Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Златната рибка в мрежата на бездействието

Магазинчето е малко - има-няма три на три метра. Всеки ден покрай него обаче преминават стотици хора. От автогара Родопи тръгват и пристигат автобуси откъде ли не. Десетина пътници да се отбият, все е кяр.
Вътре е тясно, мирише на дрехи втора употреба, които висят по стените. Между тях се крие едно бюрце, с компютър. На малка масичка пред пластмасова чашка с кафе седи едър мъж. Магазинчето направо го стяга под мишниците, толкова е тясно.
Мъжът, който го стопанисва, е Янко Буюклиев. С висше образование, със специалност биология и втора специалност химия. Всъщност търговията с дрехи втора употреба е нещо временно. Буюклиев е регистриран фермер рибовъдец и от години е само на една крачка от онази златна рибка. Крачката към реализирането на мечтите си той обаче така и не може да направи вече дванадесета година.

Всичко започва през 1997 г., когато Буюклиев се явява на търг и печели наддаването за пъстървовото стопанство в Лъки. Според договора, сключен между местния общински съвет и бизнесмена на 31 март 1997 г., недвижимият имот представлява рибарници първа и втора обособена част и сграда към тях и е на обща стойност 3 116 000 лева. Щастливият от придобивката рибовъдец обаче не подозира, че един ден вместо бързите тъмни сенки на пъстървите в клетките на стопанството ще се жълтеят грудките на едри родопски картофи...
Такава картинка той вижда през лятото на 2003 г., когато се качва до Лъки, за да обходи имота си. Годините след сделката за тях рибовъдецът прекарва на язовирите си край пловдивското село Брезово, които държи под наем и много рядко напуска. Това се налага, защото в тях той е пуснал рибки за около 500 000 лв., а инвестицията изисквала денонощна работа.
През 2000 г. обаче общината в Брезово прекратила наемните си отношения с рибовъдеца, но рибата си останала в язовира. От нерви и притеснения Буюклиев се изпоразболял и вместо при рибките си, се застоял в различни болнични заведения. Така до 2003 г., когато поукрепнал и решил да започне наново.
Г-н началник, собственик съм на пъстървовото стопанство, находящо се на територията на община Лъки, по пътя за с. Манастир. На 3.06. тази година при посещение на горния обект установих, че клетките в горната част на стопанство (около 12 на брой) са насипани с пръст и там са посадени селскостопански продукти. Има следи от камион в просеката между клетките и струпани камари с пръст. Моля за съдействието ви за установяване на самоличността на лицето (лицата), които ползват моя законна собственост без мое разрешение и по мое мнение увреждат клетките, които са за друго предназначение.
Това пише Буюклиев на 5 юни 2003 г. в жалба до началника на РУ на МВР в Лъки, с копие до Районна прокуратура - Смолян. Така започва ходенето на регистрирания фермер по мъките и писането на десетки жалби, сигнали и информации до всички възможни съществуващи български институции, което засега не свършва.
На 10 юни същата година жалбата е препратена от прокуратурата в Смолян на Районната прокуратура - Асеновград, по компетентност. Оттам връчват случая на РПУ-Асеновград и на полицейски участък - Лъки, и започва работа по изясняването му. От полицията уведомяват Буюклиев, че са установени фадромата и камионът, насипвали пръстта, както и лицата, които са го извършили. Видими мерки за прекратяване на самоуправството обаче така и не следват - пръстта си остава в клетките, а картофите едреят под топлите лъчи на планинското слънце...
Изненаданият от мълчанието на институциите собственик зарязва рибовъдството и се хваща за химикалката. Буюклиев започва да пише сигнал след сигнал. През ноември 2004 г. той получава отговор на жалбата си до Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, в която е описал бездействието на полицията и прокуратурата.
Видно от вашето изложение, вие сте сезирали по поставените проблеми главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Районната, Окръжната и Апелативната прокуратура - Пловдив, Районната прокуратура - Асеновград, Районната прокуратура - Несебър, Военната прокуратура - Пловдив, Военноапелативната прокуратура - София, съдилища, министерства, инспектората към ВСС и т.н., отбелязва с респект шефът на комисията в 39-ото НС Коста Костов в отговора си. По-нататък следват уточнения за основната дейност на комисията според законите у нас, като грижливо се посочва, че тя няма разследващи функции и не може да извършва дисциплинарни проверки относно спазването на сроковете или бездействие на длъжностните лица, особено когато те са в системата на съдебната власт.
Следва безплатен съвет към Буюклиев да съди държавата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. И благодарност за доверието.
Нереализиралият се рибовъдец не съди държавата, а продължава да опъва нервите на държавните обвинители. След поредна негова жалба - този път до Висшия съдебен съвет от декември 2004 г. - за бездействие на обвинението, следва разпореждане на прокурор Огнян Урбалов от Апелативната прокуратура - Пловдив до Окръжна прокуратура. Да се извърши проверка и докладва дали в Окръжна прокуратура - Пловдив, е постъпвал сигнал от Буюклиев с дата на изготвянето му 05.11.2004 година. Дали сигналът е бил заведен в деловодството на Окръжната прокуратура и какви действия са извършени по него? Назначавани и извършвани ли са ревизии в Районната прокуратура - Пловдив, по повод забавени и нерешени преписки, образувани по предходни жалби на същия тъжител. Какъв е резултатът от проверките?, нервно изрежда въпросите си обвинителят Урбалов.
Златната рибка в мечтите на биолога химик постепенно губи очертания, почеркът в сигналите и жалбите му става все по-гневен, на моменти трудно се разчита. А отговорите, които Буюклиев получава, са сдържани, но със скрита в тях чиновническа топлота. Ето какво пише началникът на отдел Приемна на Министерския съвет Соня Божикова до Янко Буюклиев на 21 януари 2006 г.: В отдел Приемна на Министерския съвет постъпи вашата молба, в която ни запознавате с вълнуващите ви теми. Съжаляваме, че имате проблеми и се налага да ги споделите. Разбираме тревогата ви, но по поставените въпроси са се произнесли компетентните органи. Видно от приложената от вас справка изх.№2450/21.10.2005 г., подписана от г-н М.Попов - прокурор в Апелативна прокуратура (АП) - Пловдив, Районна прокуратура - Асеновград, Окръжна прокуратура - Пловдив и АП са извършвали проверки и са издадени постановления. Както ви е известно, съгласно принципа на разделение на властите Министерският съвет не упражнява контрол върху прокурорските органи. При несъгласие с постановените актове се сезира висшестоящата институция, както вие правилно сте постъпил.Надяваме се, че с тази информация сме били полезни. Оставаме с надеждата, че случаите ще намерят своето законосъобразно решение. Благодарим за изразеното доверие към Министерския съвет.
Между благодарностите и справките вече професионалният жалбоподавател Буюклиев намира време и отскача на рибовъдното си стопанство - да провери как върви картофопроизводството на неизвестните за полицията и прокуратурата селски труженици. При едно от посещенията си бизнесменът установява, че по случая със самоуправството има движение - някой е запълнил няколкото празни клетки с трици. Следва нова порция жалби, писани от преквалифициралия се от рибовъдец в търговец на вехти дрехи Буюклиев, върху малката масичка в душното магазинче на автогара Родопи.
Истината за същинската невидима за простото гражданско око работа на полиция и обвинение в Асеновград изгрява с постановление на прокурор Д. Молев от Районна прокуратура - Асеновград от 20 юни 2007 година. По повод жалбата на Буюклиев, че неизвестен извършител самоуправства в стопанството му, запълвайки клетките с трици, отмъквайки метални конструкции оттам, прокурор Молев пише: След извършена служебна проверка в деловодството на Районна прокуратура гр. Асеновград се установи, че за описаните обстоятелства Районна прокуратура гр. Асеновград е извършвала проверки и се е произнасяла със съответните актове, а именно: преписка №1310/2005 г. по описа на РП-Асеновград. По същата е образувано дознание №660/2005 г., което е водено срещу лицето (името се пази в постановлението - бел. ред.) за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, т.к. самоволно е запълнил част от бетонните съоръжения и метални клетки, намиращи се в гореописаното рибно стопанство, с пясък и трици. След приключване на разследването наказателното производство по делото е прекратено с постановление на РП-Асеновград от 21.12.2005 година. Това постановление е потвърдено с определение на Районен съд - Асеновград от 12.01.2006 г. по ЧНД №11/2006 г., след като е било обжалвано от Янко Буюклиев.
Установеното от прокурор Молев му дава основание да постанови... отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка № 668/2007 г., образувана по жалба на Янко Буюклиев с оглед данни за евентуално извършено престъпление от общ характер...
Днес рибарниците на Янко Буюклиев край Лъки все още пустеят, пълни с трици и пръст, но не и с пъстърви. Според експертна оценка от един декар бетонна площ в подобно стопанство се произвеждат до 50 тона риба на сезон (от пролет до есен). Стопанството в Лъки е с обща площ от 5300 кв. метра. Бизнесменът е изчислил, че от декар годишно губи между 300 и 400 бона при цена на пъстървата между 6 и 8 лева за кило. Колко са пропуснатите ползи и загуби за всичките години - всеки първокласник може да изчисли.
Поведената от фермера рибовъдец война вече е подминала реалията на стопанството, намиращо се на пътя за с. Манастир. Битката срещу самоуправството вече прераства в ожесточена война на един човек с бездействието и бездушието на институциите. А там може би има някой и друг спечелен бой. Но не и война, засега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във