Параграф22 Weekly

§22 Новини

Игра с конституционен балон

След четири конституции и 135 години нова българска държавност конституционността у нас остава под въпрос. Истински парламентарен порой от високопарни и високояростни оценки се изсипа по темата в сряда (16 април)- Деня на конституцията и юриста. Властта се словоизля тържествено чрез президент, председател на Народното събрание, премиер, лидери на парламентарни групи. В присъствието на вицепрезидент, министри, висши магистрати, омбудсман, патриарх, представители на вероизповедания, членове на дипломатическия корпус, ръководители на държавни институции, представители на местното самоуправление, на академичните среди, на граждански организации, на бивши председатели и заместник-председатели на Народното събрание. Гостите бяха посрещнати от гвардейски духов оркестър и... много полиция. Извънредни мерки за сигурност в тон с извънредно потискащата българска действителност.


От четирите български конституции - Търновската (1879 г.), Димитровската (1947 г.), Живковската (1971 г.)и сегашната от 1991 г., първата отнесе традиционно похвали, следващите две не бяха споменати, а последната е, както знаем, стана ябълката на раздора. Най-балансиран беше премиерът Пламен Орешарски - той отчете споровете на предците, но и общото им разбиране за националната цел. Главата на изпълнителната власт призна, че авторитетът на институциите е "силно засегнат" и че все по-често забравяме "защо съединението прави силата".


Парламентарният шеф Михаил Миков реши обаче да изпусне малко въздуха от прекалено напомпания в последната протестна година конституционен балон. Без да го усуква, Миков отсече, че сегашната конституция няма нужда от промени, макар да не била съвършена. Тя имала дори "един неизчерпан капацитет" и точно заради него по повод на годишнината щяло да бъде пуснато най-тиражното й издание. То ще е в 150-160 хил. екземпляра и ще се разпространява с националните вестници, за да може конституцията "да влезе в повече домове и да могат да я прочетат повече хора, преди да започнат да я ругаят". Колцина ще я прочетат и какъв ще е ефектът от прочитането Миков не се нае да прогнозира, но очевидно разчита всички да решат, че тя е чудесна. И че причината животът на българите да е далеч от нейните предписания е извън нея. От което пък следва, че "априорното обсъждане на необходимостта от промени подкопава доверието в конституцията и в основния закон и срива нейния авторитет".


Стана ясно и къде е неизчерпаният, според Миков, капацитет на сегашния основен закон. Той бил във възможността за прякото му прилагане, от което тепърва "ще започнем да се възползваме постепенно". В конституцията имало текстове, които позволяват пряко действие без "уплътняването" им със законодателство, твърди Миков. Как ще се прилагат обаче текстовете, които са буквално обрасли със законодателство, Миков не коментира.Например, че България е правова държава и цялата държавна власт произтича от народа. Във всеки случай Миков е категоричен, че "няма криза в българския парламентаризъм и е невъзможно да говорим за подобни проблеми". Невъзможно било дори да се каже, че имало криза в който и да е парламентаризъм. Това, което се случвало в Народното събрание, не можело да се нарече парламентарна криза и нямало как за действията на отделни личности да носи отговорност целият български парламент.


Лидерът на БСП Сергей Станишев пък изрази убеденост, че Търновската конституция изразявала в най-голяма степен копнежа на българите от онова време за свобода, за върховенство на закона и за принадлежност към Европа, но не отразявала изцяло завета на Левски за чиста и свята република. ГЕРБ предложи и в парламента бе почетена паметта на жертвите в атентата в църквата "Св. Неделя". В отговор Станишев заяви, че монархическото управление е станало източник на множество конфликти, конституцията била погазвана и нарушавана, което довело до десетилетна гражданска война след деветоюнския преврат от 1923 г. година. Червеният лидер на свой ред бетонира заклинанието на Миков, че няма нужда от промяна в конституцията, но все пак добави, че е необходим конституционен дебат. Станишев беше особено убедителен в констатацията си, че "на конституцията се приписват много недъзи на обществото и на неспособността политиците да се справят с проблемите".


Лидерът на ДПС Лютви Местан пък внесе още един антиопозиционен нюанс с деликатното твърдение, че истинският държавник се познава тогава, когато вече не е на власт. "С ръка на сърцето си" и със "съжаление" Местан заяви, че днешният парламентаризъм "куца и страда от хронични болести". Сблъсъкът днес бил не коя идея да надделее, а кой да надделее с една или друга процедурна хватка. Празничният тон съвсем се изпари след оценката на бившия парламентарен шеф Цецка Цачева, че "в тази зала господства езикът на отрицанието и противопоставянето". Тя се оказа безкрайно права не само по отношение на парламентарната зала, но и на президентската институция.


Очевидно държавният глава Росен Плевнелиев има твърде странни разбирания за ролята си на обединител. Вместо да забрави поне за ден "задграничните" си ангажименти, той се нахвърли да ругае Русия за украинската криза. Вярно, не го направи в парламента, а в слово на научна конференция. Темата й обаче не беше за руско-украинските отношения, а: "135 години демократична конституционна традиция в България". Плевнелиев обаче ги наплещи такива, че на мнозина от присъстващите им настръхна косата. Вместо да каже най-сетне нещо смислено, той се отнесе в Украйна. Според него днес се готвел "нов Берлински конгрес" за бившата съветска република, а великите ядрени сили се договаряли за "нова периферия" и "нов център на влияние". И понеже ние сме патили вече от Берлински конгрес, трябвало да пазим "руските" й региони едва ли не така, както предците ни са пазили Шипка. Но въпреки че заклейми Берлинския конгрес, Плевнелиев не обели и дума за онези, които разпокъсаха и осакатиха чрез него България - единствено за да нулират резултата от победата на руското оръжие. Как после да не подозират бившия висш комсомолец, че е безотечествен соросоид, щом държи повече на "международния и световен правов ред", отколкото на българското оцеляване?!


Въобще управниците ни се борят с конституционността като прасе с тиква, както казва народът. Консуматорски и безогледно. Докато депутати и президент си разменяха удари под кръста, стана безпощадно ясно, че не им е до конституционни принципи - гледат само тиквата. Повечето, и то предимно най-важните принципи в основния закон поначало не се спазват. А призивите народът да заляга над многотиражното му издание са карнавално абсурдни и откровено лицемерни. Народ, който не се справя с държавността и не уважава суверенитета си, с брошурка на конституцията не се лекува. И точно това разколебава силно стихийния напор за конституционни промени. За 135 години сменихме четири конституции, приехме стотици закони и хиляди подзаконови актове, а юристите станаха толкова много, че отдавна си пречат. И резултатът е налице!

Facebook logo
Бъдете с нас и във