Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Законодатели без мнение

Възможността и правото на гражданите да се защитават от престъпления може и да е една от най-горещите теми за американците, но е пълна скука за българските законодатели. Тази седмица Народното събрание отхвърли предложението на Атака за промени в Наказателния кодекс (НК), които целят да бъдат разширени пределите на неизбежната отбрана. Законопроектът прашасваше в деловодството повече от половин година, но в крайна сметка депутатите гласуваха той изобщо да не влиза в пленарната зала. Начинът, по който беше гласуван отказът да бъде разгледан, е поредният голям срам за народното ни представителство. Петнайсет депутати гласуваха за, 32-ма се обявиха против, а 98 - се въздържаха.


Не знаем на какво мнение са липсващите 95 парламентаристи. В случая по-важно бе, че черно на бяло 32-ма души с отказа си да се занимават с въпроса, определиха позицията на 240-членния ни парламент. За мнението на гражданите, разбира се, никой не държи сметка. Депутатите никак не се трогнаха от твърдението на колегата си Павел Шопов, че проблемът виси със страшна сила за всеки един от нас като гражданин. Като един от вносителите на законопроекта той свърза директно стотиците хиляди разкрити и неразкрити посегателства върху здравето, имота и честта на гражданите с неуредения подобаващо и съобразно съвременните критерии институт на неизбежната отбрана.Шопов заяви, че има странен парадокс - наказателната санкция спрямо престъпниците е занижена, а по отношение на гражданите, които се опитват да защитят своите имот, чест и живот, тя е силно завишена.


Законопроектът за изменение и допълнение на НК беше внесен от Шопов, от Станислав Станилов и Любомир Владимиров. Текстът предвижда нападнатият да може да отвърне подобаващо на нападателя (без да се опасява от наказателно преследване)не само в жилището си, но и във всеки друг имот или движима вещ (напр. автомобил), които е защитавал. Предвижда се още ответният удар да бъде суров не само когато нападателите посягат на онзи, който го нанася, но и на трети лица. В добавка се иска за неизбежна отбрана да бъдат смятани и случаите, в които нападателят е засегнат от предварително взети мерки срещу евентуално нападение (например заредена бомба).


Тримата депутати предлагат разпоредбата да добие следния вид: Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако причиняването на вреди на нападателя е извършено от отбраняващия се в границите на имот или вещ, които е защитавал, или, намирайки се в тях, е защитавал от нападението себе си или трети лица, както и в случаите, в които в границите на имота или вещта деецът е взел предварително мерки срещу евентуално нападение, довели до вредоносния резултат за нападателя.


В мотивите към проекта атакистите сочат изключително усложнената криминогенна обстановка в страната, която налага непрекъснато да се осъществяват сериозни изменения в различни институти и състави на НК. Твърди се, че заради неясните и пестеливи формулировки в уредбата на неизбежната отбрана законовият текст не е в крак с изискванията на живота, с наказателноправната практика и не дава адекватна защита на проявилите смелост, отговорност и чувство за дълг в защита на свой, чужд или обществен интерес. В резултат се създава опасност от наказателно преследване срещу тях, въпреки че са отблъснали противоправно действие на нападателя.


Отхвърленият законопроект предлага много повече възможности за защита. Той сближава института на наизбежната отбрана с този на крайната необходимост. При нея онзи, който отблъсква нападението, защитава не себе си, а държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност. Изисква се обаче причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Ако промяната беше възприета, би било без значение дали си нападнат в своя дом, или това се случва във всеки друг имот. При това не е необходимо той да е жилищен, а може да е практически всеки имот, стига нападнатият да го е защитавал или да е защитавал себе си.


За разлика от действащата уредба, проектът разпростира правото на защита и до движимите вещи. Неясно е определен само обхватът на изискването нападнатият да се намира в границите на вещта - дали става въпрос за вещи, в които той може да се вмести (като например самолет, влак, автомобил и т. н.), или за всяка движима вещ, която е в близост до него. Без значение е и правното основание, на което той се намира в имота или вещта - може да е собственик, но може и да е попаднал случайно там по време на нападението.


Под взети предварително мерки срещу евентуално нападение пък се имат предвид случаите на поставяне на взрив, газ, огнестрелно оръжие, пускане на ток по оградата и други подобни, докато стопанинът го няма.


Ако депутатите бяха стигнали до дебат, щяха поне да се чуят аргументите против. Това обаче не стана и можем само да допускаме, че става въпрос за опасения от ескалация на насилието или за обичайното отхвърляне на всяка инициатива на Атака. В случая няма как обаче да не свържем неразгадаемото им поведение със случая Йордан Опиц. Петгодишната присъда на иконописеца, който застреля наркоман, влязъл в кооперацията му да краде за N-ти път, илюстрира разминаването между законодателството, съдебната практика и реалността. А отказът на президентската институция да помилва иконописеца срещна масово неодобрение.


nbsp;


Абсурд



Институтът на неизбежната отбрана остана в безтегловност още през 1997 година. Тогава мнозинството от ОДС в 38-ото Народно събрание вкара в НК детайлно описание на случаите, в които неизбежната отбрана не се възприема като превишена, независимо от уврежданията, които нападнатият причинява на нападателя - ако нападението е извършено от две и повече лица; ако нападателят е въоръжен; ако е проникнал с насилие или взлом в жилище; ако нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или в подвижен железопътен състав; ако нападението е извършено нощем и ако нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. Текстовете бяха атакувани обаче пред Конституционния съд и той отряза повечето от тях. Правото на нападнатия да се защитава, както намери за добре, е признато само в случаите, когато е нападнат в жилището си и нападателите са проникнали там с насилие или с взлом. Според сегашната съдебна практика превишаване на пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието пък е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига обаче да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Звучи като омагьосан кръг, в който трябва да се пазиш да не попаднеш, докато отблъскваш нападателя.



nbsp;


nbsp;


В очакване



Новият главен прокурор Сотир Цацаров неизбежно ще трябва да изрази становище по темата. За нуждата от промяна в регламентацията на неизбежната отбрана се изказа миналата година дори известният с мекия си и правозащитен подход негов предшественик Борис Велчев. Велчев заяви, че е нужна промяна в НК, с която да бъдат по-ясно разписани правата на гражданите да се защитават при нападение. Такава промяна в проекта за нов НК обаче не е предвидена. Подчертавайки, че чл.12 на кодекса е един от малкото текстове, насочени предимно към гражданите, а нетолкова към съда, бившият главен прокурор поиска поправка, която да обясни на хората по много понятен, простичък и житейски разбираем начин как имат право да се защитават и до каква степен могат да увреждат нападателя си. По повод на изявленията на правозащитници, че съдебната практика е изяснила прилагането на неизбежната отбрана, главният прокурор заяви, че чл.12 в сегашната му редакция е ясен за практикуващите юристи и за теоретиците, но не и за гражданите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във