Параграф22 Daily

Д-р Стойчо Кацаров пред в. „БАНКЕРЪ“

Здравната система блокира, всеки се оправя сам

Д-р Стойчо Кацаров е  председател  на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Бил е депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, областен управител на Софийска област (1997-1999 г.) и заместник-министър на здравеопазването (1999-2001 година).

 

Д-р Кацаров, неотдавна премиерът нареди пред всяка болница - и държавна, и частна - да бъдат отворени изнесени пунктове, в които докараните пациенти бързо да бъдат диагностицирани и насочени към необходимата медицинска помощ. Те нещо като палатки за военно-полеви болници ли трябваше да бъдат?

Още една адхок идея. Без ясна цел и съдържание и без финансово обезпечаване. Почти цялата лечебна дейност, свързана с коронавируса, е стоварена на болниците. Сега Борисов им възлага още една дейност, която по същество е амбулаторна. В същото време повечето лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ са изолирани и на практика отстранени от борбата с коронавируса. Всеки, който поне малко разбира от организация на здравеопазване ще види, че това е грешка. Премиерът или трябва да спре да се меси в нещо, от което не разбира, или да уволни съветниците си, защото така ще нанесе повече поражения и от пандемията.     

Поредицата от смъртни случаи на пациенти в София, Бургас, Пловдив, Дупница, които не успяха да получат медицинска помощ, защото болниците отказваха да ги приемат, дори да ги прегледат -  уж заради липса на легла, за инциденти ли да ги приемем?

Поредицата от еднотипни случаи показва, че не става дума за отделни инциденти, а за системен проблем. Или по-точно - за липсата на каквато и да е организация на процесите. В София, например, са разкрити 74 болници с над 12 000 легла. По данни на Здравната каса, в момента (интервюто е взето на 5 ноември - бел. ред.) са заети по-малко от половината легла, едва 41 на сто.

Годишно болниците в страната извършват над 2 милиона хоспитализации. А за последните седем месеца са извършени с по-малко от 10 000 хоспитализации на пациенти с коронавирус, т.е. едва 0.5% от общия брой.

Така че каква е тази система, в която болните от COVID вече трябва сами да си търсят легла? И "предлага" на хората достъп до медицинска помощ само срещу отрицателни PCR тестове, които в повечето случаи самите те са си платили?

Здравните власти твърдят, че не достигат и медицински специалисти?

В София са регистрирани 900 лекари по обща медицина, над 5000 лекари в специализираната извънболничната медицинска помощ. А като прибавим към тях и работещите в споменатите вече 74 болници, „изведнъж“ ще се окаже, че само в столицата работят близо 9000 лекари. Плюс още 3500 специалисти по здравни грижи...

Правителството обаче търси доброволци за болниците, след като по-голямата част от персонала им бездейства след наложената забрана за извършване на планови дейности. И призовава студентите да се включат в битката, въпреки че стотици лекари от извънболничната помощ така са изключени от организацията за борба с коронавируса, че нямат право дори да издават направления за тест на пациентите си. Оставиха ги да се оправят сами, без да ги снабдят даже с предпазни средства. А за капак - днес им плащат по-малко, отколкото във времената преди пандемията.

А със служителите в районните здравни инспекции какво се случва? Те дали не изнемогват, след като никой не говори за тях?

Те са около 300-350 щатни служители за цялата страна. Трябва да извършват местно епидемиологично проучване при всеки случай на положителен PCR тест, да проследят контактните, да им издадат предписание за карантина и да проследят спазването ѝ. Незнайно защо обаче част от тях незнайно защо висят денонощно по граничните пунктове.

Ситуацията е покъртителна. Ако днес има регистрирани 2500 положителни PCR теста, всеки служител на РЗИ ще трябва да посети между 50 и 100 човека, за да им връчи предписания за карантина. А след това да осъществява   контрол за спазването на карантината на всички едновременно. Освен това те трябва да следят и контролират носенето на маски на закрито и открито, работата на заведенията за обществено хранене, вечерният час на развлекателните заведения, спазването на мерките в училищата...

Да спрем до тук. Това е картината на катастрофа, която добива все по-реални измерения и вече има жертви. От март до сега, правителството имаше цялото време на света да реорганизира системата. Почти осем месеца по-късно обаче нямаме дори план. Това води до паника и страх, което пък поражда желание за презастраховане. Резултатът го виждаме - закъснели реакции и лоши управленски решения на всички нива. Лошата организация ограничава възможностите за реакция и хората са принудени да се оправят сами.

След заповедта на здравния министър, с която до 30 ноември се спират прегледи и планови операции в болниците за областите с над 120 болни на 100 000 население, каква ще е съдбата на пациентите с други заболявания?

Това е друга груба грешка. Без постоянен медицински надзор състоянието на пациентите с хронични заболявания може да се влоши, а много лечими болести - да останат недиагностицирани. Ако забраната продължи твърде дълго, заради нея ще умрат повече хора, отколкото от коронавируса. Болниците не са развъдник на инфекции. Те имат система и организация за борба с инфекциите. Лекарите могат да разделят заразните от незаразно болните. Това е част от работата им. Епидемичният взрив в "Пирогов" е резултат на лоши решения на място, а не генерализиран проблем. И затова не трябва да се използва като мотив за забрана на всички дейности във всички болници.

Как ще коментирате липсата на епидемиологичен анализ, след като от началото на кризата минаха вече осем месеца?

Централната здравна администрация се оказа неспособна не само да изготви епидемиологичен анализ и план за борба с епидемията, но дори и да направи - по собственото им признание - краткосрочна прогноза. От месец март насам здравният министър е издал над 70 нови заповеди, с които е отменил поне половината от заповедите, издадени преди това. А 95% от гражданите на България най-вероятно не са прочели нито една от тях. 

Проблемът е, че по принцип епидемиологичните анализи и прогнози, които по закон изготвя Главният държавен здравен инспектор, се пазят в дълбока тайна. Защо? Не е ли редно да бъдат информирани всички – медици, граждани, регионални и местни власти? За този абсурд има само едно обяснение - самите анализи не са за показване, защото са повърхностни, не съдържат никаква съществена информация и в тях няма доказателства за необходимостта от извънредно положение. Ако има друго обяснение, нека го дадат.


Първопричината...


Години наред се води погрешна здравна политика. ГЕРБ създаде и покровителства шепа здравни аристократи, докато на редовите медици последователно се прехвърляше вината за всички неблагополучия.

В борбата с COVID обаче помазаните не могат да помогнат, а и изглежда не искат. Здравната администрацията се напълни с калинки, чиято непригодност да предлагат и осъществяват политики се вижда най-добре в сегашната ситуацията на криза. 

Отчаяните опити на новия здравен министър да сложи ред с призиви за солидарност и заплахи за санкции, не дават особен резултат. Както заради липсата на ясен план, така и заради изчерпания кредит на доверие към властта. Това не вещае нищо добро и най-лошото предстои. 

Разговора води: Мими Лютова

Facebook logo
Бъдете с нас и във