Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Затягат мерките срещу престъпни фирми

Неочакван антикорупционен проект оповести нарушаването на дългото законотворческо бездействие на правосъдното министерство. Предлагат се промени в Глава IV на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Тя урежда глобите за юридически лица и за еднолични търговци, чиито собственици, представители или служители вършат престъпления. Става въпрос за сравнително нов (въведен през 2005 г.)смесен правен институт, който поставя административнонаказателната отговорност в зависимост от наказателно преследване за криминални деяния.


Той има сходства с принципа на гражданска конфискация, според който се отнема имущество заради незаконния му произход, ако е повдигнато обвинение за престъпна дейност. И тук както при гражданската конфискация целите са антикорупционни, а производството има както наказателен, така и обезщетителен характер. От една страна, е сложен таван на глобата (до 1 000 000 лв.)при имуществена облага, но ако тя надхвърля тази сума, глобата скача според размера на придобитото. С това се търси и възстановяване на справедливостта. Авторите се позовават на отправените към България препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР ) по повод на ограничаването на подкупите за чужди длъжностни лица съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията.


Наред с петкратното завишаване на тавана на глобата (от 100 хил. на 500 хил. лв.) в случаите, в които облагата е с неимуществен характер или нейният размер не може да бъде установен, чрез промените се разширява приложението на съществуващата уредба. Предлага се да бъде разширен кръгът от престъпления, които могат да дадат основание за възбуждане на производство по ЗАНН. Конкретните наказателни състави са съчетани с изискването описаните в тях престъпления да са довели до обогатяване или да са създали условия за обогатяване на юридическото лице.


Към сегашните състави са добавени нови, с актуални финансови измерения: представянето на неверни сведения за получаване на кредит; представяне на неверни сведения или затаяването им, за да се получат средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава; отпускането на кредит или финансиране на лица, представили неверни сведения; данъчните и длъжностните престъпления. Преценката е, че тези престъпления водят най-често до облагодетелстване на юридическо лице.


В полза на държавата ще бъде отнеман паричният еквивалент не само на преките, но и на всички непреки облаги, придобити от юридическото лице. За пръв път в българското законодателство е предложена дефиниция на понятията пряка и непряка облага от престъплението. Показателно е, че в тази връзка авторите сами посочват сходството между разработената от тях уредба и тази за гражданската конфискация. Според тях дефиницията ще улесни значително българския законодател при последващо определяне на подлежащите на отнемане в полза на държавата имущества по реда на други нормативни актове - Наказателния кодекс и Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.


Пряката облага е определена като всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението, независимо дали е с имуществен или с неимуществен характер. Непряката облага пък е описана като придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.


Променена е както териториалната, така и родовата подсъдност по тази процедура. Отговорност ще се търси и от юридически лица, които нямат седалище в България, щом престъплението е извършено на наша територия. Делата пък трябва да се разглеждат не от административните съдилища, както е сега, а от окръжните съдилища, където е регистрирано юридическото лице. Техните решения ще се обжалват пред съответните апелативни съдилища и техните актове ще са окончателни (но пък има и разширени възможности за възобновяване на делата). Аргументите са, че макар процедурата да е административнонаказателна , логично е общите наказателни съдилища да разглеждат въпроса за последиците от престъплението. Логично е и прокуратурата, която води досъдебното производство срещу физическото лице, да е най-добре запозната с деянията му и да изготви предложението до съда, наказващ юридическото лице.


Както в случая с гражданската конфискация и тук се предлага откъсване на съдебноадминистративното си производство от наказателното. Прокурорът ще може да внесе мотивираното предложение не само след като внесъл обвинителен акт в съда, но и след предложение за освобождаване на разследвания от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и след предложение за одобряване на споразумение от наказателния съд. Основание за започване на дело ще е и предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение на гражданския съд. В тези случай разследването срещу лицето може дори да е спряно, включително и защото се е укрило. Въвеждат се и допълнителни основания за образуване на производството срещу юридическото лице - когато разследването срещу съответното физическо лице не може да бъде образувано или е било прекратено. Най-същественото откъсване от наказателното производство обаче е в отпадането на изискването съдът да наложи глобата едва след влизане в сила на осъдителна присъда.


Макар и похвални предложените промени ще се натъкнат на жестока съпротива - както стана с гражданската конфискация. След години препирни всъщност тя не работи, но всички власти и политически сили дружно мълчат за това. Абсолютно същите ще бъдат и аргументите - че се нарушават човешки права, че се удря бизнесът, че се създава юридически Франкенщайн, заради който ще ни залее вълна от осъдителни решения в Страсбург. Разликата е само тази, че БСП и ДПС, които размахваха това плашило от страх да не бъдат засегнати крадците на прехода, днес са управляващи.


nbsp;


nbsp;


Професионалистите си задават още един въпрос - каква е връзката на предложения пакет промени със създаването на Административнонаказателен кодекс (АНК), който да замени ЗАНН. Поредната заявка за това беше направена преди две години, когато бе предложена Концепция за продължаване реформата на административното правосъдие и правораздаване за периода 2011-2014 година. И за нея наред с изменените условия у нас бяха посочени еврооснования - рамково решение на Съвета на Европа за взаимно признаване на финансови санкции и други актове на Европейския съюз спрямо физически и юридически лица по административен ред. Кодифицирането на разпиляната в десетки нормативни актове (освен ЗАНН)административнонаказателна материя се радва на широка подкрепа сред юридическата общност. Но един такъв проект, изготвен през 2007 г., така и не стигна до Народното събрание.



В края на 2011 г. тогавашната правосъдна министърка Маргарита Попова одобри дори работна група от съдии, прокурори и представители на министерства, които да пишат концепцията и кодекса. Имаше и краен срок за изготвяне на новия АНК - амбициозният вариант беше това да стане до есента на 2012 г., а по-реалистичният - през 2013 година. При обсъжданията се чуха оплаквания именно по повод на отговорността на юридическите лица - в прилагането на тази уредба царяло особено безхаберие, понеже тя оставала извън вниманието на прокуратурата. Още тогава стана ясно, че предлаганата сега промяна на подсъдността ще срещне масово неодобрение. Магистратите от общите съдилища не искат и да чуят за поемане на повече дела, а административните съдии негодуват от това, че им отнемат дела от административен характер.



Основните постулати в концепцията по принцип са безспорни. Тя стъпва върху констатацията, че административните нарушения се извършват все по-често и нанасят все по-значими вреди на стопанството и на отделните граждани. А въведеният през 1969 г. и ремонтиран десетки пъти след това ЗАНН е остарял и направените в него изменения не са достатъчни, за да позволят воденето на успешна и резултатна борба срещу това явление. Обявено беше, че за слагането на ред в държавата по административнонаказателен път ще се разчита особено силно на имуществената отговорност на едноличните търговци и юридическите лица. Целта е да се предотврати извличането на облаги от умишлена престъпна дейност от страна на търговците и разпореждане с придобитото от нея имущество. На практика концепцията призна очевидното - част от бизнеса извлича постоянно облаги от престъпна дейност или дори е само едно прикритие за извършването й. А спечеленото чрез престъпленията е в основата на последващо финансиране на конвенционалната и организираната престъпност. Предимство, което създава отчайваща неравнопоставеност между участниците в търговския оборот и убива доверието в институциите.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във