Параграф22 Weekly

§22 Новини

НСО вън от рая?

Тъжно изглежда бъдещето на Националната служба за охрана, която след години на възход и растеж може би ще се върне към първообраза си. Корените й са в далечната 1879 г., когато Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България и личната му охрана е поверена на Софийска Първа конна сотня с командир поручик Александър Мосолов. Наименованието на войсковата част подсказва, че в мирно време тя е наброявала до 120 души, а по време на война - 135.


През август същата година с указ на княза сотнята става Собствен конвой на Александър I и наброява вече 150 души. Следват години на възход, а бившата сотня при Фердинанд е преименувана в Лейбгвардейски конен ескадрон, който през 1903 г. с указ № 81 е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк. По онова време в състава на полка са влизали 22 офицери, един чиновник, 683 подофицери и войници, 669 коня, 41 коли и 508 пушки.


Всъщност историята на това подразделение за лична охрана на негово величество познава не само нарастване на числеността, но и съкращения. Такова е било направено при цар Борис III, който през 1942 г. реорганизира полка в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.


На фона на тази историческа справка, разкриваща възхода на някогашната сотня до полк, съвременната перспектива пред наследника НСО действително изглежда тягостна. В момента в състава на службата влизат над 1100 души, сочи неофициалната информация, като поне 150 гардове са ангажирани с личната охрана на нашенски първенци. Напоследък службата обаче се превърна в обект на различни коментари, включително и прогнозиращи в близко бъдеще личният състав на НСО да бъде сведен цифром и словом до 300 души, или две сотни от тези по времето на княз Александър I.


Сегашната беда за службата обаче не произтича от намаляването на числеността й, колкото от това, че в момента по стар български обичай най-видните български първенци спорят кой да наследи княжеските привилегии, включващи и правото да ги придружава собствен конвой. Спорът произтича от това, че НСО отдавна е слязла от конете и полека-лека през годините навлезе трайно в кухните и будоарите на българските политици и по тази причина всъщност е по-специална от най-специалните служби у нас.


Може би именно тази дълбока интимност между политическия елит и НСО предопределя и основните проблеми в битието й. Например този, че с мълчаливото съгласие на елита беззаконието всъщност е своеобразен регламент за дейността на службата. Става дума за това, че от дълги години липсва специален устройствен закон, за нея, тя формално се регламентира от Закона за въоръжените сили. Служителите на НСО са кадрови военнослужещи - със звания, но цивилни. А по силата на това, че главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, охранителите са под негово ръководство. В същото време организацията и цялостната работа на службата пък се определят от правилник, който приема и утвърждава Министерският съвет.


Сред коментираните факти от лишения от закон живот на НСО е и бюджетът на службата, който от години расте. Това може би се дължи на факта, че растат и ангажиментите на НСО по охрана на все по-голям кръг от лица. В края на 40-те години на миналия век, когато начело на държавата е Георги Димитров, офицерите и сержантите в службата били седемдесет. Охраната се осъществявала по съветски образец, пазените държавни дейци и служители са били ограничен брой, сред които главният прокурор, председателят на Върховния съд и фигури от този ранг.


Неофициална информация сочи, че в периода 2011-2012 г. службата е охранявала 12 лица - президента и вицепрезидента, премиера, председателя на Народното събрание, главния прокурор и експрезидента, който се ползва с привилегията да бъде пазен една година след напускането на поста си, един конституционен съдия, четирима депутати и един министър.


Бюджетът на ведомството обаче главоломно расте, така както растат и охраняваните лица. През 2001 г. НСО е разполагала с 13.1 млн. лв., за 2011 г. бюджетът е 30 млн. лв., през 2013 г. парите за охранителите вече са 34.3 млн. лева. За 2014 г. парите им бяха намалени до 32 984 000 лв., но за сметка на това, според прогнозните бюджетни разчети на кабинета, се очаква до 2015 г. разходите на НСО да достигнат близо 37 млн. лева. Логично обяснение за нарастването на парите, отделяни за охрана на лица, определени по списък, досега няма.


Още през лятото на миналата година депутатът от БСП Атанас Мерджанов, председател на вътрешната комисия в Народното събрание, отвори темата за статута на НСО и за мястото й. Тогава той обяви, че няма ясно и категорично намерение по въпроса за преместването на НСО от президенството към изпълнителната власт. Тогава той намекна, че този въпрос би бил актуален с оглед на поведението на самия президент Росен Плевнелиев. "Изказана е една хипотеза, която не е лишена от смисъл и логика, от гледна точка на поведението на президента през последните няколко месеца. Той претендира, че държавният глава е обединител на нацията, но неговите действия напоследък съвсем не подкрепят такава позиция. Подобна промяна в подчинението на службата би следвало да се обмисли още веднъж от експертите при максимална публичност и тогава да бъде взето политическото решение", заяви през миналия август Мерджанов.


Очевидно времето за преоценка за мястото на НСО е привършило, а поведението на президента в последните месеци явно е било катализатор за все по-активни коментари за бъдещето на службата. Тази седмица стана ясно, че вътрешната комисия в НС на свое специално заседание ще обсъжда кои и колко политици могат да бъдат пазени за държавна сметка, как да се променят функциите и обхватът на НСО. Отново шефът на комисията Атанас Мерджанов беше най-активен в коментарите си. Той подчерта, че бюджетът на НСО е няколко пъти по-висок от този на специалните служби и непрекъснато се увеличават охраняемите лица, тъй че си струва да се проведе дебат. Бившият шеф на охраната на Тодор Живков в УБО Румен Ралчев, който е председател на Националния съюз за безопасност и охрана, също има предложения по новия закон за НСО. Според него той трябва да отрази последните тенденции за ролята и мястото на подобни служби, НСО трябва да се отнеме от президента и да отиде към МВР и да функционира като отделна агенция или под прякото ръководство на премиера.


Оставките на досегашния шеф на НСО ген.Тодор Коджейков и на заместник-началника на службата полк. Калин Иванов изостриха допълнително ситуацията около съдбата на НСО. Бившият служител в нея Николай Марков определил оставката им по лични причини като предателство към службата. Има политическо решение НСО да бъде унищожена и да мине към МВР. Това означава от 1000 души сега да бъдат съкратени на 300, заяви Марков. Според него при преместването на НСО ще бъде намален и списъкът с охраняваните лица. Марков дори прогнозира, че една от целите на този проект е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да изпадне от този списък. "Проблемът е, че президентът не иска дебат. Той знае какво се случва, но ако не знае - е още по-лошо. Според мен мачът е свирен и излиза, че Плевнелиев става част от тази игра. Има задкулисни ходове и президентът няма инструмент за реакция", заяви Марков.


Бившият охранител посочи като двигател на промените вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев. МВР шефът обаче наскоро отрече каквито и да е намерения да се намесва в процеса по изясняване на статута на НСО. Той отхвърли и появилия се слух, че заместникът му Васил Маринов ще става шеф на НСО. Ще има консултации с президента и ще се съобразим изцяло с неговото мнение, защото той носи цялата отговорност за НСО, категоричен бе Йовчев.


Друго обаче четем в проектозакона за националната сигурност, който предвижда орязване на правомощията на президента да назначава шефа на НСО. Не са дописани още и специалните закони за НСО, за НРС и за военното разузнаване. А от тях се очаква да дадат окончателен отговор кой ще назначава началниците на тези служби. Силовият вицепремиер Цветлин Йовчев гарантира, че при определянето на правилата ще се следват правомощията на властите, определени от конституцията. Основният закон предвижда президентът да назначава единствено висшите военни като върховен главнокомандващ. НСО засега попада под ръководството му, тъй като е военизирана служба. Ако обаче плановете на кабинета за сваляне на пагона на НСО се осъществят, охранителите, щат не щат, трябва да напуснат рая на "Дондуков" №2. И грехът от познанието на тайните ще бъде наказан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във