Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Златанова: Най-накрая гробището оживя

Годината е 2003. Управляващи и опозиция се черпят с шампанско, след като току-що са подписали споразумение за съдебна реформа. Повече от две петилетки по-късно тази прословута реформа все още не е свършила, а и краят и не се вижда...

Реформа в съдебната система този път може и да има. Не защото политиците много я искат - напротив, на тях най-малко им е нужна независима съдебна власт. Не защото и магистратите натискат отвътре за реформи - за много от тях, особено по върховете на йерархията, безвремието на статуквото и липсата на отговорност си имат определен комфорт.

Единствената причина да бъде направена - ако не пълна промяна, то поне стъпка към нея, е натискът от Брюксел - просто там вече им писна да ни чакат и да ни калесват с добро. И явно този път са показали недоволството си достатъчно ясно и категорично, за да се стреснат всички. Няма друга причина Бойко Борисов набързо да забрави скептицизма си към идеите на реформаторите за съдебната власт, а главният прокурор Сотир Цацаров внезапно да склони Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две отделни колегии: за съдиите и за прокурорите - нещо, което яростно критикуваше само преди няма и месец.

Всъщност какво се случи през миналата седмица? За обсъждане бе представена поредната стратегия за промени в съдебната власт. Поредната, защото България спокойно може да се пребори за първо място в света по броя на подобни хартиени намерения на глава от населението. Разликата бе в това, че този път - неочаквано - стратегията получи рамо от прокуратурата, която досега беше най-големият опонент пред всяко предложение за промени. Подкрепи я и политическата класа, на която за първи път й се налага наистина да си свие перките, притисната от омерзението на обществото срещу модела на инициалите, разпрострял пипала в държавната власт, в законодателството, в магистратурата, в медиите и в бизнеса.

"Всички си дават сметка, че така не може да продължаваме и трябва не просто да отговорим на очакванията на Брюксел, а и на българските граждани. Независимостта не е написана нито в тефтерче, нито в конституцията, нито в "Държавен вестник". Тя е в главите, това е манталитет", обобщи деликатно правосъдният министър Христо Иванов. И съвсем честно призна, че освен написани на хартия предложения и изменения в законите ще трябват още години, за да се промени именно манталитетът, мисленето - както на магистратите, които трябва да повярват в своята независимост, така и на законотворците, за да се отучат да посягат към нея.

Поне на този етап привидно цари пълно единомислие за нуждата от промени. За фанфари обаче е прекалено рано - стратегията все още само се обсъжда и е далеч времето, когато тя ще се превърне в закон. Важно е и какъв ще е резултатът от приложението й, след като тя ще трябва да бъде реализирана от същите тези ръководители в съдебната власт, за голяма част от които е публично известно, че дължат кариерата си на доста по-различни фактори, различни от професионалните.

Факт е все пак, че за промените вече се заговори като за нещо реално, което може и да се случи. "Най-накрая гробището оживя", констатира в типичния си стил бившият правосъден министър Зинаида Златанова. И това като че ли беше най-точната характеристика на случващото се в съдебната власт.

Основната цел: независимост на магистратите

Стратегията предвижда през следващите седем години България да успее да наложи реални гаранции за независимост на съда и съдебната власт, да осигури доброто й управление, да разгърне потенциала на човешкия ресурс, да реализира модерна наказателна политика и да осигури ефективна защита на правата на човека. Правосъдното министерство е заложило конкретни мерки: ВСС да се върне към старото положение, когато не беше постоянно действащ орган, а заседаваше на сесии, и да се преструктурира на две отделни колегии - за съдии и за прокурори, за да се пресече възможността за неправомерно влияние върху дисциплинарните и кариерните решения. Освен това се предлага членовете на ВСС от магистратската квота да бъдат избирани пряко, а тези от парламентарната квота да бъдат избирани прозрачно и по ясни правила, а не чрез договорки между политиците на тъмно. 

Проектът предвижда още разширяване на съдийското самоуправление и на правомощията на общите събрания на съдиите, подобряване на механизма за оценка на качествата на магистратите, а и на кандидатите да влязат в системата. Обмисля се и затягане на контрола върху качеството на юридическото образование. Заложени са мерки за реформа на органите на разследването, както и за и повишаване на отговорността и отчетността в прокуратурата.

Проектът въвежда дори и еретичната досега идея да се създаде механизъм за налагане на дисциплинарни наказания на шефовете на ВКС, ВАС и над главния прокурор. Част от него е и разработване на концепция за наказателната политика на държавата, каквато няма вече от десетилетия. Друга важна идея, залегнала в стратегията, е пряката конституционна жалба - т.е. възможността всеки гражданин да може да сезира Конституционния съд по един или друг въпрос. Подобна промяна обаче изисква наистина широк консенсус, а и промени в основния закон, която няма как да стане, без да е осигурена и нужната политическа подкрепа за това.

Катарзис в прокуратурата

Изненадващо прокуратурата направи пълен завой от досегашната си линия на поведение и говорене, които бяха твърдо против голяма част от предложенията в стратегията. Особено силна бе съпротивата срещу разделянето на ВСС на две отделни колегии, зад което мнозина провидяха намек за бъдещо изваждане на обвинението от съдебната власт. Затова изненадата беше пълна, когато два дни преди първото публично обсъждане на стратегията на сайта на прокуратурата се появи становище на държавното обвинение, при това придружено с предложения за още по-драстични промени, които надхвърлиха дори най-смелите мечти на правосъдния министър Христо Иванов.

Прокурорите вече не само са съгласни с разделянето на ВСС на две колеги, но искат това да се случи и с Инспектората на ВСС. Съгласни са и с прекия избор на членовете на магистратската квота в съвета. Не одобряват само връщането на ВСС към работа на сесии.

Прокуратурата предлага да се създаде специален дисциплинарен съд, който да налага по-леките наказания на магистратите. А дисциплинарните състави да се сформират чрез жребий, за да няма съмнения за обвързаности.

Освен това прокуратурата сама настоя вече да не е толкова "единна и неделима" в подчинението си на главния прокурор и поиска децентрализация, при която ролята и функциите на административните ръководители по места да бъдат ясно отграничени. А структурата на прокуратурата най-накрая да се приведе в съответствие с тази на съдилищата - така, както пише в конституцията.

Друга идея на обвинението е  да се разшири кръгът от престъпления в закона, които да разследват следователи - делата за убийства по непредпазливост, купуването на гласове, тежките документни измами, престъпленията срещу правосъдието, опазването на държавната тайна и други. Прокуратурата настоява да бъде приет нов Наказателен кодекс, както и да бъде променен статутът на съдебните заседатели - занапред да не ги избират местните общински съвети, за да не се прокарва чрез тях политическо влияние в процеса.

Големият липсващ е съдът

Големият липсващ в цялата тази дандания обаче се оказа... съдът. Най-висшите съдилища в държавата, от които по презумпция се очаква да дадат лицето на съдебната власт, се оказаха откъм опашката на реформите.

Единственото становище по предложенията в стратегията, което бе изпратено в Министерството на правосъдието, бе това на наказателната колегия на ВКС. То бе подписано от вече бившия председател на съда Лазар Груев и по същество подкрепи изцяло визията за промяна, съставена от министерството.

Точно преди обсъждането на стратегията обаче съдия Таня Райковска, която временно изпълнява длъжността след освобождаването на Груев, обяви, че това не може да се третира като становище на ВКС, тъй като не е гласувано на пленум или на общо събрание на съдиите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във