С чудовищното си безхаберие и юридическа некомпетентност депутатите от всички партийни бои забъркаха гръмовен скандал около „двойните неустойки” по бързите кредити: най-напред се опитаха да ги пробутат през пленарна зала тихомълком, а после - като гръмна скандалът - гръмогласно се заеха да ги отменят, сътворявайки в бързината нова и още по-гъста каша.
След като на 19 ноември депутатите безропотно приеха поправка в Закона за потребителския кредит, която позволи разходите и неустойките по бързите кредити да се вдигат до двойния размер на главниците по заемите и те да не могат да бъдат отменяни от съд, се разрази истинска обществена буря.
Скандалът принуди управляващите бързо да се опитат да замажат положението. Менда Стоянова се появи и обяви, че
веднага ще отмени току-що приетата поправка,
нищо, че тя също бе гласувала "За" нея.
За всичко това разказахме в миналия бр. 46 на „БАНКЕРЪ” от 27 ноември 2020 г. - "Парламентът отново доказа собствената си несъстоятелност".
Досущ като в поговорката, че нито едно зло не идва само и просто така - от нищото, редакционното производство на вестника приключи точно когато взе да става най-интересно: на 25 ноември в 18.00 часа. Така че днес продължаваме оттам, където спряхме тогава.
В късната доба на 25 ноември (сряда) парламентът набързо одобри „поправката на поправката” в Закона за потребителския кредит, внесена от Менда Стоянова ведно с държавния бюджет за 2021 година. С това "двойните неустойки", приети седмица по-рано и придобили известност като "Поправката Панчев" в Закона за потребителския кредит, бяха отменени.
По това време обаче всички медии вече бяха съобщили, че същия ден президентът Румен Радев
вече е наложил вето на „двойната неустойка”.
„Въведената забрана съдът да преценява дали разходите са „прекомерни“ и дали накърняват добрите нрави, нарушава конституционното право на защита. Тя нарушава и основния принцип в правовата държава – този за разделение на властите, защото необосновано ограничава съдилищата при преценката дали даден договор съответства на закона и морала или не.
Недопустимо е законодателната власт да поставя преценката на съда за съответствието на един договор със закона и с морала в зависимост от наличието на предзададен икономически критерий: определен таван на разходите по договори за кредит.
Правото на
защита на гражданите се обезсмисля,
ако при определени хипотези съдът е ограничен в преценката дали договорът нарушава определен закон или морала. Това означава, че такива клаузи от договор няма да бъдат приемани за нищожни и ще пораждат правни последици, ако са в рамките на определен допустим размер разходи по договор за кредит. Такова положение е правно нетърпимо”, категоричен беше държавният глава.
Всъщност, най-логичното, което депутатите от управляващото мнозинство трябваше да направят, е да изчакат ветото да стигне до парламента, да се съобразят с него и да отменят предишното си решение.
Да, ама не! Управляващите решиха да забъркат нова каша - още по-скандална и без никаква връзка както със здравия разум, така и с действащата нормативна уредба.
Първо, с „поправката на поправката”, приета от Народното събрание на 25 ноември,
депутатите отмениха закон, който не съществува в правния мир.
Един нормативен акт влиза в сила не след приемането му на второ четене от Народното събрание, а след като мине през президентската „цедка” и бъде обнародван в "Държавен вестник". Едва тогава той може да бъде отменен. Само че в случая до президентски указ, обнародване и влизане в сила въобще не се стигна, защото държавният глава – президентът наложи вето и върна „Поправката Панчев” на парламента.
Депутатите обаче продължиха да си играят тяхната игра и "отмениха" все още несъществуващата разпоредба на чл. 19, ал. 7 от Закона за потребителските кредити.
Вторият проблем е, че „поправката на поправката”
също бе приета по напълно опорочена процедура.,
Трите стълба на законодателния процес - конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, бяха прегазени брутално. Най-вероятно - по нареждане "отгоре", както напоследък взе да се случва след всеки обществен скандал, гръмнал заради депутатско безумие.
Законодателното предложение на Менда Стоянова е внесено на основание чл. 83 от Правилника на парламента. Или поне тя така го анонсира, за да свиква на извънредно заседание бюджетната комисия на 24 ноември.
Има обаче няколко нарушения, които правят цялата процедура незаконна. Първо - "офертата" е внесена след края на срока, даден за депозиране на такива предложения към Закона за бюджета за 2021 година. Второ – "внесена" е много смело казано, защото такова писмено предложение - въпреки ултимативните разпоредби на Правилника - няма и никога не е имало. И трето - в сайта на Народното събрание е създаден специален регистър, в който всички законодателни предложения задължително трябва да бъдат публикувани. Предложението на Менда Стоянова обаче и тук го е хванало липсата.
Отделно от всичко това, обсъждането на предложението за "поправка на поправката" в Бюджетната комисия
също е най-долнопробен популистки фарс.
Или поне така се оказва, ако трябва да вярваме на публикуваната стенограма от заседанието. Като се започне от изказването на Стоянова, че „темата не е дискутабилна” (каквото и да означава това в конкретния случай). И се стигне до предположението на Румен Гечев, че заради внасянето на поправката за „двойната неустойка” от депутата Панчев „е имало яка, ама много яка почерпка!” - сякаш безропотното мълчание от страна на БСП при приемането на неустойката въобще не е било...
В крайна сметка, за да бъде туширано максимално бързо напрежението, в Закона за държавния бюджет цъфна преходна и заключителна разпоредба (в параграф 13), с която парламентът отмени по
брутално незаконосъобразен начин една несъществуваща разпоредба.
Какво ще стане оттук нататък - никой не знае. Възможните варианти (поне засега) са два: или Народното събрание уважава ветото и отменя решението си, с което е приело „Поправката Панчев”, или отхвърля ветото и оставя поправката в сила - за да има смисъл отмяната й чрез Закона за бюджета. Трета опция - президентското вето въобще не се обсъжда и нещата остават в сегашния им вид - няма. Просто, защото конституцията не предвижда подобна хипотеза.
Откъде обаче извират притесненията, че скандалът ще избухне с нова сила? Никак не е сигурно, че държавният глава няма да върне и Закона за Бюджет' 2021 - многократно огласеното му мнение по този въпрос никак не е ласкаво. А, ако това се случи, дали някой ще се изненада и от
ветото върху "Поправката Стоянова"
- заради безобразно опорочената процедура?
Всъщност, точно това е трудният избор, който трябва да направи Румен Радев: дали да остави нещата така - за да не пострадат гражданите, или да наложи вето на "Поправката Стоянова" - за да защити правовата държава и конституцията.
Има и трети ход - да сезира Конституционния съд, който веднъж завинаги да каже има ли все пак някакви спирачки пред тази безкрайна парламентарна вакханалия, която си е най-откровена злоупотреба с депутатската законодателна инициатива? Защото от съществуващото положение на всички май взе им писва...
