Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЗАКЪСНЕЛИТЕ ЗАПОРИ НА КУШЛЕВ

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), известна като комисията Кушлев, и тази седмица се отчете, както подобава.
Във вторник (27 юли) тя спечели поредното дело срещу вездесъщия наркобос Димитър Желязков - Митьо Очите. Бургаският окръжен съд отне по искане на комисията имущество на несебърския наркотрафикант - за над 2.3 млн. лева. Решението може да бъде обжалвано пред Апелативния съд в Бургас.
Комисията образува производство за установяването на имуществото на Очите - обвинен в организиране на престъпна група за разпространение на наркотици, едва през октомври 2007 г., въпреки че Желязков е в затвора от април 2007 година. Нека припомним, че той бе осъден на 4 г. и 6 месеца решетки, след като се споразумя със съда по механизма на съкратеното съдебно производство.
В края на май 2008 г. комисията Кушлев внесе искане в съда за отнемане на имотите на Желязков в полза на държавата . По време на делото тезата на защитата бе, че имуществото на Очите било закупено със заеми от приятели. Към документите бяха приложени и разписки от негови приближени, които са го финансирали през годините. Според експерти обаче те са писани на коляно и не доказват законността на парите на бандита. По време на проточилия се повече от една година процес цяла дузина вещи лица се изплашиха и си направиха отвод уж заради здравословни проблеми и прекалена ангажираност по други дела. Само един експерт от Бургас се съгласи да изготви съдебноикономическата експертиза по делото. След всички тези перипетии тези дни най-сетне се стигна до присъда и наркобандитът трябва да се лиши от имущество за 2 357 883 лева. Ако, разбира се, това решение не бъде ревизирано от следващата съдебна инстанция.
В полза на държавата трябва да бъдат отнети вили в Сунгурларе и Кошарица, апартамент в Несебър, четири автомобила - мерцедес, порше, алфа ромео и БМВ, акции от фирми и пералня в Несебър. Според експерти от комисията всичко това няма как да бъде придобито с декларираните от него доходи. За проверявания период от 1990 до 2007 г. по официални документи приходите на Очите и семейството му възлизат на 257.64 броя минимални работни заплати, а извършените от тях разходи надвишават твърде много законните източници на средства.
Изчисленията показват, че се получава отрицателна разлика от 12 068.43 броя минимални заплати. Тук се набива на очи една важна подробност - огромният период от време, който се визира в съдебното решение. Излиза, че цели 17 години наркобосът Желязков е трупал безпрепятствено имането си по незаконен начин и с незаконни средства и едва сега някой се сеща да му го конфискува. Пита се: къде бяха полицията, данъчните органи, финансовото разузнаване и прочие служби, докато престъпникът забогатяваше незаконно? Очевидно - не където трябва. Сега му прибират имотите, но... не всичките.
Оказва се, че Желязков междувременно е успял да опази от комисията скъпото си Ламборгини. Преди хората на Кушлев да поискат конфискация на имуществото на наркобоса, той успя да се отърве от собствеността върху колата и я прехвърли на друго лице. Юристите съответно не успяха да докажат, че действителният собственик на луксозната кола е именно несебърският наркобос. Клетият затворник от Белене си е запазил и голяма сграда, която също е прехвърлена на името на трето лице, призна самият председателят на комисията проф.Стоян Кушлев.
Като говорим за ефективността на комисията, да припомним, че в началото на годината митничарят Михаил Янков, подсъдим по дело за наркотрафик заедно с Будимир Куйович, успя да продаде от следствения арест имоти за около 1 млн. лева. Кушлев тогава упрекна прокурорите, че късно уведомили комисията за повдигнатото обвинение. Прокурорите пък се оправдаха със служителите на професора - че забавили процедурата по установяване на имуществото на бившия митничар... Кой крив, кой прав - така и не се разбра. Човекът си остана състоятелен.
Сега обаче, във връзка с намеренията за мащабни промени в законодателството, не е зле да припомним един позабравен дебат за ролята и мястото на подобна комисия. Дали не е по-целесъобразно тя да действа по даден случай, преди той да влезе в съдебна фаза, още на етапа на предварителното производство?
Ексминистърът на правосъдието Миглена Тачева (и не само тя!) бе на мнение, че онова, което прави комисията при сегашния си статут, би могла да върши успешно и прокуратурата. Работим по въпроса комисията да се преструктурира. Трябва да се направи така, че тя да може да конфискува имущество, преди прокуратурата и съдът да се намесят, а не да повтаря техните функции, каза Тачева в интервю пред Параграф 22. Но явно не й достигна време да се заеме с този въпрос. А статутът на комисията е на дневен ред и поради факта, че сред критиките в най-новия мек доклад от Брюксел бяха посочени и законодателните празноти, които подкопават работата на Комисията Кушлев.
В тази връзка проф. Кушлев коментира, че сред нещата, които най-силно спъват работата на комисията, е обстоятелството, че тя не може да се самосезира, както и това, че не може да отнема имущество на свързани с осъдения лица. А най-често на тях се прехвърлят имотите на престъпниците и чрез такива операции стават недосегаеми за комисията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във