Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Знаков провал за знаковите дела

Сянката на провалените дела от обществена значимост продължава да затъмнява лицето на българската правосъдна система. Откакто през 2007-година бяхме приети в Европейския съюз (ЕС) и беше въведен механизмът за сътрудничество и проверка, проблемите с резултатите от борбата срещу организираната престъпност и особено срещу корупцията са все по-мижави.


Напоследък важни фактори в съдебната власт - бившият вече главен прокурор Борис Велчев, правосъдният министърДиана Ковачева, шефът на специализираната Апелативна прокуратура Борислав Сарафов, лансират идеята, че борбата срещу организираната престъпност е сравнително успешна, но е тотален провалът в борбата срещу корупцията.


Подобно твърдение е, меко казано, спорно на фона на издадените досега присъди срещу мафиоти, сред които единствено осъдени на последна инстанция се явяват прословутите братя Галеви. Но те пък не влязоха в затвора, защото избягаха под носа на МВР. От какъв калибър са хората зад решетките показа едно проучване на екип от Съвета на Европа, проведено през тази година, според което 90 сто от обитателите на Варненския затвор са с основно и по-ниско образование, а 80 на сто от всички затворници са цигани.


Въпросното проучване обяснява и друга една група статистически данни, с които ни замерят в един глас и съдът, и прокуратурата. Че осъдителните присъди били 95 на сто, а оправдателните между три и пет на сто. За жалост в рамките на тези незначителни проценти обаче попадат точно знаковите дела, за които като развален грамофон ни упреква от пет години Европейската комисия.


Дори в единичните случаи, при които на първа инстанция за някоя организирана група или срещу някоя корумпирана личност са произнесени осъдителни присъди, те неминуемо не издържат в по-горестоящите съдилища. С провалени процеси срещу набедени в рушветчийство и престъпления по служба бивши държавни служители изминаващата година изобилстваше - Николай Цонев, Божидар Нанев, Мария Мургина, Емилия Масларова и др.


Годината 2012-а като че ли беше най-благосклонна към


бившия военен министър Николай Цонев

Обявеният от един прокурор за абсолютен престъпник Цонев бе оправдан на 30 октомври 2012 г. от Софийския градски съд (СГС) по най-скандалния от набора процеси срещу него - за даването на подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров.


По време на целия процес прокуратурата твърдеше, че Цонев заедно с финансиста Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров са предали на следователя парите, за да саботират разследване срещу бившия министър. Обвинителите се позоваваха на аудиозаписи на разговори между Сантиров, Попов и Петров, в които се уговаряла схемата. Както обясни съдията Иван Коев накратко своите мотиви, съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС .Тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди.


Прокуратурата отрече всички тези твърдения, определяйки всички доказателства като годни и съобразени със закона, и протестира присъдата. Въпреки това обаче бившият военен министър спокойно може да очаква 2013 година, когато по всяка вероятност ще се прероди в абсолютно невинен. Срещу Цонев имаше общо четири дела и този е последният казус, по който все още не е получил финална оправдателна присъда. Тези обстоятелства окрилиха бившия военен министър да създаде дори своя партия - Нова алтернатива. Като партиен лидер той вече дава акъл как да се справим с кризата, коментира и други актуални теми.


В началото на декември Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда срещу


първия подсъдим министър от кабинета Борисов

- здравния Божидар Нанев, който според прокуратурата бил ощетил държавния бюджет с 2.5 млн. лв. с неизгодни договори за доставки на препарата Тамифлу. Според тезата на обвинението министърът сключил договор с Рош вместо с Националната здравна служба на Великобритания, която предлагала препарата на по-ниска цена.


В решението на Софийския апелативен съд прокуратурата за пореден път търпи остри критики за работата си по делото: Това, че прокурорът е непоколебимо убеден в правилността на своите изводи и че те му изглеждат очевидни и абсолютно безспорни, не е достатъчно. Необходимо е тази негова нагласа да бъде основана на солидни и процесуално издържани аргументи. Такива обаче не са изтъкнати по делото..., пише в мотивите на съда. Делото срещу Нанев е пример за това как прокуратурата може да се използва за уреждане на сметки на политическата сцена. Разследването срещу министъра беше претекст за отстраняването му от министерския пост, а истинската причина беше несъстоялата се и до днес здравна реформа.


Прокурорът, изготвил обвинението срещу Нанев, тогавашният говорител на Софийската градска прокуратура (СГП) Маргарита Немска, като награда за неуспеха си се издигна и стана заместник градски прокурор. Сред нейните постижения е и друго провалено с гръм и трясък дело - срещу бившия шеф на НАП Мария Мургина. То също е на път да завърши с фиаско, след като приключи на втора инстанция с оправдателна присъда. Добре че ВСС не награди Немска и други нейни колеги заради първоначалната осъдителна присъда по това дело, както предлагаше градският прокурор Николай Кокинов, защото всички щяха да станат за смях.


На 22 юни тази година бившият земеделски министър в тройната коалиция


Валери Цветанов стана поредният знаков обвиняем

който излезе чист от наказателно преследване - той пък за заменките на гори. Софийският градски съд прекрати воденото срещу него в продължение на две години досъдебно производство поради липса на извършено престъпление. Бившият земеделски министър беше обвинен първоначално в престъпление по служба, но после прокуратурата промени обвинението за безстопанственост.


Подобно на други дела, приключили в полза на знакови обвиняеми, и в случая съдът милостиво потупва прокуратурата по рамото за положените от страна на държавното обвинение усилия. То се стремяло да докаже, че Валери Цветанов е нарушил служебните си задължения, превишавайки своите власт или права. Крайните изводи на съда обаче са категорични - министърът на заменките не само че не е нарушил, а е изпълнил всички изисквания във връзка с управлението, ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество.


Картината на корупционните процеси се допълва от делото срещу бившия социален министър Емилия Масларова, срещу която се води процес за престъпления по служба - присвояване на 11 млн. лв. чрез фалшиви счетоводни документи. По този процес все още няма присъда. Повече от година се извършват някакви експертизи и отдавна не е имало съдебни заседания. Но и неговият край сякаш се очертава като фиаско, тъй като най-важните свидетели един по един се отказват от показанията си и обвинителната тези на прокуратурата върви към срив.


През 2012-а обвиняемите взеха връх и в делото срещу митичните престъпни


братя Красимир и Николай Маринови

-Братя Маргини за три поръчани от тях убийства на известни личности. През месец март Върховният касационен съд потвърди оправдателната присъда и в този процес, който следяха под лупа от Брюксел. Единият от братята обаче - Николай Маринов, вероятно се радва на свободата от дистанция, тъй като от две години никой не го е виждал и чувал, а от почти три години го издирва Интерпол, но без успех...


Скандално се провали и гледаното под лупа от Европейската комисия дело САПАРД. И то завърши с оправдателна присъда за Марио Николов. На всичко отгоре шефът на спецпрокуратурата Светлозар Костов предложи прокурорът по делото Андрей Андреев да стане негов заместник. Висшият магистрат Галя Георгиева обаче възропта: Не може този прокурор да проваля дела, а ние да го повишаваме. Слава богу, ВСС отложи това решение до окончателното приключване в съда на двата процеса - за източване на 7 млн. евро от европрограмата и за пране на пари. Дотук всички подсъдими са оправдани на втора инстанция, а окончателната съдба е в ръцете на ВКС и ще стане ясна чак през 2013 година.


Един месец след сформирането на новия Висш съдебен съвет правосъдният министър Диана Ковачева го натовари със задачата да се активизира по т.нар. знакови дела по отстраняването на недостатъците и по препоръките на ЕК в мониторинговия доклад. Малко преди това обаче кадровиците закриха комисията по делата от обществена значимост и оставиха обществото в догадки как ще се осъществява контролът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във