Параграф22 Weekly

§22 Новини

Независими до доказване на очевадното

Политиката е царството на лъжата и лицемерието - установили са го и историята, и безброй изследвания. Политиците лъжат дори когато казват истината. Ето как го прави например лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на съдебната система. А нейното оправяне уж беше негов управленски приоритет.


"През годините се направи много в съдебната система. Може да се направи още. Трябва всячески да се опитваме да помагаме на институциите. Има политически начини, закони, дебат, с който трябва да го правим в парламента. А партията влизаше в пререкания със съдийската гилдия и това не донесе нищо добро. Трябва да подхождаме с уважение към институциите, на базата на закона да отрегулираме така системата, че да отпадне мониторинговият механизъм."


Тези думи Борисов произнесе от трибуната на проведеното в НДК Национално събрание на ГЕРБ. Лъжа и лицемерие от първата до последната дума, които партийният "матриал" усвояваше на вересия. Ако питат Борисов кое е онова "много" направено в съдебната система, ще се оплете като паток в кълчища. Той собствено не си мръдна пръста да направи нещо свястно, докато беше премиер. И не партията му, а дясната му ръка Цветан Цветанов влизаше в пререкания със съдийската гилдия. Борисов одобряваше и пригласяше, а сега опитва да се дистанцира от Цветанов, но и не може да го махне.


Към днешна дата Цветанов подхожда с уважение към съда, но пък влезе в пререкания с прокуратурата. Иначе колко уважава съда, той си знае. Но изглеждаше далеч по-убедителен, докато не го уважаваше.


Абсолютна енигма е какво разбира Борисов под отрегулиране на системата на базата на закона. Защото на базата на закона се вихри такова беззаконие, че едва ли би било по-страшно ако закон изобщо нямаше. И именно на тези "регулации" разчитат Борисов и Цветанов, за да не им бъде търсена наказателна отговорност за стореното от тях по време на необяснимите им кариери във властта. Колкото до падането на мониторинга, то е като влизането в Шенген - управниците твърдят, че технически нещата били готови, но от Брюксел казват, че доникъде не сме стигнали. Ако изобщо сме тръгнали.


Подхождайки с уважение към институциите, Борисов и Цветанов гледат на тях като на тоалетна хартия, с която да замажат миризливите си деяния. Също като партийната номенклатура във всички цветови нюанси, обърнала в годините съдебната система в нещо средно между масонска ложа, бандитско сборище и скъпоплатен бардак. Но, както заяви Борисов, ГЕРБ няма да се обяснява "за няколко тефтерчета и бири". И е за себе си прав - защо да се обяснява, щом БСП, ДПС, СДС, НДСВ и прочее строители на съвременна България бързо-бързо забравиха какво сътвориха и нищо не обясняват?


Да чуем обаче какво мисли съдийската гилдия за новия курс на довчерашните си душмани. Парадоксално, но там обидени, изглежда, вече няма. Уж бяха готови да скачат на амбразурата срещу домогванията на Борисов и Цветанов до тяхната независимост, но разбраха, че сигналът за тревога е фалшив. Най-обидената от съдиите, Мирослава Тодорова, загубила временно работа и председателския пост на Съюза на съдиите в България (ССБ)във вихъра на пререканията, вече гледа на двамата като на палави дечурлига, чиято лудория е в миналото. И дори жонглира в тяхна полза.


Според Тодорова Борисов не вярва, че съдебната система е независима точно... колкото никой във властта не вярва, че е такава. Съдийката дори цитира експремиера, който сочи Ахмед Доган за пример, понеже осъзнал, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява дълго и напоително. Цитиран е и президентът Росен Плевнелиев, който твърди на практика същото, но с особен похват - независимостта на съда била опазена само при управлението на служебния кабинет. Редно е обаче да уточним, че ако ошашавеният от протести кабинет на Марин Райков просто не е имал време и възможности да овладява съдебната власт, партиите си контролираха съдебната власт във всяка минута от съществуването на служебното правителство.


Подобно на всички останали Мирослава Тодорова лъже дори когато казва истината. Сега ли трябваше да чуем, че "най-сериозният проблем е липсата на чувство за справедливост у гражданите по всяко едно загубено дело"? И не трябваше ли наред с това да чуем какъв е "приносът" на самата Тодорова и на т. нар. съдийска гилдия за това? И друг въпрос към Тодорова: Щом съдът и прокуратурата обслужват ревностно отходните нужди и нагона на партокрацията и олигархията (и щом съдебните босове са част от нея), независима ли е съдебната власт при оценката и по делата срещу магистрати?


Докато Мирослава Тодорова лееше морал от екрана, съдийският й съюз демонстрира как разбира морала, като коментира протестите в Пловдив срещу връщането на вакъфски имоти на Главното мюфтийство. Под маската на загриженост за съдебната независимост управителният съвет на съюза излезе с отворено писмо, с което подсказа на Пловдивския апелативен съд как да реши делото за реституирането на карловската Куршум джамия. Призовавайки Висшия съдебен съвет да излезе с категорично принципно становище в защита на независимостта на съда, ССБ изложи напоително мотиви в полза на мюфтийството с довода, че искало "да информира гражданите за приложимото законодателство, отнасящо се до така наречените вакъфски имоти".


Цитирани са спогодби и закони от повече от сто години насам, но особено място е отделено на реституционните закони от 1990 г. и на Закона за вероизповеданията от 2002 година. Припомнено е, че "когато тези закони са приемани, активна обществена реакция не е забелязана", както и че "спорове за собственост върху джамии и други имоти, за които Мюсюлманското изповедание има претенции, се разглеждат в много съдилища в страната". Казано накратко - отстоявайки съдебната независимост, съдийският съюз натиска съда, обслужвайки задкулисно политически интереси. Къде е тук правото?


Има го, но първо трябва да се признае, че правото е също политика, която у нас държавата не води заради лица от сорта на горепосочените. И казусът с Куршум джамия е повече политически, отколкото правен въпрос. Проблемът не е в това, че професионалната организация на съдиите води политика от тяхно име (което мнозина от тях оспорват), а че политиката е плод на зависимости, които вече никой не отрича. При такова "регулиране" на системата на базата на закона протестните павета са най-деликатният израз на несъгласие с нейната "независимост".

Facebook logo
Бъдете с нас и във