Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Знаковите дела с поредната есенна отсрочка

Шумно обявените в медиите обвинения и арести при старта на знаковите дела в много случаи не кореспондират с начина, по който те завършват. Техният финал не може да бъде повод за положителна оценка за прокуратурата. Създава се усещането, че по тези производства се повтарят еднотипни или близки по същината си грешки, допуснати на досъдебната фаза, а на съдебната фаза често прокурорът няма адекватна подкрепа на усилията си в защита на обвинителната теза.


nbsp;


Това е фрагмент от концепцията на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров, публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет по времето, когато той бе само кандидат да оглави обвинението. С всеки изминал ден и по-точно - с всяка една оправдателна присъда по т. нар. общественозначими дела, се убеждаваме колко е вярна неговата констатация.


За сетен път се уверихме в правдивостта на подобни изводи тези дни, когато Върховният касационен съд (ВКС) оповести на сайта си в интернет на 12 юли окончателната си - оправдателна присъда, за бившия вицепремиер и министър на икономиката от кабинета Сакскобургготски Лидия Шулева.


Тя бе изправена пред съда през 2006 г., защото в нарушение на закона назначила за шеф на дирекцията Информационно и комуникационно осигуряване във ведомството Павел Павлов, който нямал задължителния за поста достъп до тайна (т.нар. класифицирана) информация.


На 14 май миналата година състав на Софийския градски съд (СГС) председателстван от съдия Александра Йорданова, я оправда. При четеното на присъдата съдия Йорданова заяви, че деянието е несъставомерно от обективна и от субективна страна. На 23 април тази година Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда, което сега направи окончателно и ВКС.


В решението на висшия съд се казва, че


възраженията в протеста

nbsp;


на прокуратурата по същество се свеждат до твърдението, че Апелативният съд преценява неправилно събраните доказателства.


Според касационния съд апелативните магистрати са оборили по всички линии прокурорската теза. Върховният съд приема извода на САС, че обвинението срещу Шулева на практика е единствено за това, че Павлов е получил нерегламентиран достъп само до едно писмо с гриф Секретно. При това според свидетел той подписал документа, без въобще да го е чел.


Шулева не е била длъжна да нареди проучване на Павлов, за да има той достъп до класифицирана информация, както твърдят прокурорите, констатира последната съдебна инстанция. Посочва се, че дори Павлов да бе получил разрешение за достъп до документи с гриф за защита Поверително (каквото е било изискването за заеманата от него длъжност), той отново не би имал достъп до документа, тъй като е имал гриф Секретно. При това положение върховните магистрати са оневинили напълно бившата министърка. Рекапитулацията: седем години съдебна сага заради един непрочетен документ!


Оправданата напълно Лидия Шулева вече се нареди до своя бивш съпартиец и сегашен председател на партия Нова алтернатива Николай Цонев. Той бе нарочен от наблюдаващия ареста му прокурор Роман Василев за абсолютен престъпник, но се оказа абсолютно невинен по почти всички дела срещу него. Остана му само едно дело, по което все още не е получил окончателна оправдателна присъда. А по този казус е най-шумният процес срещу бившия министър - за уж поискан от него подкуп. Заедно с ексминистъра на първа инстанция наскоро бяха оправдани и неговите съучастници - бившият финансист Тенчо Попов и бившият съдия Петър Сантиров.


В началото на миналия месец Софийската градска прокуратура (СГП) подаде протест срещу оправдателната им присъда.


Основните аргументи

nbsp;


на обвинението са, че е незаконосъобразен подходът на съда при оценката и анализа на доказателствата по делото. В протеста се говори също и за неправилна интерпретация на фактите, за едностранчиво тълкуване на събраните доказателства, за неравнопоставен подход при оценката на доказателствата, представени от страните в процеса, за избягване на обективните факти и събраните доказателства... Въз основа на всичко това се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна присъда на тримата подсъдими. Кога ще стане това може само да се гадае, особено като виждаме бавните обороти, с които работи българското правораздаване.


Във всички подобни дела от графата знакови публиката може да очаква някакво развитие едва след началото на септември. Тогава ще приключи започналата в началото на тези седмица съдебна ваканция, през която почти не се провеждат съдебни заседания.


Едно от делата, с които ще трябва да се заемат магистратите след нея, е срещу бившия директор на Кремиковци и експрезидент на ЦСКА Александър Томов. Процесът за източването на металургичния комбинат, в който Томов вече бе осъден на девет години затвор, се мота повече от две години след присъдата на първа инстанция. Делото трябваше да стартира на втора инстанция миналия месец в Софийския апелативен съд, но това не се случи заради отсъствието на адвокатите на Томов, които били служебно ангажирани. Стартът на процеса беше отложен за 3 октомври.


Сред най-очакваните

nbsp;


общественозначими процеси, които се задават наесен, е делото срещу Марио Николов и неговата група за присвояване на 7.5 млн. евро от програмата САПАРД. На първа инстанция в Софийския градски съд по това дело Николов получи десет години затвор. Но Софийският апелативен съд го оправда. Сега прокуратурата иска делото да бъде възобновено с основанието, че апелативните магистрати не са произнесли оправдателната си присъда по вътрешно убеждение и не са изследвали всички обстоятелства.


По това дело Върховният касационен съд (ВКС) трябваше да заседава на 7 юни, но то бе отложено за 20 септември. Причината беше отсъствието на няколко подсъдими, сред които основният герой Николов, които не са били редовно призовани.


Скандалът САПАРД доби скорост през октомври миналата година и стана емблематичен за начина, по който в държавното обвинение води такива дела. Върхът беше, че наблюдаващият прокурор Стойчо Ненков на своя глава отказа да протестира част от оправдателните присъди по мегаделото с мотива, че няма данни, уличаващи Марио Николов и съпроцесника му Людмил Стойков в пране на пари. С това делото бе прекратено, но както се оказа - временно. Прокуратурата пък обвини Ненков, че е оттеглил протеста срещу двамата бизнесмени, без да уведоми ръководството.


Проверката, която разпореди новият главен прокурор Сотир Цацаров, показа серия от нарушения при случайния подбор на обвинител. Делото е прехвърляно едва ли не от ръка на ръка, докато накрая се озовало в ръцете на Стойчо Ненков, който го е прекратил с действията си.


Ако наесен ВКС уважи искането на прокуратурата, делото ще бъде върнато в досъдебната фаза и това ще даде възможност процесът да тръгне отначало. Дали обаче тогава пък призовкарите ще открият основния обвиняем Марио Николов, за да се яви на заседанието, може само да се гадае.


Един от процесите срещу бившия шеф на Топлофикация - София Валентин Димитров за пране на 10 млн. лв., източени от дружеството, също бе отложено за наесен - за 18 октомври. Причината беше заболяване на един от съдебните заседатели. Освен това на последното съдебно заседание преди ваканцията не се яви и нито един от седемте свидетели, които трябваше да бъдат разпитани този път. Общо свидетелите са над 120 души и по всичко личи, че и по този казус решение едва ли ще бъде взето до края на тази година.


По друго дело срещу Валентин Димитров - за длъжностно присвояване на 6 млн. лв. от столичното дружество, той получи първоначално осъдителна присъда от 14 години затвор, след това бе напълно оправдан от Софийския апелативен съд (САС), а през май тази година Върховният касационен съд отмени тази присъда и отново го върна на втора инстанция.


С интерес се очаква да продължи и проточилият се от 2009 г. насам процес срещу бившия социален министър Емилия Масларова за злоупотреби за 11 млн. лв. при ремонта на социален дом в Стара Загора. На последното заседание по брадатото дело съдиите все още изслушваха технически експертизи за строежа на дома.


Далече от присъди са и бившата барета Алексей Петров, и останалите подсъдими в мегаделото Октопод за организирана престъпна група за рекет и изнудване. То се намира в задънена улица заради заболявания на подсъдимите, а на последното заседание се разболя и съдията. Очаква се наесен и по него да има напредък. Да се надяваме, че след като прокуратурата изготви анализ на недостатъците в работата си по знаковите дела, сега ще има и резултати. (sect;22)


nbsp;


nbsp;


В очакване на инстанциите





Главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че след произнасяне на последната инстанция ще реши какво да предприеме по отношение на оправдателната присъда на Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. Той разкритикува съдията по делото Иван Коев, че бавил мотивите по делото на първа инстанция.



Седем месеца ние чакахме мотиви. Това са мотиви на първа инстанция. Над съдията Коев има още две инстанции. Когато имаме окончателно влязла присъда, и когато горните инстанции се произнесат дали мотивите на съдията Коев са законосъобразни, ще реша какво да предприема.



В момента има мотиви на една невлязла в сила присъда. Ако тези мотиви се окажат правилни и законосъобразни, това ще постави един много голям проблем - проблема въобще за законосъобразните действия на прокуратурата по принцип в такива дела и за начина, по който се прилага процесуалният закон, включително и специалните разузнавателни действия. Не очаквайте от мен да предприема нещо на базата на невлязла в сила присъда, обясни Сотир Цацаров.



Facebook logo
Бъдете с нас и във