§22 Анализи
Законов авантаж за "Великденските екскурзианти"
След като дни наред плашиха всички, напуснали София около Великден, че няма да могат да се върнат обратно и че ще бъдат съдени за документни престъпления, управляващите не само вдигнаха бариерата пред столицата и ги оставиха да се приберат, но и гузно се смълчаха за така щедро обещаваните присъди. Защо? Защото такива просто няма да има – особено ако съдилищата спазват закона толкова стриктно, колкото го направиха за Мария Мургина, за Христо Бисеров и за ред още „видни” подсъдими, които бяха оправдани за подаване на декларации с невярно съдържание и то пред значително по-сериозен орган като Сметната палата.
От полунощ на 16 срещу 17 април София беше „затворена” със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Само че дотогава от града вече бяха успели да се измъкнат между 60 000 и 70 000 автомобила – тръгнали още от предния ден. При това напълно легално, защото голяма част от хората се позовават в декларациите си на съществуващите допреди приемането на новите забрани възможности за напускане на София: посещение на болен роднина, постоянен или настоящ адрес извън София,трудов ангажимент...
Великденските „екскурзианти” вбесиха хората
Още по време на празниците се разбра, че огромна част от излезлите нямат наистина важна причина, заради която да пренебрегнат призива „Останете си вкъщи”. Чуха се и протестите на онези столичани, които напълно съзнателно се лишиха от пътуване по празниците - за да ограничат разпространението на коронавируса из страната.
Заради всичко това МВР обеща проблеми при завръщането на "нарушителите", строги санкции, че дори и наказателни обвинения, ако са попълнили неверни данни в декларациите си при влизането или излизането от столицата.
Всъщност новата заповед на Ананиев остави само две от всички предишни вратички за влизане в столицата след Великденските празници: каране на болен към конкретно болнично заведение и отиване на работа. За последната причина имаше срок, в който бариерите трябваше да бъдат преминати: от 6 до 8 часа сутринта и от 18 до 20 – вечер. И понеже още при издаването й се знаеше, че десетки хиляди хора вкупом ще поискат да се върнат в началото на седмицата и че това ще създаде напрежение пред КПП-тата, МВР стовари целия си наличен ресурс там.
И проблемите не закъсняха - още в първия работен ден след празниците (21 април КПП-тата бяха буквално обсадени от километрични колони от автомобили и от изнервени шофьори. Двата часа „прозорец” за влизане се оказаха крайно недостатъчни, за да бъдат проверени всички.
Какво следва?
От МВР заявиха, че ще сравняват десетките хиляди декларации и ще търсят кои са излъгали кой при влизане, кой при излизане. А това е работа, която както се вижда даже и от телевизора, ще отнеме седмици, че и месеци. Освен това не е ясно кой ще върши тези проверки, защото МВР и без това издъхва - пред градинките ли да дебне и да следи карантинирани, да пази ромските махали, да виси по КПП-тата... , а и да бори престъпността...
Освен това тежестта на доказване при едно евентуално наказателно преследване ще е изцяло на разследващите – те трябва да докажат, при това по несъмнен начин, че е извършено престъпление. Например, че столичанинът, който е декларирал, че отива при болен близък в провинцията, няма такъв близък (каквото и да значи този термин), или че не е полагал грижа за него. А в много случаи това ще е практически невъзможно.
Защо присъдите са невъзможни?
Но дори и да стане чудо и всички такива проверки бъдат извършени, а доказателствата - събрани, до присъди пак може да не се стигне. Защото единственият текст в закона, по който „екскурзиантите”, излъгали в декларациите си, могат да бъдат съдени, е чл. 313 от Наказателния кодекс. А той гласи следното: „Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева”.
Но закон, указ или постановление на Министерския съвет, в който да е записано задължението за подаване на тези декларации, няма. Те съществуват само в заповед на министъра, при това само в един образец, пуснат на сайта на МВР. Наказателното право не допуска „разширително тълкуване” на нормите, категорични са юристите и обясняват простичко, че за да го има едно престъпление като факт, то извършеното трябва да съответства точно и пълно на описаното в закона. Инак се стига до „несъставомерност” на престъплението и до оправдателни присъди.
Може би точно по тази причина в самите декларации е записан друг текст: чл. 355 от НК, който предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Само че тези страховити наказания се налагат при нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. И пак според юристите, изобщо не е приложим за деклариране на неверни обстоятелства на КПП-тата...
Полза от декларациите все пак може да има
Така въпреки откритите нередовности в декларациите, до наказателно преследване за ексурзиантите е малко вероятно да се стигне въобще. Спорно е дори дали РЗИ-тата ще могат да им наложат глоба от 300 лева по Закона за здравето за нарушаване на противоепидемичните мерки – излизането от София преди блокадата от 17 април е ставало с разрешение на полицията по КПП-тата и при действащия тогава значително по-лек режим, от който те са се възползвали.
Това, което МВР обаче спокойно може да направи, е да сравни декларираните адреси на столичани и да глоби по Закона за гражданската регистрацияна всички, които не са регистрирали настоящите си адреси в общините в законовия 30-дневен срок. Освен това може да прати данните от декларациите в НАП и НОИ, за да проверят дали наистина има безработни, получаващи помощи, които ходят на работа. Или работодатели от сивия сектор, които държат хора без договори....
Само така държавата наистина ще има полза от съмнителното „активно мероприятие”, което спретна по Великден на хиляди хора.