Параграф22 Weekly

§22 Анализи

За прокурорските закони

Досега законите се правеха от адвокатите, сега ще се правят от прокурорите! Тази реплика на министър-председателя Бойко Борисов, произнесена след последната му среща с главния прокурор Борис Велчев, може би стресна юристите, но отекна благосклонно в ушите на отчаяния от родното правораздаване български народ.
Прозвуча бомбастично, но в едно изречение Борисов каза две важни неща. Едното - че напук на конституцията законите са правени не от народните представители, а от адвокатите. Развита докрай, тази логика води до извода, че представителите на една-единствена професия са виновни за две десетилетия беззаконие. А упражняващите друга юридическа професия - прокурорите, сега ще спасяват положението. Малка подробност е, че ако правенето на законите се отнеме от адвокатите и се връчи на прокурорите, но се запази сегашният подход, пристъпването им на конституцията ще продължи. Изглежда, за премиера пък няма значение какво ще правят депутатите - може би да гласуват за прокурорските закони, без много да питат?!
Безспорно изречението съдържа голяма доза популизъм - по бойковски. Но популизъм, който поставя за сетен път най-болезнения въпрос в нашето законотворчество - в състояние ли е обществото в лицето на трите власти да постигне съгласие по основните средства за постигане на законност и ред в държавата? Законите ли са лоши, или криво се прилагат? Постижим ли е изобщо у нас единен критерий за добро и трайно законодателство, каквото има в много страни?
Изявлението на премиера продължава всъщност стария спор в наказателноправните среди за баланса между защитния и обвинителния уклон в правораздаването. Но ако този спор се основаваше на предимно психологически фактори и навици, думите на Борисов пренасят битката в законотворчеството. Взето едно към едно, репликата на премиера означава следното: Ще направим законите така, че да са удобни на прокуратурата. Поне що се отнася до НК и НПК, с които тя основно работи - те ще бъдат писани за нея.
Това обаче няма как да стане, защото за добро или зло времето на Закона за изтреблението на разбойниците е отминало. Реакцията срещу мащабния законопроект за промени в НПК при гласуването му на първо четене в Народното събрание на 27 януари показа, че въпреки дефицита на сигурност и справедливост у нас има гражданско мислене. Главният прокурор Борис Велчев вече опита да се разграничи от подозренията, че хората му се канят да станат силната страна в процеса. И призна, че именно опитите на всички правителства в последните 20 години да решават проблемите с наказателна репресия доведоха до хипертрофия на Наказателния кодекс. Правосъдният министър Маргарита Попова пък заяви, че реформи в съдебната система ще се правят, както никога досега - чрез диалог.
Да, но диалогът при измененията в НПК не се получи. ГЕРБ се облегна на Атака, но другите бяха безпощадни и вече самите автори на законопроекта не знаят какво ще мине на второ четене. А основен упрек беше именно липсата на диалог и консенсус при изготвянето на проекта. Правосъдният министър Маргарита Попова остана като попарена, защото предложенията за поправки в НПК бяха събрани чрез допитване до всички съдилища и прокуратури в страната кои забрани в текстовете им пречат да си вършат работата. А европейските посланици дадоха безусловната си подкрепа. В парламента обаче я обвиниха, че липсва политически консенсус, а подобни промени са повече политическо, отколкото експертно дело. Упрекът е основателен най-малкото заради усещането за бъркотия, което създават правителствените инициативи.
Ситуацията изглежда като омагьосан кръг. Без политически консенсус експертите са безполезни. А политическият консенсус е невъзможен, защото експертите са разделени и много от тях обслужват явно политически и тясно професионални интереси. Дълбокият проблем е, че въпреки всички обещания отново се работи на парче. Срещу всичко това има само един лек и той е подреденост на законодателството. Въз основа на нея трябва да се правят методични и съгласувани стъпки от по-голямото към по-малкото, а не наопаки. Постигането на консенсус за голямото прави по-лесен консенсуса за малкото. Докога ще продължава този хаос в мненията и действията, след като България има предимството да се ползва от помощта и насоките на Евросъюза?! Еврокомисията ни отправя доволно конкретни препоръки, а Европейският съд по правата на човека ни показва с осъдителните си решения какво точно трябва да променим.
След като ГЕРБ не склонява да подхване промени в конституцията, защо например Маргарита Попова не започна поне с една концепция за наказателна политика, както направи предшественицата й Миглена Тачева? Тачева отнесе упреци, че концепцията й е адвокатска, Попова най-много рискува нейната да бъде наречена прокурорска. Това обаче не е толкова страшно, защото поне ще стане ясно каква е визията на кабинета за наказателната политика и след първите емоции ще се постигне яснота за следващата стъпка. А тя е евентуални поправки в Закона за съдебната власт, засягащи правомощията на правораздавателните органи.
Следва изработване на нов Наказателен кодекс, за който на практика вече има реално единодушие. То е в няколко основни насоки: решително осъвременяване на престъпните състави с корекция на проблемните, отпадане на неработещите и вкарване на актуални нови;
отделяне на леките престъпления, за които се предвиждат административни санкции, разглеждането им по облекчен ред и ефективното събиране на глобите по тях;
преглед и актуализиране на системата от наказания, сроковете по тях и пресичане на порочната практика на условни осъждания и условни предсрочни освобождавания чрез предвиждане на конкретни критерии за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание.
Едва след като се случат тези промени, иде редът на нов НПК, чиято поредна преработка сега вдига такъв шум. За да се постигне резултат от работата по него, трябва да се четат повече осъдителните решения на съда в Страсбург, отколкото да се слушат европейските посланици. Наред с премахването на излишния формализъм, улесняване на доказването и пресичане на злоупотребите с хода на процеса трябва да има непоклатими гаранции за човешките права. Както на обвиняемите, така и на жертвите на престъпления.
Заместник вътрешният министър Веселин Вучков вече би отбой относно възможността да се формулират обвинения и да се издават присъди въз основа единствено на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства (СРС) и с показания на анонимен свидетел, както и относно възможността разследващите полицаи да ревизират протоколите от своите действия чрез свидетелски разпит в съда. Същото ще стане вероятно и с идеята прокуратурата да натрапи на обвиняемия запасен защитник. Абсолютно ретроградно е и предложението да отпадне правото на обвиняемия да иска делото му да се гледа в съда, след като са изтекли две години от привличането му като обвиняем. Това означава връщане към фигурата на вечния обвиняем и необятни възможности за злоупотреби и за бездействие от страна на прокуратурата. Трудно е за преглъщане и ограничаването на достъпа до касационно гледане на делото, както и за отмяна на влезли в сила решения, както стана с гражданските дела, след като влезе в сила новият ГПК.
А имам и още по-радикални идеи - да обърна наопаки цялото доказателствено право, сподели пред Параграф 22 Маргарита Попова при представянето на поправките в НПК преди Коледа. Същината на доказателственото право е презумпцията за невиновност. Как ли ще изглежда обърната наопаки?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във