Ех, как ни се иска да се върнат онези стари харамийски времена, и някой български войвода като Борис Сарафов да отвори вратата на Урсула фон дер Лайен и строго да я попита: Госпожо председателке, ке ви питам нещо, но сакам отговорот да биде “да”. Ке дадете ли пари да се строи ограда по границата с Турция?
Де ги тез войводи днес? Няма ги, и няма кой да пита. А иначе е повече от ясно с какви очаквания вперихме поглед в срещата на върха на ЕС в Брюксел тази седмица. За последно в навечерието на срещата нашите трепети бяха изречени гласно от заместник-вътрешния министър Моника Бийчър, която отново обвърза неслучващото ни се приемане в Шенген със състоянието на миграцията и мерките за засилване на сигурността по границата ни с Турция.
“Сигурни сме, че България ще влезе в Шенген още през тази година. Вчера приключихме с разработването на план с конкретни мерки за засилване на сигурността по границата с Турция, той беше съгласуван и с ЕК. Имаме нужда от 2 млрд., евро и очакваме ЕС да ги осигури, защото 230-те млн., с които разполагаме, не са достатъчни за изграждането на съоръжение, подобно на това по гръцко-турската граница,” изплака гласно тя мъката българска.
Простичко е – на принципа “Дайте, за да дадем”,
ние искаме 2 млрд евро от ЕК и да осигурим външната граница на ЕС.
А бонусът, който очакваме, е пускането ни в тъй страстно лелеяната свободна европейска зона Шенген.
Очевидно днешният ни харамийски план е “две в едно”. При липсата на войводи и от демонстрираната досега плахост и в голяма степен сервилност на външната ни политика досега обаче, с висока степен на категоричност можем да заявим, че “отговорот ке биде “не”. И ако продължим в същия тон, нищо чудно да ни отговорят така: пари нема, действайте!
Между впрочем, макар и не по този начин, това в прав текст ни го каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. “Имаме общ интерес от силни външни граници, най-належащо е положението по сухопътната граница между България и Турция. Можем да подсилим границата със средства за управление,
можем да осигурим инфраструктура и оборудване като дронове и радари,
както в последните години направихме за Румъния, Испания, Гърция и Полша", заяви тя и... допълни, че присъствието на "Фронтекс" също може да бъде засилено.
Еврокомисар №1 изтъкна, че тези и други предложения са залегнали в презентацията й на извънредната среща на Европейския съвет тази седмица.
Другите предложения бяха изложени в ултимативен тон от австрийският канцлер Карл Нехамер. На 8 февруари – ден преди срещата на върха- той обяви, че Австрия ще блокира съвместната заключителна декларация на държавните и правителствените ръководители на ЕС по време на срещата на върха в Брюксел, ако не бъдат постигнати конкретни споразумения по въпросите на миграцията. “Най-накрая трябва да се поеме ясен и недвусмислен ангажимент за засилване на защитата на външните граници и за използване на съответните финансови средства от бюджета на ЕС за тази цел”, заяви Нехамер.
Изказването ни даде основание да повярваме, че
австрийският канцлер държи в ръка бъркалката,
с която ще разджуркаме нашето “две в едно”, до идеалната му консистенция – получаваме парите за границата и после влизаме в Шенген. Дали?
По-скоро някои от партньорите ни в ЕС играят собствена игра и си правят други сметки. Не бива да забравяме, че точно Австрия се оказа държавата членка на ЕК, която последна ни отряза за Шенген с поставянето на нови условия. Тези изисквания коментира и заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, според когото налагането на допълнителни "шенгенски" условия на България е несправедливо - с оглед усилията, положени от страната.
Несправедливо или не, Нехамер не промени позицията си, дори след като с президента Румен Радев инспектираха южната ни граница. В графика за приемането на България, обявен в края на миналата година от Австрия, също няма никаква промяна. Според него
решаването на въпроса (ни) се отлага за есента,
когато да бъде определена нова дата за гласуване приемането на България и Румъния.
За да не остане по-назад, Австрия обвърза съгласието си с прилагането на свой план от пет точки, сред които е и укрепване на опазването на външните граници. И с доказан напредък при репатриране и даване на бежански статут в трети страни.
За новия график Нехамер се позовава на полицейски данни за предпочитаните миграционни маршрути. Прави впечатление, че партньорите ни от ЕС четат данните, така както дяволът чете евангелието. Според комисарят за вътрешните работи Илва Йохансон, в сравнение с декември 2022 г., през януари нелегалните мигранти по Балканския маршрут към Централна и Западна Европа, са намалели наполовина.
Данните на Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" обаче сочат нещо съвършено различно, особено след избухването на пандемията:
през 2020 г. нелегалните мигранти са 26 969, докато през 2022 г. те вече са... 145 600 души.
Очевидно при такава тенденция, не можем да очакваме отпадане на проблемите по осигуряване на външната граница на ЕС. И съответно ще продължим да гледаме Шенген през крив макарон, макар че е несправедливо. В ЕС са наясно с това, така че да се надяваме на "две в едно” няма смисъл.
По-скоро ще се изпълни предложението на Еврокомисар № 1 – повече дронове, видеонаблюдение, повече участие на "Фронтекс". И без друго през октомври м.г. ЕК препоръча европейската агенция за защита на европейските граници да играе по-голяма роля в борбата с незаконната имиграция в Балканския район и отпусна 39.2 млн. евро за нови системи за наблюдение, дронове и биометрични устройства.
Изводът е очевиден: ще трябва да се оправяме сами. И може би така е по-добре, защото 2 млрд. евро за нова ограда са колосални пари, неминуемо предизвикващи обилно слюноотделяне.
