Допълнителни мерки за борба с изпирането на пари предлага служебният кабинет с промени в едноименния закон съгласно заложеното в плана за действие по ангажиментите след присъединяването към валутния механизъм ERM II. Друга цел е постигане на пълно съответствие на българското законодателство с последните изменения на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление (например адвокати, счетоводители, данъчни съветници, брокери на имоти и др.). Отчетено е, че действащото национално законодателство не съдържа достатъчно ефективни механизми в тази насока, тъй като не изисква вписването им в публичен регистър, а е налице само изискване услугите да бъдат изрично посочени в предмета на дейност като предоставяни по занятие.
С проекта се предвижда задължение за вписване и създаване на такъв регистър към министъра на правосъдието, което да осигури по-голяма прозрачност и достоверност на публикуваната информация, както и възможност за своевременно установяване на несъответствия и ефективното им отстраняване.
По отношение на задължените лица са въведени допълнително изискване -
да не са били членове на управителен и контролен орган или съдружник в дружество,
за което е открито производство по несъстоятелност или в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
За пълномощниците на клиенти - физически лица, е предвидено задължението да се идентифицират по същия ред като клиентите си. Разширен е обхватът на лицата, подлежащи на идентификация, като се обхванат не само клиентите – юридически лица, но и техните собственици юридически лица, които отговарят на посочените изисквания, както и обхватът на ценните книжа, за които е налице изискване за събиране на информация с оглед на идентифициране на действителен собственик. Прецизирани са изискванията при идентифициране на действителните собственици на публични и аналогични дружества, тъй като е възможно дружествата да не са на регулиран пазар, а техните акции или други ценни книжа да се допускат до търговия на регулиран пазар.
Проектът цели и усъвършенстване на
механизма за разрешаване на несъответствия между информацията
за действителна собственост в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и информацията за действителна собственост, установена по други канали, както и въвеждане в регистрите на конкретно вписване за наличие на уведомление за несъответствие. При сегашната правна уредба, преодоляването на такова несъответствието е неефективно, тъй като е възможно само със съдебно решение или заявление от самото юридическо лице.
Във връзка с информацията, която подлежи на вписване по партидите на юридическите лица, е въведено изрично изискване за вписване на данни за вида и обема на правата, свързани със собствеността или упражняването на контрола. Сега такова изрично изискване липсва, но тези данни са част от подлежащите на деклариране обстоятелства, като несъответствието затруднява проверките.
В законопроекта е регламентиран и начинът, по който се уведомява лицето, по чиято партида е извършено вписването на наличие на уведомление за несъответствие. Въведена е презумпция, че
лицето е уведомено за вписването на несъответствието и за действията,
които следва да предприеме, с изтичането на едномесечен срок от вписването.
С оглед на защитата на правата на субектите тази презумпция действа само когато уведомлението не е получено от законния представител на лицето или от негов пълномощник на вписания в съответния регистър адрес на управление. В случай че уведомлението за несъответствие е основателно, лицето следва да заяви промяна в своя действителен собственик, а ако е неоснователно - да заяви заличаване на вписаното уведомление за несъответствие.
Регламентирани са функциите на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка във връзка с упражняването на надзорни правомощия върху банките – инвестиционни посредници. Ясно са разграничени надзорните функции на всеки орган с оглед избягване дублирането на едни и същи правомощия от две или повече институции. Коригирани са и някои неточности от техническо естество, идентифицирани от надзорните органи в лицето на Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, БНБ и КФН.
Законопроектът предвижда и някои свързани промени в други закони. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е въведено
задължение за съхраняване на информацията относно действителните собственици за срок 10 години
след заличаване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел. Правилото е предвидено с оглед по-голяма прозрачност и възможност за проверка на действителните собственици за дълъг период след заличаването им.
В Закона за регистър БУЛСТАТ са направени и съответните допълнения с оглед на въвеждане на изискванията за съхраняване на информацията за действителните собственици на изрична доверителна собственост или сходни правни форми в централен регистър на държавата членка. Изрично е регламентирана и хипотезата за освобождаване от задължението за регистрация в регистър БУЛСТАТ по отношение на доверителните собственици или лицата, заемащи сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на съответните юрисдикции.
В Закона за Комисията за финансов надзор се прави допълнение, с което информацията, представляваща професионална тайна, може да бъде разкривана и пред съда в граждански и административни производства, образувани във връзка с нормативните актове, по които КФН има правомощия. Правомощията на Комисията са допълнени с текстове относно сътрудничеството с другите надзорни органи по Закона за мерките срещу изпирането на пари - ДАНС и БНБ.
Междувременно, Съдът на Европейския съюз излезе с решение по прилагането на директивата, съгласно което
неограниченият достъп до информация за действителните собственици на дружества
е ефективна, но прекалено тежка мярка срещу изпирането на пари.
Това стана по преюдициално запитване на люксембургски съд във връзка с жалбите на две местни дружества по две съединени дела, като спорът възниква след въвеждането на директивата със закон в Люксембург и създаване на регистър с действителните собственици на регистрираните правни субекти.
В тази насока Съдът на ЕС признава, че с разглежданата мярка законодателят на Съюза цели да предотврати изпирането на пари и финансирането на тероризма, като чрез по-голяма прозрачност създава среда, която е по-малко вероятно да бъде използвана за такива цели. Както и че с това законодателят преследва цел от общ интерес, която може да оправдае дори и тежка намеса в предвидените в Хартата основни права – като достъпът на широката общественост до информацията за действителните собственици, например.
Съдът на ЕС констатира обаче, че намесата в тази насока не е ограничена до строго необходимото, нито е пропорционална на преследваната цел. От една страна, атакуваните разпоредби позволяват предоставяне на публичен достъп до данни, които не са достатъчно определени или определяеми. А от друга -
новата уредба засяга гарантираните с Хартата основни права значително по-тежко,
отколкото предишният режим, при който – освен достъп на компетентните органи и на определени правни субекти – такъв е предоставен и на всички лица или организации, които могат да докажат законен интерес.
Според Съдът на ЕС, това утежняване не се компенсира от евентуални предимства на новия режим в сравнение със стария по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Позовавайки се на мотивите на Европейската комисия за трудности при точното определяне на случаите и условията, при които е налице такъв законен интерес, Съдът на ЕС заключава че това не дава основание за предоставяне на свободен достъп до въпросната информация.
В добавка е посочено, че даденото на държавите право да изискват онлайн регистрация - като условие за предоставянето на информацията за действителните собственици и при изключителни обстоятелства да предвидят изключения от достъпа на широката общественост до нея -
не е достатъчно за постигане на баланс между общия интерес и основните права на отделните субекти,
съответно - на личен живот и ефективна защита на личните данни.
В тази насока Съдът на ЕС отбелязва, че уредбата позволява на потенциално неограничен брой лица да получат информация за материалното и финансовото положение на действителните собственици. И че рисковете за евентуална злоупотреба с личните им данни са още по-големи поради възможността за свободното преглеждане, запаметяване и разпространяване на чувствителна за тях имуществена и финансова информация.
