Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Знаковите дела хванаха грип

Нищо не е в състояние да раздвижи знаковите дела. Нито промените в законодателството, направени специално за тях (като например въвеждането на фигурата на резервния защитник), нито фактът, че Висшият съдебен съвет (ВСС) ги взе на специален отчет и че за да ги контролира, съветът създаде нарочна комисия.
Тази седмица в Софийския градски съд (СГС), където се гледат повечето от шумните процеси, бе отбелязан нещо като бум в отлагането им. Всъщност бяха отложени всичките три насрочени дела.
Още в понеделник (17 януари) мистериозното изчезване на адвокат доведе до отлагане на делото срещу групата за отвличания Наглите. Илиян Василев, защитникът на подсъдимия Павел Петков-Прасето, не се появи в съдебната зала на СГС. В продължение на два часа всички напразно го чакаха да дойде. Опитите за връзка с него останаха без резултат - не отговаряше никой нито на мобилния, нито на домашния му телефон. В кантората му - също. Оказа се, че и най-близките му хора не знаят къде е. Негова сътрудничка обясни на съдия Виолета Магдаличева, че предния ден Василев се е почувствал зле, но оттогава не го е чувала. Съдията наложи и 500 лв. глоба на адвоката за неявяването му.
В началото на декември миналата година комисията по знаковите дела към ВСС обяви, че е решила да вземе
под контрол
делото срещу Наглите. Това трябваше да послужи като знак за страните в процеса да не използват традиционните хватки за отлагане. Поводът беше, че още от първото заседание по делото не се яви адвокат, който бил зает в друг процес. Тогава съдиите от наказателната колегия на СГС вдигнаха голям скандал, че ВСС им се меси в работата. Въпреки съпротивата им комисията се запозна с протокола от заседанието и установи, че съдът е извършил всичко, което зависи от него. Но иначе от проверката на кадровия орган делото не спечели кой знае какво. Съдът го отложи за следващата предвидена дата - 21 януари (петък).
На заседанието в понеделник показания като свидетели трябваше да дадат Ангел и Камелия Бончеви, които са сред жертвите на групата за отвличания. Двамата се появиха в съда заедно с адвокатите си. Досега за преживяното по време на отвличането им разказаха Румен Гунински-син, Михаил Краус, Илиян Цанев и Джорджо Марков.
Двете операции Наглите бяха проведени през декември 2009 година. Участниците в тях са обвинени за общо 11 отвличания и за един опит за отвличане. Според прокуратурата от престъпната си дейност, продължила близо две години, деветимата подсъдими са спечелили близо 6 млн. лева. Но и до този момент парите не са открити.
Още незатихнал шумът около Наглите, ето че в сряда (19 януари) заради високата температура на един от резервните съдебни заседатели за пореден път бе отложено заседание по делото срещу наркогрупата на Златомир Иванов - Баретата. Явно грипната епидемия, която върлува в страната, не подминава и служителите на Темида, ако приемем за чиста монета оплакванията на адвокати и заседатели. Отлагането на делото председателят на съдебния състав Петър Гунчев мотивира така: макар и да е резервен, заседателят е член на съдебния състав и в негово отсъствие няма как да се гледа делото. Очевидно в този процес препъникамъкът са съдебните заседатели. В края на миналата година един от тях бе арестуван при акцията на МВР Педофилите и това стана причина целият процес да започне отначало.
След рестартирането
му, съдът назначи двама резервни заседатели, та делото да не се протака при никакви обстоятелства. Въпреки взетите мерки обаче високата температура на резервата провали осигуряването.
Но не само това беше причина за отсрочката, поискана от съда. Оказа се, че не са били открити за участие в заседанието и двама от ключовите свидетели - Ивайло Серафимов и Марио Божков. Първият не бил намерен нито на един от адресите, които е дал за съда, а Божков бил в чужбина. Нека припомним, че показания пред съда трябва да дадат над 100 свидетели, част от които са известни имена в подземните среди. През декември Димитър Вучев-Демби свидетелства, че Златко Баретата бил Дон Корлеоне на българската мафия. Баретата и още 20 души са обвинени, че са участници в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Той и съпроцесникът му Мартин Димитров са обвинени и за убийството на пернишкия наркодилър Румен Стефанов - Алф.
Предишния ден забуксува и друго дело - от тези което присъстват във всеки доклад на Брюксел, посветен на съдебната ни система - за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева преди повече от 10 години. Във вторник (18 януари) съдията по делото Владимир Астарджиев хвърли бомба в залата. Той развесели публиката, като прочете писмо от английския съд, в което магистратите от Острова питат жив ли е бившият прокурор Никола Филчев и ако е жив, с какво се занимава? Свързан ли е той със СГС и съдебната система в България? Къде се предполага, че е в момента, ако е жив? Ако не е жив, какви доказателства има за това и как е починал? Съдията обясни, че това са само част от въпросите на английските съдии към българските магистрати. Въпросите са свързани с изпълнението на европейската заповед за арест на една от подсъдимите - Димитринка Калайджиева. Тя се намира в Англия и българските власти очакват екстрадирането й, за да застане на подсъдимата скамейка за убийството на Георгиева. Британските магистрати питали също дали има заведено дело за убийството на прокурора Николай Колев, докъде е стигнало то и дали има някой осъден за убийството му. И двете убийства бяха свързани с името на бившия главен прокурор. От СГС са изпратили отговор на всички въпроси, зададени в писмо, което е получено на 7 декември миналата година. Астарджиев уведомил английските си колеги, че не знае къде е Никола Филчев и какво прави в момента, но че в края на миналата година явно е бил жив, тъй като са го показвали по телевизията. Колкото до
разследването
за убийството на Колев, СГС отговаря, че то е в ръцете на Софийската градска прокуратура.
Заради гаранцията на подсъдимата Калайджиева тя не може да напуска Великобритания, а без нея делото тук не може да продължи. Английският съд е отложил воденото там дело срещу Калайджиева за 15 февруари. По думите на председателя на съдебния състав Астарджиев английският съд явно няма намерение в разумни срокове да приключи процедурата по екстрадицията на българката. В крайна сметка делото за убийството на адвокатката бе спряно, докато английските власти екстрадират подсъдимата, а следващото заседание по него ще бъде на 7 март.
Интересът на британския съд към Филчев вероятно е продиктуван от изявленията на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. В края на миналата година той се намеси с коментар по делото, като обяви, че бившият главен прокурор е поръчал убийството на прокурора Николай Колев и на адвокатката Надежда Георгиева. Всъщност тази версия бе огласена от немския разследващ журналист Юрген Рот. След визита у нас той обяви пред Дойче веле, че МВР шефът му разкрил, че бившият главен прокурор е поръчал убийствата на адвокатката и на прокурора Колев. Това предизвика гнева на Филчев, който се появи по телевизията и отрече всички тези твърдения, като призова полицията да представи в съда конкретни доказателства. До такова развитие обаче не се стигна. Роднините на убитата адвокатка веднага скочиха и обвиниха Цветанов, че с изявленията си пречи на процеса.
На заседание по делото срещу Октопод-а на 27 септември миналата година се разбра, че бившият служител на ДАНС и обвинен за организатор на престъпната група Алексей Петров е бил работодател на убитата адвокатка. От ноември 1999 г. до смъртта си на 26 февруари 2000 г. Георгиева е работила за застрахователната компания Спартак. Весела Сотирова, адвокат на близките на убитата, настоя съдът да призове Петров за свидетел по делото, но по-късно тя се отказа от този свидетел с мотива, че ще се вдигне прекалено голям медиен шум.
Надежда Георгиева бе съсечена със сатър в дома си в столичния квартал Стрелбище на 26 февруари 2000 година. Тялото й бе открито два дни по-късно. Подсъдими за убийството са Пламен и Димитрина Калайджиеви и Орлин Аврамов. Димитрина Калайджиева обаче още от лятото на 2000 г. напуска България и се установява в Лондон.
През ноември 2009 г.
Англия отказа
да върне Калайджиева. Делото срещу нея се води задочно до 2007 г., когато тя бе открита от английските власти и бе задържана. Това обстоятелство обаче налага процесът в България да се спре, докато властите във Великобритания се произнесат по екстрадицията. Тя е поискана още през 2001 г., но документът е подписан от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. А тъй като е много близко свързан с делото, властите в Англия отказват да го изпълнят, тъй като не е било ясно дали то не обслужва някакви лични цели на главния прокурор. Явно английските магистрати в този случай не си дават много зор, а нищо чудно и да бавят топката пореди недоверие към нашето правораздаване.
Наближават датите и за други знакови дела. Грипът продължава да тръшка мало и голямо, включително и адвокати и магистрати, предстои обявяването на епидемия... Дали пък тя няма да секне със старта на новите спецсъдилища, създадени за справяне с мафията?

Facebook logo
Бъдете с нас и във