Параграф22 Daily

§22 Анализи

За три работни дни - четири прокурорски шамара!

Една от първите задачи на следващите управляващи е да забранят на прокуратурата три техники за печелене на обществено доверие: първо - да образува дела срещу неизвестен извършител; второ - най-напред да арестува, а след това да разследва и доказва, и трето -  да заблуждава хората, че задържането под стража е наказание, а не предпазно процесуално средство "някой" да не избяга или да не запуши устата на ключов свидетел.

 

От известно време никой не иска да говори за друго, освен за безобразията на ГЕРБ, но в случая истината е много по-тъжна. Нито една политическа сила досега не се е престрашила и не е променила националното законодателство така, че България повече да не бъде осъждана в Страсбург. Или, ако това все пак се случи, причините да са човешки грешки, а не услужливо калпави закони и удобно неработещи институции.

Примерите са ужасно много, тежат от 30 години насам, но ползата от това е никаква. Или поне беше никаква, защото никой не искаше и да чуе какво пише в решенията на Съда по правата на човека в Страсбург или да прочете как точно са мотивирани осъдителните решения на българските съдии по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Е, днес вече духат други европейски и отвъдатлантически ветрове. А

шамарите по бузите на българското обвинение

взеха да стават не само повече, но и по-звучни.

Тази седмица, например, само за три работни дни българското държавно обвинение отнесе четири звънки плесника. Вярно, в някои от случаите процесуалните безобразия са извършени със съдействието на съда. Да, съдии са участвали и продължават да участват в такива схеми, но първопричините винаги са били "мокрите поръчки", възлагани на прокуратурата. И затова - законодателните "репресии" първо там трябва да бъдат насочени.

На 8 юни небезизвестният бизнесмен Миню Стайков - все още подсъдим по две дела за организирана престъпна дейност, осъди България в Страсбург заради прекалено дълъг престой в предварителния арест. Основният аргумент за "антибългарското" решение е  "липсата на достатъчни основания за удължаването на задържането на жалбоподателя отвъд първоначалния период на разследването".

По-същественият проблем обаче е друг. Миню Стайков е прекарал в следствения арест две години и половина и е пуснат под домашен арест заради влошено здравословно състояние. Той е привлечен към отговорност през 2018 г., делото в Специализирания наказателен съд е започнало през 2019 г. и до ден днешен на бял свят не е извадено нито едно доказателство, че Стайков е искал да бяга, да манипулира свидетели или да унищожава доказателства. Сиреч - няма нито едно основание, заради което

той да прекара зад решетките цели 30 месеца.

Ден по-късно - на 9 юни, откъм Страсбург изплющя още един шамар: австралиецът Джок Полфрийман осъди България и ще получи обезщетение в размер на 5200 евро. Мотивите за осъдителната присъда са вехти като смъртта - ищецът е станал жертва на нечовешко и унизително отношение в Софийския централен затвор.

Той влезе зад решетките през 2007 г. по обвинение за убийството на студента Андрей Монов . През 2013 г. завежда делото в Европейския съд по правата на човека, защото той и няколко други чуждестранни затворници са били пребити от група надзиратели, инцидентът не е разследван и пред съда представителят на държавата не е дал логично обяснение на хипотезата "Ако нищо не е имало, откъде са се взели раните и контузиите по главата и тялото на Полфрийман?" През 2019 г. Джок Полфрийман бе освободен предсрочно, но за този скандал - някой друг път.

На 10 юни държавното обвинение получи два студени душа наведнъж. Този път - чисто български.

Най-напред бившата съдийка Румяна Ченалова бе оправдана от Специализирания наказателен съд (СНС)

по 10 обвинения за престъпления по служба.

Бе призната за виновна само за едно документно престъпление, но съдът го обяви за маловажно (до една година лишаване от свобода) и погасено по давност.

Обвинителният акт срещу Ченалова беше внесен в съда за първи през 2016 г., но същинският процес продължи около три години. Тази сага също заслужава съвсем отделно изследване, защото скандалите около него са чутовни - и като дълбочина на фактологията, и като... никакъв ефект в полза на правосъдието. Засега споменаваме само две от сюжетните интриги. Именно Румяна Ченалова бе причината през 2014 г. френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан да се възмути публично от гнилите ябълки в българската съдебна система. А заради изхвърлянето на Ченалова от съдебната система и подлагането й на наказателни репресии, на бял свят се появи легендарният запис "Двете каки"! 

И накрая - пак на 10 юни, Плeнyмът нa Bисшия съдебен съвет глacyвa oбeзщeтeниятa на бившия председател на Софийския апелативен съд и още по-бивш председател на Военно-апелативния съд - ген. Beceлин Πeнгeзoв. Преди седем години той беше нарочен, че е крал пари по проекти с европейско финансиране и

бе изхвърлен от системата

по предложение на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. 

Съдебната сага на Пенгезов приключи през януари т.г., когато и Върховният касационен съд отсече, че е невинен. Ocнoвaниeтo, на което той завежда дело, e разпоредбата на чл. 231, aл.1 oт Закона за съдебната власт, която гласи: "Пpи пpeĸpaтявaнe нa нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo или пpи пocтaнoвявaнe нa oпpaвдaтeлнa пpиcъдa cъдиятa, пpoĸypopът или cлeдoвaтeлят, ĸoйтo e вpeмeннo oтcтpaнeн oт длъжнocт, ce възcтaнoвявa и мy ce зaплaщa paзлиĸaтa мeждy пoлyчaвaнoтo възнaгpaждeниe пo чл. 230, aл. 5 и пълния paзмep нa тpyдoвoтo възнaгpaждeниe зa пepиoдa нa oтcтpaнявaнeтo”.

А онова, което ще получи, е впечатляващо - всички нeизплaтeни зaплaти и дpyги възнaгpaждeния oт 15 мaй 2014 г. дo 29 нoeмвpи 2016 г. в общ размер от... 133 673 лeвa. Плюс още 13 000 лв. зa ocигypитeлнитe внocĸи въpxy тяx.

На печелившите - честито. За прокуратурата се отнася де, защото поне засега няма данни, че от сметките на обвинението ще бъде изтеглена дори една стотинка. Пак ние - останалите, ще плащаме...

Facebook logo
Бъдете с нас и във