Параграф22 Weekly

Приватизацията на Киноцентъра 14 години по-късно:

Заради някакви си 3.5 декара, България отново става за посмешище

Брюксел не е прав: в България  винаги е имало върховенство на закона! Големият проблем е, че в същата тази България никога не е имало нормални закони, писани и приети с оглед гарантиране на държавния и обществения интерес. А в редките случаи, когато подобно чудо се е случило, въпросните нормативни актове са били ремонтирани до откат. Тоест - докато загубят завинаги първоначалния си вид, а от идеята, заради която са били написани и приети от парламента, не остане дори блед спомен. Или пък постепенно са били обезсилвани и обезличавани чрез други закони, правилници и наредби.

В четирите алинеи на чл. 17 от конституцията, черно на бяло е записано следното:

- правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона;

- собствеността е частна и публична;

- частната собственост е неприкосновена;

- режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

Прекрасно, нали? Още повече, че въпросните разпоредби са подплатени с още четири "тематични" нормативни акта:

- Закон за собствеността;

- Закон за държавната собственост;

- Закон за общинската собственост;

- Закон за собствеността и ползването на земеделски земи.

Трай, коньо, за зелена трева! Горе-долу такава е ситуацията с наследниците на софиянеца Иван Кръстев Белутов, починал на 10 юни 1998 година. От 14 г. те водят битка с приватизатора на "Бояна Филм" ЕАД (бившият "Киноцентър Бояна") - българският клон на американската филмова компания "Ню Имидж", заради една нива от 3.4 декара, но безуспешно.

По нотариални актове, въпросната нива е фамилна собственост от 1922 г., но... откак пукна демокрацията през 1989 г., в България на този тип документи никой не обръща никакво внимание.

Накратко, историята е следната.

На 13 октомври 1994 г. Поземлената комисия към тогавашната община Витоша, област София-град, със свое Решение № 5516 възстановява в реални граници правото на собственост на Иван Кръстев Белутов върху нива от 3406 квадрата, въпреки че по документи имотът е с около 400 квадрата по-голям. Имотът е извън регулация, намира се в местността "Дебели лък" и е "прошнурован" по плана на София от 1946 година. Тоест - в навечерието на неговото одържавяване.

На 7 март 1995 г. Иван Николов - нотариус към Софийския районен съд, издава заветния констативен нотариален акт № 106 по дело № 979 от 1995 г., който приключва със сакралното изречение "След като установих, че са изпълнени всички законови изисквания, съставих този нотариален акт за възстановено право на собственост върху описания по-горе имот...".

На 13 август 1998 г. управителят на област София-град - инж. Веселин Стойков, издава Заповед № РД-57-288, в която се казва: "На основание чл. 78, ал. 1 от закона за държавната собственост и молба, постъпила в Областната администрация, Област софия, № РД-94-00-130 от Иван Кръстев Белутов, НАРЕЖДАМ: да се отпише от актовите книги за държавна собственост на Район "Витоша" следния недвижим имот...  Контролът по изпълнение на заповедта се възлага на заместник-областния управител инж. Васил Маринчев".

На 17 ноември 1998 г. заместник-губернаторът Маринчев издава Удостоверение № 54-00 130, което гласи:

"Областната администрация на Област София удостоверява, че на основание Заповед № РД-57-00-288/13. 08. 1998 г. на Областния управител е отписан от актовите книги за държавна собственост АДС № 2370/1970 г. на Кирковски РНС, в частта му за следния недвижим имот: нерегулирано дворно място, бивша нива с площ от 3046 кв. м, съставляващо имот пл. № 41.

Имотът е възстановен с влязло в сила Решение № 5516/13. 10. 1994 г. на Поземлена комисия "Витоша".

Удостоверението се издава по молба на Иван Кръстев Белутов."

На 28 май 2003 г. - във връзка със стартиралата процедура за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, кметът на столичния Район "Витоша"  Магдалина Граматикова, изпраща нарочно писмо до Агенцията за приватизация, Министерството на културата, областният управител на София-град и ръководството на държавната фирма, в което се казва: 

"Приложено, изпращам ви молба, рег. № СТ-94-01-34/19 май 2003 г. от собствениците на  реституирани земи в района на "Национален киноцентър - Бояна", ведно с техните документи за собственост, като моля при провеждане на процесите по приватизация да бъдат взети предвид правото на собственост и претенциите на лицата...".

В списъка, приложен към писмото на Магдалина Граматикова, са описани общо 188 реституирани имота, одържавени навремето и вкарани по-късно в капитала на "Киноцентър - Бояна", като под № 165 са записани идентификационните данни на "нашия" имот: "Нотариален акт № 106, дело № 979 от 1995 година"

Какво се случва оттук нататък - не е за вярване. За обитателите на белия демократичен свят, естествено. Защото, по нашите географски ширини винаги е било като по времето на храбрия войник Швейк или бандитът джентълмен Остап Бендер: всяка заповед е предпоследна, а всеки закон - дупка в морето!

На 24 януари 2006 г. Агенцията за приватизация и "Ню Имидж България" ЕООД подписват дългоочаквания Договор за приватизационна продажба на 446 426 акции, представляващи 95% от капитала на "Бояна филм" ЕАД. Контрактът обаче не може да влезе в сила, докато не бъде учредена ипотеката, гарантираща интересите на държавата и "предпазваща" купувача от куп изкушения - да събори киноцентъра и да разпарчетоса земята на парцели, които да продаде по пазарни оценки.

На 15 май 2006 г. изпълнителният директор на все още държавното ЕАД - Евгений Михайлов, отказва да подпише ипотеката и подава оставка в знак на протест, че приватизаторите са напът да получат не 302 декара, а цели 335 декара скъпоценна земя. И че 180 от въпросните 302 декара или са реституирани още през 90-те години, или в момента вървят процедури за тяхната реституция.

На 15 септември 2006 г., затваряйки си очите пред всички и за всичко, въпросната ипотека е учредена и е вписана в Търговския регистър.

Незнайно (уж) как, реституираният през 1995 г. имот на покойния вече Иван Кръстев Белутов, се оказва... насред терена, продаден от държавата на "Ню Имидж".

Кога и как се е случила тази мистификация, т. нар. компетентни органи отказват да кажат. Вече 14 години. Ето защо ще се наложи следващата седмица отново да посегнем към тази тема, но вече с конкретни имена и още по-конкретни наказателно-правни квалификации.

А дотогава - лека подсказка какво трябва да очаквате: след като последният тематичен сигнал, изпратен до главния прокурор Иван Гешев преди три месеца потъна в нечие чекмедже, в края на август наследниците на Белутов и техния адвокат сезираха Съвета на Европа, Съда по правата на човека в Страсбург, Европейския главен прокурор, Интерпол, Европол и офиса на ФБР в Лос Анжелис.

Ей така - напук на вечните правоимащи и правоможещи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във