Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЗАТВАРЯМЕ И ГРАНИЧНИ ПУНКТОВЕ ЗАРАДИ СТРОИТЕЛНИ ДАЛАВЕРИ

Както е тръгнало, след като си затворихме сами кранчетата на няколко програми за финансиране от ЕС, ще ударим ключа и на границата, така че изолацията ни да стане пълна. До месец затваряме ГКПП - Илинден, закани се във вторник (2 юли) след една от поредните проверки на граничните пунктове министър Николай Василев, който е шеф на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол.
Повод за лютата министерска закана е фактът, че почти три години след парадното откриване на пункта от българския държавен глава Георги Първанов и гръцкия му колега Каролос Папуляс се оказва, че чудото на родната архитектурната и електронната ни мисъл няма даже Акт 16.
Терминалът е опасен за преминаващите, заяви министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев след изнесено заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол.
Пунктът работи незаконно, тъй като обектът не е приет от експертна комисия, а за пускането му в експлоатация няма издаден Акт 16, за което Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) даде на прокурор фирмата изпълнител Сиконко, допълни министър Василев.
Сред пропуските са и липсата на противопожарна инсталация заради откраднати пожарогасители, а хидрантите за вода са със съмнителна ефективност, което превръща на практика ГКПП-то в бомба със закъснител.
Като допълнителни екстри са редовната липса на вода заради неправилно изграден водопровод, който през зимата на няколко пъти замръзвал, повреди в повечето от инсталациите, нередовно електрозахранване, довеждащо до работа в дискотечен режим, протекли покриви и затворени поради липса на вода митнически сгради и тоалетни, както и липса на телефонна връзка между българския и гръцкия пропускателен пункт.
Това са само част от нарушенията, установени при проверката на ГКПП - Илинден от експертната комисия, провела заседание на пункта миналия вторник.
Според изнесените от министъра данни по вина на фонд Републиканска пътна инфраструктура цялата сигнализация преди граничния пункт не работи, а по вина на МРРБ е повредена отводнителната система.
Държавата ни е абдикирала! Ако до един месец не видим, че има реална работа, Междуведомственият съвет ще предложи на Министерския съвет пунктът да бъде затворен, обяви министър Николай Василев.
Дългото чакане
ГКПП Илинден - Екзохи бе открит с музика и фанфари на 9 декември 2005 г. след десет години на съгласуване и строежи. Лично президентите на България и Гърция Георги Първанов и Каролос Папуляс прерязаха лентата на новия митнически пункт. Преди официалното плисване на менчето с вода двамата държавни глави подписаха в гръцкия град Драма двустранно споразумение за граничния пункт, наречен Тунел на българо-гръцкото приятелство.
Препъникамъчетата по пътя на новия КПП се оказаха две - кафявите мечки и фирмата изпълнител Сиконко. Първите струваха на България около 5 млн. лв. - за път и тунел, по който мецаните да се предвижват, така както са свикнали да го правят от столетия. Второто - строителният консорциум Сиконко май ще се окаже доста по-скъп на редовите данъкоплатци в държавата ни.
На дереджето на ГКПП Илинден в момента се намира и ГКПП Гюешево. Приликата между двата пункта е не само в протеклите покриви, некачествено изпълнените строителни работи и липсата на свестен водопровод, канализация и ток. Приликата най-вече е в това, че и двата са строени от Сиконко.
Работата по изграждането на модерен европейски граничен пункт на Гюешево започва в началото на октомври 2003 година. Тогава за първата копка в Кюстендил пристига лично заместник-министър Стамен Тасев, който официално разбива бутилка с шампанско в кофата на багера и прави първата копка по изграждането на модерното КПП.
Според първоначалното задание строителните работи на Гюешево трябваше да приключат точно за осем месеца. За целта програма ФАР, проект Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа отпусна 1 780 392 евро. Сиконко спечели поръчката в надпревара с още 20 фирми, сред които няколко големи турски строителни консорциума. Още като стават ясни условията по офертата на Сиконко, фирмите от бранша предричат крах на проекта заради изключително късите срокове, предлагани от строителите. Те явно не са съобразени с надморската височина на ГКПП - то, което се намира на 2200 м надморско равнище. Там от есента до късна пролет не може да се работи заради температури доста под нулата.
С приближаването на пусковия срок става ясно, че фирмата няма да успее да приключи навреме. Това довежда до първото удължаване, след което следва и второ. Дори и това не спаси ГКПП Гюешево. Преди пусковия срок, в началото на октомври 2005 г., от Сиконко холдинг обявяват, че към онзи момент дружеството не притежава нищо. Фирмата е декапитализирана и обявена в процедура по несъстоятелност. Въпреки че предварително е взела парите за изграждането на двата пункта.
В договорите, подписани със строителите на двата пункта, обаче има един очевиден парадокс. В контрактите фигурира параграф, според който ако Сиконко не свърши работата си навреме или пък въобще не я свърши, то държавата прибира гаранцията на фирмата. Учудващото е, че при договори за милиони левове гаранцията, която е внасяла фирмата, е в размер на стотина хиляди лева. Понастоящем строителният холдинг Сиконко дължи милиони левове на банки и стотици хиляди на държавата, НОИ, община София, и за работни заплати.
В очакване
В Кюстендил вече пет години чакат нов европейски ГКПП на Гюешево. След като Сиконко така и не довърши обектите на българо-македонската граница, в момента с довършителните работи и наложителните ремонти се е захванала столичната фирма Алфатекс-Л ЕАД. Тя спечели обществената поръчка за довършването на новата сграда на ГКПП Гюешево. Фирмата трябва да приключи обекта за 410 дни. Цената на работата им е 2 058 575.88 лв. без ДДС.
Има забавяне, но се надяваме през есента официално да прережем лентата на новото КПП, твърдят от Кюстендилската областна управа. Пунктът е един от малкото в България, който все още не работи по системата Единен фиш. Няма смисъл да поставяме всичко, а след месец да го вдигнем, за да може фирмата да асфалтира трасетата, обяснява заместник областният управител Бойко Опърлаков, който е натоварен да следи работата по новия пункт.
Майа Налбантова

(каре) !!! тук има три вътр. загл.
Граничните пунктове (загл.)
България- Гърция (вътр. загл.)
Изграждането на ГКПП Илинден - Екзохи е в изпълнение на междуправителственото споразумение от 1995 г. между България и Гърция за отваряне на нови три гранични пункта.
В рамките на проекта са включени строителството на подходен път, граничен пункт и тунел. Финансирането е по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество, и от републиканския бюджет. Цената на строителството е над 9 млн. евро, осигурени по програма ФАР.
На самия пункт има нови сгради за митницата, граничната полиция, ветеринарният контрол, за събиране на такси и издаване на разрешителни. Самият КПП струва 5 млн. евро, пак платени от ФАР.
Заради кафявите мечки там беше построен и граничен тунел с дължина 447 м, като българската част е 147 метра. Общата стойност на тунела е над 4 млн. евро, като той се съфинансира по програма ФАР и държавния бюджет.
Съществуващите гранични пунктове между двете страни са три. ГКПП Кулата е с най-голям трафик, той е по направление на първокласен път I-1 (Е-79) от транспортен коридор №4. Най-новият е Илинден, по направление на път II-19 Гоце Делчев - Драма. Все още българска и гръцка фирма рехабилитират пътищата от Симитли до Разлог и до Гоце Делчев.
ГКПП Свиленград е по направление на второкласен път II-80 (Е-85) от транспортен коридор №4. По програма ФАР-ТГС с Гърция сега се изпълнява проект за изграждане на връзка между Ново село и магистрала Марица.
В строителство са още два гранични прехода. Маказа вече е завършен, но строителството на гръцкия участък от пътя до границата започна едва този месец. ГКПП Маказа е по направление на път I-5 Кърджали - Подкова - Комотини.
ГКПП Елидже е по направление на път II-86 Рудозем - Ксанти. Пътят ще бъде завършен през лятото на 2008 г. Строителство на пътя от гръцка страна не е започнато.

България - Сърбия (вътр. загл.)
Между двете страни сега има пет гранични прехода.
ГКПП Брегово е по направление на второкласен път II-12 Видин - Брегово - границата й е връзка между градовете Видин и Неготин. Разстоянието между тях е 44 км, а до Белград са 235 километра.
ГКПП Връшка чука е вторият пункт със Сърбия - по направление на второкласен път II-14 Видин - Кула - границата. Разстоянието от граничния преход до Зайчар е 11 километра.
ГКПП Калотина е най-натовареният граничен пункт на западната граница по направление на първокласен път I-8 Калотина - София - Пловдив - Свиленград - Капитан Андреево. Това направление е от транспортен коридор №10 на трансевропейската магистрала. Пътят до Калотина се рехабилитира от австрийската компания Алпине Майредер. За първите 500 - 600 м от граничния преход навътре към страната се предвижда четирилентово трасе.
ГКПП Стрезимировци е по направление на второкласен път II-63 Перник - Брезник - Трън - границата. Разстоянието между Трън и сръбския град Сурдулица е около 60 километра.
ГКПП Олтоманци е по направление на третокласен път III-601 Кюстендил - Драговищица - границата. До ГКПП Отоманци участъкът е с дължина 28 км, той се нуждае от рехабилитация.

България - Македония (вътр. загл.)
Съществуващи преходи между двете страни са три.
ГКПП Гюешево е по направление на първокласен път I-6 (Е-871) Кюстендил - Радомир - Перник - София от транспортен коридор №8 и свързва градовете Кюстендил - Крива паланка и Куманово. За един от подходите към пункта беше предвидено тунелно решение, което преди шест-седем години се оказа много скъпо. Затова там беше направен обход на стръмния участък. Част от пътя, който вече се рехабилитира, се изпълнява от злополучния тандем между българската Булстройинженеринг и сръбската Маврово, която забави с повече от година пътя от пътен възел Даскалово до Дупница.
ГКПП Станке Лисичково е по направление на третокласен път III-108 Благоевград - Станке Лисичково - границата и свързва градовете Благоевград и Делчево.
ГКПП Златарево е по направление на път III-198 Гоце Делчев - Петрич - границата. Това направление свързва Петрич и град Струмица. Разстоянието между тях е около 53 километра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във