Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ЗНАКОВА ПРЕСТЪПНОСТ БЕЗ ЗНАКОВИ ЗАТВОРНИЦИ

Точно преди една седмица главният прокурор Борис Велчев заяви по програма Хоризонт на БНР: Имаме изключително ясна представа за знаковите хора в организираната престъпност. Това изявление на обвинител номер 1 прозвуча в пълен разрез с почти нулевата успеваемост на прокуратурата в борбата с мафията досега. Сякаш осъзнал, че прави гаф, обаче Велчев побърза да уточни: Остава ни да съберем доказателства. Той обясни и нещо, което досега не знаехме, а именно, че доказателствата са най-важното в работата на прокуратурата. И добави, че в следващите пет месеца трябва да има лица с наказателни актове.
Нека да запомним датата на това изказване - 29 август 2008 година, защото хората у нас бързо забравят какво са обещавали, особено ако са на по-високи постове. Ако заканата на обвинител №1 се реализира поне отчасти, простата сметка сочи, че в началото на 2009 г., та дори още по Коледа, трябва да очакваме някой от сочените като мастити престъпници да бъдат изсурвакани с присъди поне на първа инстанция.
По-нататък в интервюто си г-н Велчев обясни, че възлага надежди най-вече на спецзвеното, чието предстоящо създаване бе обявено от самия него на 22 юли тази година по време на дискусия в столичния хотел Радисън за промените в НПК. Тогава той уточни, че такава суперсекретна структура за разследването на организираната престъпност трябва да бъде готова до един, максимум до два месеца.
Въпросният срок вече мина. Дай Боже това тайнствено звено вече да е създадено и да работи, а широката общественост да тъне в неведение за това само поради неговата секретност. Съмнително е дали ще има ефект от създаването на така широко прокламираното спецзвено и необходимо ли е то, при положение че такъв отдел - за борба срещу корупцията и организираната престъпност, има и сега във ВКП. И що ще чинят прокурорите там, които работеха и би трябвало още да се занимават с разследванията за злоупотреби с европарите.
Не беше ли по-добре вместо да се прави ново спецзвено и да се отклоняват към него хора от ДАНС, служители от НАП и полиция, всеки в своята нива, да събира доказателствата, за които главният прокурор говори, и накрая усилията на всички да се увенчаят с някоя и друга осъдителна присъда.
Не е ясно също що чини прословутото следствие с неговите 580 следователи. Натовариха ли ги с дела, както обещаваха? Сега очакваме, особено след като на 15 септември съдът отвори широко врати, Темида да бъде удавена в т. нар. знакови дела. (Нека само припомним, че бе обещано през втората половина на октомври да бъдат внесени обвинителни актове срещу 9 души за злоупотреби по САПАРД.)
Броят на знаковите дела продължава да е тайна
Изглежда, че все пак разследващите престъпността у нас работят по някакъв списък, след като главният прокурор отбелязва, че знае кои са хората и че обектите са значително по-малко от двеста. Той явно намеква за броя на нарушителите, спомената на 27 август от българския еврокомисар Меглена Кунева в интервю пред авторитетния всекидневник Файненшъл таймс.
Посочването на срокове за постигането на реални резултати в борбата срещу престъпността не е нов прийом за властимащите - нали все пак трябва да се каже нещо за пред Брюксел, да се отчете дейност, да се вземат мерки. За съжаление обаче поне досега тази практика не води до очакваните резултати, тоест - до решетки.
Не е необходимо да се връщаме много назад в годините, търсейки доказателства за това. Много скоро след като Велчев бе избран за главен прокурор (на 23 февруари 2006 година), премиерът Станишев заяви в интервю за агенция Ройтерс: ... конкретни резултати в борбата срещу организираната престъпност и мафията може да се очакват още през есента.
Днес, две години и по-късно
отново е есен и отново се говорят почти същите приказки
Разликата е, че сега се намираме в Европейския съюз, а тогава драпахме със зъби и нокти да влезем и трябваше да се докарваме пред Брюксел. Приликата е в това, че и тогава, и сега нямаше нито една знакова фигура зад решетките. Ако не броим Димитър Желязков-Очите, който бе пратен в затвора с мижава присъда. Иначе през целия този период идеи за мерки за преборване на престъпността не липсваха. Резултатите са, че все още няма присъди по най-шумните процеси, а един от знаковите люде, соченият за контрабандист №1 Николай Методиев - Пилето, неотдавна дори бе оправдан още на първа инстанция...
С приказки за страховити знакови дела ни залъгва не само главният прокурор. Ключовите фигури в съдебната система напоследък са обхванати от нещо като мания по знаковата терминология. По време на работна закуска с представители на Американската търговска камара на 16 май тази година например правосъдният министър Миглена Тачева заяви: Има списък с десет знакови дела, които се следят от Европейската комисия, но аз не знам кои са. Очаквам с вътрешния министър и главния прокурор да уточним по кои дела сме следени от ЕК. От доклада, изнесен тогава пред американците, стана ясно, че пет от въпросните енигматични дела са на досъдебна фаза, четири - на съдебна, а по едно вече има осъдителна присъда. Министърът уточни, че то е свързано с групата от Бургас, визирайки очевидно Митьо Очите, който неотдавна бе засечен да ближе сладолед на морския плаж. Останалите девет си останаха тайна и до днес.
Тежкоболни подсъдими порят с яхти морето
Според наблюдатели някои от останалите дела, неназовани от Тачева, са безплодните засега процеси срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргините и срещу бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров-Топлото, а също и дела, свързани с убийствата на шефката на митниците Шинка Манова и адвокатката от Ямбол Надежда Георгиева. От доклада на ОЛАФ, оповестен на 15 юли пред ВСС, стана ясно, че Брюксел се вълнува по-скоро от злоупотребите с парите на европейския данъкоплатец. Но и там нещата потънаха в мъгла.
Едно е ясно, че докато в медийното пространство се говори с мъглява терминология за знакови фигури и без да се посочват имена, докато се правят всевъзможни спецзвена и се молим на ОЛАФ да ни правят черни списъци, знаковите подсъдими ще се разхождат, макар и тежкоболни, с яхти по Южното Черноморие, вместо да търкат наровете в затвора. И редовите българи за кой ли път се убеждават, че на някои морето им е до колене, а законът - врата у поле...

Facebook logo
Бъдете с нас и във