПИ нямат правомощията нито да претърсват и изземват документи, нито да снемат обяснения. "Разкритите схеми показват, че КТБ е функционирала като типична пирамида. Едни фирми са теглили кредити без обезпечения, после са ги давали назаем на други фирми, теглени са нови кредити, с които са плащани лихвите, и така балонът се е раздувал. Нямало как да не се стигне дотук", обяснява Пламен Георгиев. Според него банката е действала в нарушение както на Закона за кредитните институции, така и на множество наредби и правила за банковата дейност, при това години наред. И е странно според него, че БНБ изобщо не е разбрала за това.

Според Георгиев Цветан Василев е получавал огромни хонорари по консултантски и посреднически договори, чиято цел обаче е била да се легализират средствата му. Той даде пример с договор за посредничество за продажбата на акции от търговско дружество. Според този документ Василев трябвало да получи 4.5% от цената на акциите, те трябвало да се продадат за 22 млн. лв., но накрая цената им паднала до едва 2.2 млн. лева. "Комисионът" на Василев обаче бил 1 милион. "А всъщност и зад двете дружества е стоял Василев и според нас това е бил един от начините да си узаконява средствата", казва Георгиев.  

Всички тези твърдения обаче тепърва ще трябва да се доказват в съда. Включително и на сметките за стойността на имуществото, което иска да конфискува КОНПИ.

Делото все още не е насрочено - разпределено е на съдия Валерия Банкова от Софийския градски съд. Тя трябва до края на май да каже дали е годно за внасяне в съдебната зала и кога ще да стане това. Ако всичко е наред, процесът най-вероятно ще може да стартира наесен след съдебната ваканция.

Дори и на този съвсем ранен етап обаче вече се виждат множество конфликтни моменти. Безспорно най-важният от тях е "конкуренцията", в която ще се сблъскат интересите на комисията за конфискация и на синдиците. Защото е очевидно, че голяма част от имуществото, чието отнемане в полза на държавата иска КОНПИ, представлява интерес и за процеса по фалита на банката.

Стотиците дела, който вече водят синдиците: за несъстоятелност, за оспорвания на цесии и прихващания, за обявяване на сделки за недействителни, формално нямат нищо общо с производството по конфискацията. Всички те могат да продължат да се развиват във времето абсолютно самостоятелно. Въпросът е обаче какво ще стане, ако и синдиците, и КОНПИ посегнат върху едно и също имущество? Защото нито един от двата различни закона, по които се движат тези отделни производства, не предвижда предимство - било за синдиците или за КОНПИ. Така че явно въпросът ще се разрешава на принципа: ще осребрява този, който пръв успее да си довърши съдебните дела.

Всъщност, и в двата случая все ще спечели държавата. Разликата е, че ако КОНПИ конфискува имуществото, парите ще отидат в бюджета. Докато осребреното от синдиците ще влезе в масата на несъстоятелността на КТБ и след това - във Фонда за гарантиране на влоговете, който е основният кредитор на КТБ. Във втория случай обаче, макар и само теоретично, съществува възможност фондът да "дели" приходите от осребреното имущество на КТБ със стотиците вложители.

Съдебните битки обаче ще се точат с години - и тези, свързани с несъстоятелността на КТБ, и производството, по иска на комисията за конфискация, което едва започва. Само за пример: предишната "най-рекордна" конфискация на КОНПИ: искът за 62 млн. лв. срещу русенеца Виктор Епщайн, вече шеста година не е минал дори през първата съдебна инстанция.


Правосъдие през граници

Докато КОНПИ протягаше ръце към имотите на Василев, стана ясно, че делото за екстрадицията на банкера от Сърбия ще продължи на 6 април. В сряда (16 март) Висшият съд в Белград го изслуша лично на свое заседание, останало "секретно" за медиите - просто такава е процедурата в съседната държава. Кога ще се произнесе съдът обаче никой не можа да каже - срок за това няма. След което ще мине през втора инстанция, а окончателното решение за екстрадицията ще вземе министърът на правосъдието в Сърбия.

Времето обаче страшно много притиска българската прокуратура, която до юли трябва да приключи разследването срещу Василев. Тогава изтича двегодишният срок, който Наказателно-процесуалният кодекс определя за завършването на разследванията за тежки умишлени престъпления. След изтичането му всеки обвиняем може да поиска обвинението срещу него да бъде внесено незабавно за разглеждане в съда - независимо от това дали прокуратурата е успяла да събере необходимите й доказателства. А няма никаква причина да се мисли, че Василев ще пропусне да се възползва от това свое право.

Банкерът беше привлечен като обвиняем задочно на 28 юли 2014 година. От съобщението на прокуратурата тогава стана ясно, че той е обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - в качеството му на член на надзорния съвет на КТБ. Според прокуратурата присвояването е извършено в периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. от главната касиерка Маргарита Петрова и от изпълнителния директор Орлин Русев, които обаче са били "склонени" към това от Василев.

От прокуратурата вече неколкократно обявиха, че според тях няма пречка делото срещу Василев да бъде внесено и дори разгледано от съда, без банкерът да присъства - в случай че екстрадицията му се проточи и след юли. Само че по-важно от това какво мислят в прокуратурата е какво ще каже съдът.

Точно това обвинение срещу Василев обаче стана основанието, на което се опря Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, за да наложи първите си обезпечения и да започне проверка за доходите и разходите на банкера и на семейството му.

Какво ще се случи с наказателното дело срещу банкера вече няма значение, казва шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Според него новият закон за гражданската конфискация допуска тя да може да бъде извършена дори когато наказателното обвинение срещу техния "клиент" бъде прекратено. Тезата е повече от спорна, но законът е факт - поне докато не бъде оспорен пред Конституционния съд.


 

Фалитът на КТБ все още е под въпрос

Фалитът на Корпоративна търговска банка реално все още не е обявен с влязло в сила решение, защото Върховният касационен съд все още не се е произнесъл по него. А това няма и как да стане, след като делото бе спряно, а казусът "КТБ" бе препратен към Конституционния съд. За да каже той не са ли нарушени правата на акционерите, които законът е лишил от всякаква възможност да обжалват решенията на съда по несъстоятелността. Делото бе образувано в КС на 11 януари тази година. За съдия по него бе определен бившият омбудсман Константин Пенчев, а през февруари казусът бе допуснат до разглеждане от съда. Оттогава насам обаче новини по темата няма. Ама никакви.

На 28 септември миналата година пък Върховният административен съд образува тълкувателно дело, след като Висшият адвокатски съвет поиска отговор на въпроса кой в края на краищата има "правен интерес" да оспорва решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз. Защото в казуса "КТБ" се оказа, че такова право имат само синдиците и квесторите, назначени от същата тази БНБ. А нито вложителите, нито акционерите, нито облигационерите или отстранените управители - всъщност никой друг, извън квесторите, няма право на жалба пред съда. Общото събрание на съдиите от ВАС, които ще трябва да вземат решение по казуса, е насрочено за 29 март. Но становището на съдията-докладчик по него - съдия Калина Арнаудова, вече беше оповестено. И то гласи, че подобно питане въобще е недопустимо.

Впрочем един от тези мотиви беше фактът, че няма "трайна съдебна практика", чиято правилност или неправилност да бъде тълкувана - просто защото казусът "КТБ" е единствен.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във