Параграф22 Weekly

§22 Новини

Зрее недоволство сред служебните защитници

Сред служебните защитници зрее масово недоволство от факта, че след повишаването на тарифите за адвокатските услуги те вече ще получават далеч по-ниски хонорари от тези на колегите си, работещи на свободна практика. Въпреки че и в двата случая и трудът на адвоката, и нервите, и времето, и висенето пред залите са едни и същи. Разликата обаче е там, че на "свободните" адвокати им плащат клиентите, а служебната защита поема държавата, която перманентно няма пари.


Само за сравнение: ако за едно дело за незаконно уволнение например страните си наемат адвокати сами, ще трябва да им платят поне по една минимална заплата (340 лв.) Това е записано в обновената Наредба 1 за минималните адвокатски хонорари. По-ниско от това възнаграждение адвокатът няма право да си начисли - в противен случай рискува да бъде наказан от колегията за дъмпинг в цените. За същото дело, само че със защита, предоставена от Националното бюро за правна помощ, възнаграждението за адвокат е определено в друга, специална наредба, според която сумата варира от 50 до 100 лв. - и това е максимумът, който държавата плаща за защитата.


Друг въпрос е, че при новите нива на адвокатските възнаграждения на "служебните" защитници ще им се отвори доста повече работа, защото все по-малко хора ще могат да плащат от джоба си за защита в съда. И ще търсят начин услугата някак да се таксува за сметка на държавата.


В същото време служебната защита е с определен бюджет - за нея са предвидени 9 млн. лв. годишно и - докъдето стигнат. А се очаква заради повишеното търсене на служебна защита парите да се изчерпят доста по-бързо от предвиденото. Адвокатите пък се боят, че пак ще се върне забравеното напоследък забавено изплащане на вече извършените от тях услуги. При това за неопределено време - докато се намерят пари. Такова беше положението допреди 2013 г., когато редовно служебните адвокати заплашваха със стачки и протести, тъй като хонорарите за услугите им се бавеха с месеци.


Над 4800 са юристите, които работят като "служебни" адвокати. Толкова са били регистрираните в Националното бюро за правна помощ към края на миналата година. Включването в тях доброволно - всеки сам си преценява дали иска да се занимава с този вид "социална " дейност. Освен това няма пречка, ако не са доволни от заплащането, служебните защитници да се откажат да оказват такива услуги.


Истината обаче е, че за много от новозавършилите юристи, за които още никой не е чувал и никой не търси по канторите, възможността да "блеснат" като служебни адвокати е единственият шанс да пробият в занаята. И затова те се задоволяват с мизерното заплащане на труда си, в очакване да натрупат слава и собствена клиентела. Но явно и на тях вече им писва да са чак толкова "социални" - все пак и адвокатите ядат и издържат семейства.


Поне за момента не сме мислили да предлагаме увеличение на хонорарите, наясно сме, че ситуацията е изключително трудна. Но сме притеснени, защото тази година бюджетът ни е свит, бюджетът на Министерството на правосъдието като цяло е намален, признава председателката на Националното бюро за правна помощ Елена Чернева-Маркова.


Безплатната правна помощ се води за "социална" услуга, която се предоставя само за определен вид дела: граждански, административни, наказателни, но не и за търговски. Не се полага на търговски дружества, от нея могат да се ползват само бедните граждани. Но дали са достатъчно бедни, се преценява във всеки конкретен случай - прави се проверка в НАП за доходи и за притежавано имущество, проверява се и за наличие на фирми, регистрирани на името на тези, които искат да ползват "безплатен адвокат". И едва ако се окаже, че човекът отговаря на критериите, му се отпуска защитник.


Освен това ако страната, която е поискала служебен адвокат загуби, тя е длъжна да възстанови средствата на държавата - осъждат я за това. Защото се предполага, че след като човек е загубил в съда, значи не е бил в правото си. До неотдавна имаше огромен проблем със събирането на тези суми от осъдените граждани. Първо, съдиите все забравяха да присъдят разходите за служебна защита, после се научиха да го правят, но пък се оказа, че НАП не иска да ги събира. Накрая все пак проблемът намери решение и бе създаден нужният механизъм, с който Националната агенция по приходите (НАП) официално бе натоварена със събирането и на това публично вземане. Само за миналата година от такива възстановени харчове Националното бюро за правна помощ е успяло да си върне около 1.5 млн. лв. , които да вложи в защитата на нови нуждаещи се.

Facebook logo
Бъдете с нас и във