Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Знаковите дела - дъвка за магистрати

Що е то знаково дело? Или пък дело от особен обществен интерес? Никой още не е дал дефиниция на това понятие, но всички отговорни фактори в съдебната система го употребяват през последните няколко години, без да им мигне окото. Към Висшия съдебен съвет (ВСС) дори специално бе създадена комисия, която в документацията на съвета се отбелязва с дългата и трудно произносима абревиатурата КИМОРДООИ ( Комисия по изпълнение мерките за организацията на делата с особен обществен интерес).
От време на време тази комисия прави отчет за свършената от нея работа по въпросните дела и отчита, че има напредък в това отношение. При последния й отчет пред ВСС в края на миналата седмица бе посочено, че намалява броят на върнатите за доразследване знакови дела. За отличник в това отношение бе посочена Варненският апелативен район. По въпроса за това какъв е реално броят на знаковите процеси у нас цари пълен хаос по простата причина, че не са ясни критериите, по които те се включват в тази група. Ако се погледне в ИНТЕРНЕТ страницата на Пазарджишкия окръжен съд например, може да се види, че като приключило знаково дело е отчетено това срещу бившия кмет на града, осъден да заплати глоба от 20 000 лева.
Естествено, за Брюксел знакови дела основно са тези, които са свързани със злоупотребите със средства по европейските проекти и които удрят директно по джоба на европейския данъкоплатец.
Все пак има дела, които сякаш по правило неизменно фигурират в медиите като знакови, макар и да не са определени по някакъв класификатор. Без да ги степенуваме по важност, сред тях е превърналото се вече в атракция дело Маргините - за подготовката на три убийства, делото срещу групата Николов-Стойков - за източване на 7.5 млн. от САПАРД и тяхното пране, прословутите дела срещу Валентин Димитров - Вальо Топлото (по две от които има присъди), делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев - Батко, срещу бившия шеф на МК Кремиковци и на футболния клуб ЦСКА Александър Томов и т.н. Но винаги някое може да бъде пропуснато, тъй като бройката на въпросните процеси постоянно набъбва с нови и нови имена.
Едно от последните, които се добавиха към този списък, е това на енергийния бос Христо Ковачки. Обикновено там подреждаме и делата срещу бившата шефка на Националната агенция по приходите Мария Мургина (която обаче още не е влязла в съда), бизнесмените братя Галеви - за рекет, продължило тази седмица с разпит на свидетели, и др. Тенденцията е
групата на тези процеси да се разраства
Особено след като на 10 септември тази година членът на ВСС Анелия Мингова обяви като приоритет на съвета увеличаването на броя на наблюдаваните дела от висок обществен интерес. Същевременно тя внесе яснота по техния брой. Тя заяви, че към момента под мониторинг са две групи от особено важни процеси. В първата влизали тези, образувани по сигнали на ОЛАФ - 17 на брой, от които 8 са приключили. Заедно с тях висшите магистрати наблюдавали и други 150 дела, от които били приключени деветдесет и седем. Кои са те - както винаги не бе съобщено. Идеята била ВСС да наблюдава не еднократно, а постоянно въпросните процеси. Според статистика на бившия министър по европейските въпроси еврокомисар Гергана Паси от юни тази година, за две години и половина откакто сме членове на Евросъюза, броят на делата, следени от Брюксел, е нараснал от 30 на петдесет и два. Бившият правосъден министър Миглена Тачева пък говореше за 28 дела под контрола на ЕК...
Но нека да спрем дотук със статистика - или по-точно може би със стъкмистиката, и да се обърнем към реалността в Съдебната палата. А оттам лъха песимизъм - въпреки оптимистичния тон, с който говорят някои висши магистрати.
Във Варненския апелативен район може и да има напредък и върнатите за доразследване дела да намаляват, както пише в доклада на КИМОРДООИ. Но не така стоят нещата в Софийския градски съд (СГС), където - както е известно, се гледат едни от най-знаковите сред изброените знакови процеси. Може би и затова Софийският апелативен район не е предоставил в съдебния съвет статистика за забавянето на тези дела.
На хората отдавна им е омръзнало да гледат и да четат за едни и същи герои, които търкат паркета на съдебните зали. Въпреки засиления уж мониторинг вече четвърта година продължава съдебномедицинската гавра на братята Маргини със съда, но за това не са виновни само те и адвокатите им. През последните две от въпросните години делото се отлага единствено заради болното сърце на един от групата - Иво Карагеоргиев. Докато съдът го щади заради болестта му, той бе задържан и лежа 24 часа в ареста заради теглене на пари с фалшива карта.
На последното заседание по делото на 12-и миналия месец съдията прати писмо да здравния министър с молба да определи лекари за експертиза, тъй като назначените от съда напоследък отказват да я направят под различни предлози. Истината е, че докторите ги е страх, особено след като прокуратурата откри досъдебно производство срещу техни колеги, изготвяли досегашните експертизи на Маргиниовия сподвижник. Колко е нелепа ситуацията личи и от едно подхвърляне на прокурора по делото Роман Василев, че можело да внесем лекари от Европа, за да направят експертиза в този случай. Тежко на обществото ни, ако това не е казано на шега...
Друг знаков процес, който се движи
на принципа крачка напред две -назад
и не личи над него да се упражнява какъвто и да било мониторинг, е прословутото дело срещу Марио Николов и неговата група за източването на 7.5 млн. евро по САПАРД. В рамките само на последните три седмици то бе отлагано на три пъти, последният от които бе в понеделник (30 ноември). В два от случаите причината бе, естествено, болен адвокат на подсъдимия. На следващото заседание нищо чудно някой вирус да тръшне самия Николов.
Очевидно ще трябва да изтече още много вода, докато най-сетне Наказателнопроцесуалният кодекс бъде променен така, че при отсъствие на адвоката на някоя от страните мястото му да заеме служебен защитник, за да не се отлагат безкрайно делата. Още неотшумяло ехото от този случай и ето, че на другия ден, вторник (1 декември), бе отложено друго дело в поредния спряган като важен за обществото процес - това срещу бизнесмена Мирчо Петков - Циганина и срещу бившите директори на Държавния резерв Станислав Копаров и Васил Цоканов. Те и още шестима души са подсъдими за източването на резерва в периода на все по-отдалечаващите се 2003- 2004 години. Причината бе отново заболяване на един от подсъдимите Цоло Йотов, който се намирал на лечение в болница в Ботевград. А се смята, че в този случай държавата е ощетена с десетки хиляди тонове зърно на стойност няколко милиона лева.
В дните, в които се отчиташе напредък със знаковите дела, едно от тях - това срещу енергийния бос Христо Ковачки, бе прекратено с гръм и трясък по вина на прокуратурата. Причината бе до болка позната - калпав обвинителен акт. Ако че до този момент прокуратурата гордо се биеше в гърдите с повдигнатите обвинения за укриване на данъци в размер на 17 млн. лева. През такъв етап минават повече от тези дела.
На този фон като
бяла лястовица
изглеждаше присъдата от пет години затвор срещу Петър Димитров - Амигоса, произнесена във вторник (1 декември). Амигоса беше осъден за изпиране на 99 млн. лв. от контрабанда на цигари. Заедно с него за виновна беше призната и Цвета Манавска, която получи три години условно, а други двама подсъдими - братята Мирянови, бяха оправдани. Процесът срещу Манавска се води задочно, тъй като тя обитава ЮАР. Прокурорът по делото Божидар Джамбазов, който поиска 10 години за Амигоса, заяви, че до две седмици ще прецени дали да протестира присъдата. Процесът започна през 2005 г. и досега се точеше основно заради болни свидетели. По него беше подсъдим покойният вече Иван Тодоров-Доктора, сочен за най-големия български контрабандист на цигари. Скоро след началото на делото обаче Доктора беше убит и то продължи само срещу Амигоса, братята Мирянови и Манавска.
Това дело - макар и засега с присъда само на първа инстанция, няма как да не влезе в съответните отчети на съдебните власти в графата осъдителни присъди. Но подобни единични случаи едва ли ще променят мнението на Брюксел за хала на съдебната реформа у нас. По всяка вероятност подобни единични случаи едва ли ще натежат в наша полза. И механизмът за наблюдение на ЕК ще продължи и през 2010 г. по причина - липса на присъди по знакови дела, както прогнозира неотдавна правосъдният министър Маргарита Попова по време на визитата си в Брюксел. Явно Брюксел на отчети и голи статистики не вярва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във