Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Зелена светлина за съдебната номенклатура

Състав на Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) отказа да сезира Конституционния съд с въпроса имат ли право шефовете в съдебната власт да карат трети последователен мандат на управленски пост, макар и в различно звено от системата. Проблемът засяга няколко десетки съдебни ръководители, които вече имат по два мандата зад гърба си и в момента се гласят да се явяват на конкурс за трети, за да преминат нагоре в йерархията. Но тази ситуация засяга и всички граждани, защото всъщност става дума за това, дали не се създава възможност съдебната власт да си "произведе" собствена номенклатура - също толкова уродлива и вредна, каквато е и политическата.


Въпросът с допустимия от закона брой на мандатите на ръководителите в съдебната система бе поставен във връзка с делото, с което съдията Вилиян Петров оспорва избора на Ванухи Аракелян за шеф на Апелативния съд във Варна. Неговата теза е, че Аракелян не може да бъде назначена за трети пореден мандат като съдебен ръководител, след като вече има зад гърба си два мандата на управленски пост в Окръжния съд.


Само да припомним, че Ванухи Аракелян бе избрана за шеф на Апелативния съд във Варна на 6 февруари тази година. Конкурент за този пост й беше именно Вилиян Петров, който сега оспорва избора й пред ВАС. В жалбата си той твърди, че Аракелян е била протежирана от Висшия съдебен съвет по време на конкурса и всъщност изобщо не е трябвало да бъде допускана до него. Според Петров, когато е кандидатствала за поста, Аракелян не е притежавала документ за юридическа правоспособност, въпреки че е съдия от 20 години. До абсурдната ситуация се е стигнало, защото през 1988 г., когато тя е завършила право в Софийския университет, такъв изпит не е съществувал, въведен е впоследствие. Документът обаче сега е сред задължителните, с които се кандидатства пред ВСС. Затова на Ванухи Аракелян й се наложило по спешност да ходи на изпит, за да си получи документа - това е станало малко преди конкурса, на 17 януари 2014 година.


Дали съдът ще прецени, че Висшият съдебен съвет действително непозволено е ударил рамо на един от кандидатите, е трудно да се предполага на този етап. А и не този е най-същественият въпрос във връзка с това дело. Далеч по-важно е съдът да каже колко поред мандата са "позволени" на ръководителите в съдебната власт.


Проблемът идва оттам, че в чл.129, ал.6 на конституцията е записано само, че административните ръководители се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години и имат право на повторно назначение. От текста обаче не става ясно дали е възможно същият ръководител да изкара трети поред мандат на ръководен пост, но на друго място в системата. Очевидно е, че при такава празнота е най-добре да се потърси тълкуване на нормата. А доколкото става дума за конституционен текст, единственият орган, който може да го направи, е Конституционният съд - това право не е дадено на съдиите от ВАС.


Точно по тази причина съдията-докладчик по делото срещу избора на Ванухи Аракелян - съдията от ВАС Александър Еленков, е предложил на колегите си в състава да спрат делото и да намерят формула да сезират КС. В случая как да стане това сезиране: дали чрез свикване на общо събрание на съдиите от ВАС, или чрез искане на самия съдебен състав, за него е по-скоро технически въпрос.


Останалите двама членове в съдебния състав обаче на практика бламираха колегата си и отхвърлиха предложението му. Оказа се, че съдиите Милка Панчева и Георги Георгиев нямат нужда от конституционно тълкуване. Формалният мотив, с който двамата отказаха да пратят питане в КС, е, че съставът не можел да го сезира - това можело да стане чрез Общото събрание на съдиите във ВАС. Определението с отказа, който изразява становището на мнозинството от съдиите в състава, вече е в сила - то не подлежи на обжалване. Макар че е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Еленков.


Самото дело срещу избора на Аракелян продължава на 13 май.И е наистина много любопитно да се види как и в чия полза съдиите от ВАС ще "разтълкуват" конституцията. Защото от това ще зависят още твърде много съдби на правници, не само тази на варненската съдийка.


 


 


Пътят към върховете на властта у нас мирише лошо

Под номенклатура, според тълковния речник, трябва да се разбира "ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да променят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея". Номенклатура има навсякъде по света - независимо дали я наричат по този начин. Но са създадени и механизми до структурите на управлението все пак да стигат и достатъчно достойни и подготвени хора, които са показали, че могат да вършат работа. У нас обаче тези две качества имат най-малко значение, когато стане дума за кариера в публичния сектор. Затова и почти няма случай, в който от пътя към успеха на нашите управленци да не мирише на лошо.


В началото на 90-те, когато се създаваше новата българска Конституция, в нея изобщо не беше предвидено ограничение за това колко години можеше един началник да изкара на поста си в съдебната власт. Пропускът вероятно бе и по традиция, защото по Татово време имаше немалко верни ръководители, които си изкараха, кажи-речи, целият трудов стаж на един и същи стол, освен ако не получеха повишение по партийна линия. Затова и първите напъни за реформа в съдебната власт започнаха с поголовна чистка в съдилищата. Тогава старата червена номенклатура в голямата си част действително бе "преметена" от ръководните позиции. Само че на нейно място застъпи нова, която бързо се окопа и започна откровено да търгува с властта си.


Така се стигна до промените в конституцията през 2003 г., когато бе въведена мандатност за ръководните кадри на Темида. При това с пълно единодушие сред депутатите от тогавашното 39-о Народно събрание. На 24 септември 2003 г. промените са приети с 230 гласа "за" и без нито един против или въздържал се - консенсус, който сега изглежда немислим.


"Никъде в Конституцията не е уреден въпросът със статута на административните ръководители на звената в съдебната система, но Конституционният съд реши, че те могат да бъдат вечни, което ни принуждава днес да уреждаме мандатността им в конституцията. Въвеждаме мандатността на ръководните длъжности, за да няма вечни началници. Склонен съм да предложа не два мандата, както е в законопроекта, а само един, за да можем да дадем конституционна възможност на младото и кадърното да докаже, че е по-добро от нас", апелира тогава от трибуната Любен Корнезов. Царската депутатка Анелия Мингова пък допълва, че към мярката се прибягва, защото "мандатността на всички нива е гаранция срещу опасността от злоупотреба с власт, безотговорността и безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие", разказват старите стенографски протоколи от заседанията на парламента.


Очевидно е, че с промените в конституцията законотворците са целели повече "проветривост" по върховете на съдебната власт. Точно обратното на това, което наричаме номенклатура. И което се създава в момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във