Параграф22 Weekly

§22 Новини

Замитат проблема с личните данни

Да предположим, че сте един от стотиците омерзени граждани, които откриха името и ЕГН-то си в подписка за подкрепа на партия, за която не са и чували. Да предположим също и че сте написали жалба до Централната избирателна комисия (ЦИК). И сега чакате да видите дали ще има справедливо възмездие за този, който е дръзнал да се подиграе с убежденията ви. Ще ви го кажем направо: нищо няма да се случи. И възмездие няма да има.


Жалбата ще бъде препратена от ЦИК на прокуратурата, защото на практика друго комисията не може и да направи - тя не е разследващ орган, а в случая става дума за документно престъпление, извършено от поредния "неизвестен извършител". В прокуратурата ще разпоредят на полицията да започне издирването на този неизвестен извършител. Ще се назначи графологична експертиза, която ще докаже това, което вече се знае - че подписът ви е фалшифициран. Ще се призоват на разпит няколко партийни величия, които вкупом ще отрекат изобщо да са знаели какво се случва с подписките. От своя страна те ще посочат имената на няколко активисти, които също ще бъдат разпитани. Измиването на ръце ще продължи с обяснението им, че не могат да проверяват личните карти на хората, които подписват. Това ще е краят на вашата история. След известно време досъдебното производство, ако изобщо бъде образувано, ще бъде спряно, после ще го прекратят. Виновни няма да има, нито пък наказани. Партиите ще си отидат на избори, ще си изкарат колкото гласа успеят, и ще си получат депутатските местенца. А омерзението си остава само и единствено за ваша сметка.


Кражбата на лични данни не е от вчера

Трикът с фалшивите подписи срещу реални имена и ЕГН-та всъщност се ползва от години, само че за първи път го хващаме така явно, категорични са изборните експерти. Плашещото в случая е мащабът, в който това престъпление се извършва. И в демонстрацията на абсолютна безнаказаност, което на всичко отгоре е напълно основателно.


"Заемането" на чужда самоличност се разкри благодарение на едно твърде рисковано и много оспорвано сред юристите решение на Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя пусна на сайта си търсачка по ЕГН, с която всеки може да провери дали подписът и името му фигурират в нечия партийна подписка и на коя точно партия. Именно благодарение на тази търсачка лъсна фактът, че омбудсманът Константин Пенчев, без дори да подозира, е "подкрепил" основаната от Капка Георгиева Националдемократична партия, депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова се оказа в подписката на "България без цензура", независимият депутат Румен Йончев, който "пристана" на Бареков, бил подписан в полза на "Синьо единство". В дома на семейство Баневи пък без малко да се стигне до драма: оказа се, че докато съпругата Евгения се регистрира като независим кандидат за евродепутат, мъжът й Николай Банев тайно и от самия него подкрепял Съюза на комунистите в България.


Проверки на истинността на подписите и ЕГН-тата във всевъзможните подписки, които се правят преди избори или референдуми, имаше и досега. Те се правят от ГРАО - службата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в която се съхраняват нашите ЕГН-та и семейна история. Досега проверките обаче можеха да засичат само дали посочените данни в подписката съответстват на действително съществуващ човек - който не е умрял, носи същите имена и ЕГН-то му е същото, както в подписката. Дали подписът му е фалшив обаче, нямаше как да се провери - администрациите не са разследващи органи. Нямаше начин и самите хора да знаят, че някой е употребил данните им, за да сигналзират органите на реда - такава възможност бе дадена за пръв път на тези избори, с новия Изборен кодекс.


Така се стигна до куриозните, но само на пръв поглед "заемки" на самоличности на видни нашенци, които се търкалят из медиите вече седмица. Те обаче нито са безобидни, нито са толкова малко - само за ден жалбите в ЦИК надхвърлиха 200, а отделно потече лавина и към прокуратурата. Скандалът стана огромен, още повече че до сряда (16 април) почти не остана партия, регистрирана за евровота, без "фантоми" в подписката си. Говореше се, че все пак има две, но не беше сигурно докога ще останат "неоцапани", здащото жалбите продължаваха да валят. После се оказа, че май само ДПС е единствената партия, в чиято партийна подписка фантоми няма - вероятно отново заради прословутата "дисциплина" на електората.


Данните текат отвсякъде

Как технологично се извършва това "заемане" на имена и ЕГН-та е безпределно ясно: личните ни данни буквално се търкалят по улиците заедно с пликовете със сметки за ток, парно и вода, които раздавачите просто захвърлят накуп във входа на блока. Има ги в интернет, преснимани са многократно от избирателните списъци отпреди 2002 г., които висяха месеци пред изборните секции с пълните ни ЕГН-та и адреси. Всеки нормален хакер, дори не от най-добрите, може без проблем да свали цялото ви битие от интернет срещу съответното скромно заплащане. Служители на фирми с много абонати продават цели пакети с данни, за да си допълнят заплатите. А като за капак идват и дебнещите ни на всеки ъгъл активисти с молба да се подпишем за някоя гражданска инициатива.


Факт е, че става дума за драстична злоупотреба с лични данни, което по закон би следвало да носи глоба до 100 000 лв., отделно от наказателната отговорност за извършеното документно престъпление. Ще проверим всеки получен при нас сигнал, обеща прокурор №1 Сотир Цацаров и обясни, че държавното обвинение може да установи само наличието на престъпление. Но дали партиите трябва да понесат друга санкция - например да им се отнеме регистрацията за участие в изборите е въпрос вън от компетентността на прокуратурата. "Прокуратурата няма и не може да има отношение към това дали дадена партия или коалиция е регистрирана законосъобразно. Това е проблем, който е от компетентността единствено и само на ЦИК", категоричен беше Цацаров.


Замитат проблема "институционално"

В сряда (16 април) бе свикана спешна среща между ръководството на ЦИК, главния прокурор Сотир Цацаров и току-що избрания шеф на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, за да се потърси някакъв изход от ситуацията, в която изпадна цялата държава. Резултатът от тази среща обаче беше разочароващ. Първо заради съмнението, че партиите с фантоми в подписките изобщо ще бъдат санкционирани по някакъв начин. И второ - защото трите ведомства нямат решение на проблема с масовата кражба на имена и ЕГН-та.


За сметка на това те откриха как да пресекат жалбите срещу тази злоупотреба. Направиха го по сталински: няма жалба - няма проблем. Стана ясно, че занапред сигналите от гражданите за неправомерно ползване на техни имена и ЕГН-та ще бъдат прехвърляни на Комисията за защита на лични данни, която е специализиран орган точно за този вид контрол. Уловката обаче е другаде От сайта на комисията става ясно, че за да бъде разгледан един такъв сигнал, той трябва да е подаден по електронен път, да съдържа пълните имена и данни на жалбоподателя и още нещо: да е подписана с електронен подпис. А с такъв подпис разполагат твърде малко българи. Ако не отговарят на тези условия, сигналите остават просто "за сведение", по тях производства не се образуват, проверки не се правят, не се налагат и наказания. Водят се като "анонимки".


От досега подадените жалби от граждани поне една трета не отговарят на тези условия и очевидно няма да доведат до никакви последици. В крайна сметка институциите удобно заметоха боклука под килима - дежа вю. И ще продължи да намирисва...

Facebook logo
Бъдете с нас и във