Параграф22 Daily

§22 Новини

Асен Василев: Големи глоби и криминализиране на доплащанията на заплати на ръка и за работниците

Да се въведат „големи глоби“ и да се криминализира доплащането на заплати на ръка не само за работодателя и за счетоводителя, но и за работника. Това предложи днес по време на обсъжданията за социалната политика с потенциалните партньори на „Продължаваме промяната“ в управлението лидерът ѝ Асен Василев. „Бихме искали големи глоби и криминализиране на доплащанията на ръка над официално декларираните заплати, не само за работодателя и за счетоводителя, а и за самото лице, за да можем да изсветлим осигуровки и да осигурим финансиране за социалните услуги“, каза Василев.

В момента укриването на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване е престъпление само ако е в големи размери (чл. 255б НК). Това означава укритите вноски да надхвърлят 3000 лева.

Наказанието е до 5 години затвор и глоба до 2000 лева. Законът предвижда, че ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, осигурителните вноски бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието е до 2 години затвор и до 500 лв. глоба. Санкцията скача на от 2 до 8 години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, когато задълженията за осигуровки са в особено големи размери, т.е., ако надхвърлят 12 000 лв. Ако до края на делото на първа инстанция, вноските бъдат платени с лихвите, наказанието е до 3 години затвор и до 1000 лв. глоба.

Наказателният кодекс обаче категорично изключва търсенето на отговорност от работника или служителя, подлежащ на задължително осигуряване. Като е уредено, че той не носи наказателна отговорност и за подбудителство, и за помагачество.

Следва да се припомни, че преди повече от 20 години в НК за кратко просъществува една разпоредба, която впоследствие беше обявена за противоконституционна. Става дума за чл. 259а от НК. Тя предвиждаше, че „длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до 3 години“.

Конституционният съд я „отмени“, тъй като поставяше в риск правото на работника на възнаграждение за положения от него труд. „Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. Основен конституционен принцип е , че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл.57, ал.3 от Конституцията)“, изтъкна тогава КС.

Освен това, Кодексът за социално осигуряване (чл. 355) предвижда и административно-наказателна отговорност за неподаване на декларации за осигуряването и за предоставяне на неверни данни, за да се избегне плащането на задължителни осигуровки. Като в последния случай санкцията е от 50 до 250 лв. за всеки отделен случай. До 2013 г. в разпоредбата имаше и ал. 3, която предвиждаше, че „длъжностно лице, което начисли, не начисли и/или разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във