Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Задават се бури в публичните фирми

Група депутати от БСП и ДПС са внесли за гласуване един твърде щекотлив проект за изменение на Закона за Търговския регистър. Той със сигурност ще предизвика жежки спорове, тъй като засяга дружествата с публичен ресурс. А такива са почти всички болници, ВиК-та, дружества за комунални дейности и ред още други.


С две думи, в законопроекта се предлага решенията на общите събрания на търговски дружества, в които държавата и общините владеят над 50% от капитала, да бъдат незабавно вписвани в Търговския регистър дори ако около тях има спорове и "висящи" съдебни дела. Нещо повече - този императив означава да се вписват дори очевадно незаконни решения, защото не е работа на Агенцията по вписванията да ги обявява за незаконосъобразни. А точно пък в тези дружества такива решения никак не са рядкост.


За неизкушените в правото да обясним, че общото събрание на търговските дружества взема най-важните решения - за увеличаване на капитала, за ликвидация или преобразуване, за продажби на имущество, за назначаване или уволняване на управител, за изключване на съдружници и др. Тези решения се вземат с мнозинство и ако държавата държи над 50% от капитала, е ясно, че тя ще си гласува това, което й е угодно. Всеки съдружник или акционер с по-малък дял обаче има право да обжалва решението в съда и да поиска то да бъде отменено, ако се докаже, че противоречи на закона. Съдебните регистри на съдилищата в цялата страна са пълни с такива дела. При сегашните разпоредби, докато траят съдебните спорове, решението на общото събрание не се вписва в Търговския регистър. Така се гарантира сигурността на търговските сделки - за да не се окаже впоследствие, че решението е незаконно, и да пострадат и трети лица.


Една от ползите от новото предложение е, че могат да се избегнат негативите, които причиняват "кадровите метли", които се въртят при всяка смяна на властта в държавата. Например в едно местно ВиК се свиква общо събрание, представителят на държавата като мажоритарен собственик си гласува сам, каквото реши, и това е достатъчно примерно за назначаването на новия началник, останалите съдружници просто са малцинство. Досега при оспорване на това решение съдът спираше вписването на новия началник в Търговския регистър, докато не приключат делата. И възниква проблем: новият началник уж е назначен, но не може да подписва никакви сделки - понеже не е вписан в регистъра, не може да представлява дружеството. А това може да продължи с години.


"Факт е, че съществува такъв правен вакуум, при това от години. Затова сме внесли този законопроект", казва депутатката Мариана Тотева от БСП - единственият юрист в групата на вносителите на този законопроект - другите са икономисти, инженери, има дори социален мениджър.


Ако тази промяна в закона бъде приета, занапред ще се случва друго. Въпросният нов управител ще бъде вписан в Търговския регистър и ще може да работи. А ако впоследствие съдът прецени, че е незаконно избран, това няма да навреди на хората, сключвали сделки с него, защото те ще са добросъвестни и законът ще опази техния интерес. Поне така смятат вносителите.


Промените изглеждат справедливи. Но ще бъдат такива само ако коментираният хипотетичен нов управител е светец. А за нещастие в "публичните" дружества рядко се свъртат такива. Обикновено това са политически връзкари. И тогава има опасност при новия ред, който предлага проектът - един вече вписан управител да направи камара бели и буквално да изпразни предприятието от съдържание, да прехвърли имуществото му на когото трябва и чак години след това да бъде отстранен от съда. Пита се тогава кой и как ще е защитил публичния интерес - сделките, сключени от него, ще са действителни и раздаденото имущество няма да може да се върне обратно?! А дружеството, от което хазната чака печалба, може да е пред фалит.


Хипотезата с управителя е просто най-лесно разбираема, но далеч не е единствена, защото общото събрание може да реши да закрие предприятието, да му вдигне капитала, да изключва съдружници - все решения, около които впоследствие могат да възникнат страшни каши и да тръгнат лавини от съдебни дела. И те най-малко ще са от публичен интерес.


Това обаче съвсем не е единствената беда на проекта. Съществената драма е, че според мнозина юристи законопроектът противоречи и на конституцията. Тя гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. А в случая се създава различен режим за вписване в Търговския регистър за частните дружества и за тези с публично участие - един вид привилегия, която съвсем не кореспондира с принципа за равнопоставеността на стопанските субекти пред закона. Е, ако се случи, това няма да е нито първият, нито последният текст, който не само е бил внасян, но и приеман от Народното събрание в разрез с основния закон в държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във