Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Заседателите искат закон и пари

Закон за уреждане на възнагражденията им поискаха съдебните заседатели в София. В писмо до министъра на правосъдието Диана Ковачева, до вицепрезидента Маргарита Попова и до председателя на парламентарната правна комисия Искра Фидосова Съветите на съдебните заседатели при Софийския районен съд, от Софийския градски съд и от Специализирания наказателен съд изразиха недоволството си от проблемите с изплащането на възнагражденията им в последните месеци.


В писмото си съдебните заседатели настояват правосъдното министерство да изготви законопроект за дейността им, в който да бъдат преразгледани сегашните правила за остойностяване на труда им. Пред медиите председателят на Съвета на съдебните заседатели при Специализирания наказателен съд Румен Бухлев призова за отмяна на Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели, издадена от Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя засега е най-подробният нормативен акт, уреждащ дейността на т. нар. съдии от народа, въпреки че Конституционният съд отмени текста от Закона за съдебната власт, въз основа на който е издадена. Според наредбата размерът на възнаграждението на съдебните заседатели се равнява на 1/22 на ден от 50% на основната заплата съответно на районен съдия, на окръжен съдия и на съдия от военен съд. Възнаграждението се определя на база на действително отработените часове за деня според времетраенето на съдебното заседание.


Питаме защо тази наредба се прилага въпреки отпадналото й правно основание. От действието й възникнаха затруднения при заплащането в някои от съдилищата и то беше преустановено за близо два месеца. Тези проблеми може да доведат до съществени процесуални нарушения и да опорочат вече постановени актове, заяви Бухлев. С акцията си съдебните заседатели тръгват по стъпките на съдебните медици, които също водят битка за свой закон и за по-добро и по-сигурно заплащане.


Въпросната наредба пък породи проблем през януари, когато се проведе изборът на съдебни заседатели за спецсъда. Заради отмяната на въпросния законов текст възникнаха съмнения и за законността на този избор. Общото събрание на съдиите от Специализирания апелативен наказателен съд одобри 50 от предложените му от Столичния общински съвет(СОС) 70 кандидати за съдебни заседатели в долната инстанция. Те бяха номинирани без дебат, след предварителна договорка между управляващи и опозиция в градския парламент. Общинарите се позоваха на процедурата за избор на съдебни заседатели в наредбата на ВСС, докато решението на конституционните съдии включваше всички наредби на съвета, въпреки че повод за него бе регламентацията на съдебните конкурси. ВСС реши проблема с тях набързо, като просто преименува документа и от наредба го прекръсти на правила, приемайки, че стореното по тях до момента е валидно. Заради пропуска на съвета да преименува и тази за съдебните заседатели проблемът с тях остана. Противниците на спецсъда сезираха Конституционния съд и за избора на съдебни заседатели в новите структури, но получиха отговор, че този избор не противоречи на основния закон, тъй като процедурата е същата.


Шансът на съдебните заседатели да успеят е твърде малък. Като се има предвид неуспехът на съдебните медици да наложат приемане на закон за вещите лица. Законодателната уредба за тях има далеч повече проблеми, но те повдигат единствено въпроса за заплащането си. Институтът на съдебния заседател е напълно обезличен, а задкулисният им непряк избор от общинските съвети няма нищо общо с идеята да представляват гражданското общество в съда. Фигурата на съдебния заседател е регламентирана така, че да не върши много работа и да не пречи. Правилото, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите, е до голяма степен обезсмислено от куп различия в статута им. Основната разлика е в далеч по-голямата уязвимост и зависимост на съдебните заседатели, които трябва добре да си направят сметката, преди да изразят различно мнение от това на председателя на състава. Възнагражденията не са високи, но пък заседателите не подават декларации за конфликт на интереси и за промяна в имущественото състояние. Всичко това се отразява на вътрешното убеждение на заседателите, но съвсем не в полза на безпристрастността.


Формалният подбор на заседателите поражда разнопосочни мнения за недъзите на този институт. Съдиите оправдават предпочитанието си да работят само с определени заседатели с личните им качества - старателни са, имат професионален опит в определена материя, а другите не полагат усилия да вникнат в процеса и нямат елементарна представа от правораздаване. Предпочитаните заседатели застават на същата позиция и настояват да бъдат правно ограмотявани и да им се дава повече време за предварително запознаване с делата. Някои от тях дори смятат, че законът им дава повече правомощия, отколкото могат да поемат, и предлагат да се възприеме принципът, валиден в американското жури: да се произнася единствено по въпроса за вината, но не и за вида и размера на наказанието. Чуват се дори гласове съдът да участва в първоначалния подбор на заседателите, а бившите магистрати и юристите да се ползват с предимство.


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във