Параграф22 Daily

§22 Новини

Андрей Иванов е окончателно оправдан по делото за престъпление във ВМА

С Решение № 60180/12.04.2022 г. по наказателно дело № 584/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Военно-апелативния съд по в.н.о.х.д. № 53/2018 г.

Делото е образувано по протест срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъда на Софийския военен съд. С нея подсъдимият Андрей Иванов е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по служба (чл. 282 от НК) – за това, че в периода от 10 февруари 2005 г. до 31 декември 2014 г., във Военномедицинската академия (ВМА), в качеството си на длъжностно лице – доцент, началник на Катедра „Образна диагностика“ и началник на Клиника „Компютърна томография и магнитно-резонансна томография“ в МБАЛ – София към ВМА, е превишил правата си и не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага (заплати от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Астра“ АД) и облага за другиго – „Астра“ АД, като от деянието са настъпили неимуществени и имуществени вредни последици за ВМА в размер на 17 865 978,61 лева, престъплението представлява особено тежък случай и е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение.

Съдебният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Върховните съдии посочват, че въпросът за изначалната неяснота и вътрешна противоречивост на предявеното срещу подсъдимия обвинение е бил поставен на обсъждане още пред първоинстанционния съд, който го е обсъдил напълно формално и повърхностно. Съдът обаче е пропуснал да съобрази, че в обвинението се съдържа вътрешна противоречивост, която се отнася до централните въпроси, подлежащи на разглеждане в наказателния процес – в какво се състои деянието (действие, бездействие, съвкупност от действия или бездействия, налице ли е фактическо усложнение при изпълнението на деянието и пр.), а оттам и в какво се изразява неговата противоправност и обществена опасност, как деецът се е отнасял към извършеното и към последиците му (т. е. в какво се изразява субективното му отношение) и не на последно място в какво се изразяват вредните последици и какъв е техният размер.

Според тричленния състав на ВКС прокурорът е използвал подход при формулиране на обвинението, който не само е утежнил излишно фактологията с многократното ѝ пренасяне чрез техниката на copy-paste, но и практически е допуснал нееднозначност при описание на изпълнителните деяния по отделните пунктове, дефинирайки част от тях чрез друга форма на изпълнително деяние по чл. 282 от НК, при сериозно смесване и припокриване в обвинителните твърдения в кои от случаите се касае до задължения, права и/или правомощия на подсъдимия, без ясно да е отграничено по силата на кой източник на позитивно уредени правила за поведение по служба деецът е действал в разрез с тях за всяко едно от деянията, посочени като елементи от престъпната му дейност.

Подсъдимият не е годен субект на вмененото му престъпление по чл. 282 от НК, поради което законосъобразно е оправдан от контролираните инстанции, пише в съдебното решение. Осъществяваната от него дейност по служба, която е предмет на обвинение, не е публична по своя характер, в нея не се съдържат елементи с публично-правен характер, предполагащи реализиране на властнически правомощия. По естество и съдържание в конкретния случай тя не може да доведе до накърняване на защитимия обект по гл. VІІІ, раздел ІІ на НК – „ Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” – „Престъпления по служба“. Касае се за медицинска дейност и ресурс, необходим за реализирането ѝ, а той е бил предмет на договаряне в частно-правни облигационни отношения, по които подсъдимият не е бил страна нито в качеството си на началник на клиника или катедра във ВМА, нито в качеството си на представител на „Астра“ АД. Правилно е заключението на въззивния съд, че като началник на катедра и клиника подсъдимият отговаря на критериите за длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като фактически е изпълнявал ръководна работа. Но длъжностното качество на дееца е само един от елементите, които следва да се преценяват при обмислянето въобще на въпроса извършено ли е престъпление по служба и по-конкретно такова по чл. 282 от НК.

Когато инкриминираната дейност, упражнявана от дееца, притежава различни характеристики от публичните, независимо от това че той е длъжностно лице, той не следва да носи отговорност за престъпление по чл. 282 от НК, категорични са върховните съдии. Осъществяваната от подсъдимия дейност като началник на катедра и като началник на клиника по правило е ръководно- организационна, но не по повод публичен ресурс, а по повод медицинската дейност и в частност – диагностично-лечебната дейност, научно-изследователската и обучителната дейност, развивани в посочените две звена на ВМА. Затова, независимо от длъжностното качество на подсъдимия, той не е годен субект на престъпление по чл. 282 от НК при така предложената от държавното обвинение конструкция на престъпление по служба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във