Параграф22 Daily

§22 Новини

Без съкратено следствие при умишлено убийство и тежка телесна повреда

Да се върне забраната за провеждане на съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда, предлагат депутати от Патриотичния фронт. Десет народни представители, начело с Искрен Веселинов, са внесли проект с едно единствено изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С него се връща отмененият през 2010 г. чл. 369а. Разпоредбата, която предлагат сега от Патриотичния фронт, не е дословно същата, като действалата преди 5 години, пише "Правен свят".

Текстът, който те искат да се запише в НПК гласи: "Съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда". Преди отмяната на чл. 369а, забраната в него обхващаше и случаите, когато деецът е бил в пияно състояние.

Този текст действа съвсем за кратко – от 14 април 2009 г. до 27 май 2010 г. Той беше отменен след като в Наказателния кодекс бяха приети нови правила за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие, регламентирани в чл. 58а. След това депутати атакуваха в Конституционния съд отпадането на чл. 369а НПК и твърдяха, че то всъщност не е прието от Народното събрание. КС обаче отхвърли искането им.

Според депутатите от Патриотичния фронт отмяната на чл.369а НПК и въвеждането на чл.58а от НК е довела "до хаос при прилагането на втория с неговото различно тълкуване и в тази връзка противоречива практика на съдилищата". Действително скоростната промяна в НК и НПК доведе до разнородна практика на съдилищата най-вече за това как се определя наказанието, когато по закон е предвидена санкция "доживотен затвор". Затова през юни 2015 г. Наказателната колегия на Върховния касационен съд постанови тълкувателно решение по дело №2/2015 г., с което да уеднакви практиката.

Основният мотив на вносителите на предложението за връщането на чл. 369а в НПК обаче е "невъзможността за ефективна борба с тежките престъпления у нас". "В ситуация, в която в обществото все по-осезаема е липсата на доверие в съдебната система, породена от усещането за безнаказаност на извършителите на тежките престъпления, с даването на възможност за отмяна на най-тежките предвидени в НК присъди, само въз основа на направено от тях самопризнание, както и последващото редуциране на постановяваните присъди, необходимостта от възстановяване на чл.369а е не просто дискусионен въпрос, а сериозен проблем, свързан с невъзможността за ефективна борба с тежките престъпления у нас", твърдят депутатите от ПФ.

В мотивите си те дават следните "примери в тази връзка: убийствата пред "Соло" на Кирил Въжаров и Васил Александров от София, варненската студентка Радостина Евтимова, Живко Иванов от Добрич, Андрей Монов от София и Илиян Димитров от село Лъга". "Един от най-фрапиращите в това отношение случай, е този с жестокото убийството на студентката от В.Търново - Вероника Здравкова, чийто убиец, рецидивист, с множество предишни противообществени прояви - излежал присъди за кражби, нападение и убийство и който в деня на извършване на престъплението е следвало да бъде в затвора, където да излежава поредната си присъда, получи на първа инстанция от Великотърновския окръжен съд 30 години лишаване от свобода, което е максималното наказание, което може да му бъде наложено, тъй като делото се гледа по съкратена процедура по искане на обвиняемия", пише още в мотивите към законопроекта.

Не става ясно защо от ПФ дават пример с делата за убийствата пред "Соло" и това на Андрей Монов, тъй като по тях не е прилагано съкратено съдебно следствие и тъй като осъдените за извършването им никога не са признавали вината си. Илиян Тодоров, убил Кирил Въжаров и Васил Александров, беше осъден на доживотен затвор. А осъденият за смъртта на Андрей Монов Джок Полфрийман излежава присъда от 20 години затвор.

От Патриотичния фронт обаче заключават: "Очевидно е, че настоящата нормативна уредба разкрива реална опасност от, ако не накърняване, то със сигурност ограничаване на основната задача, прокламирана в чл. 1, ал. 1 от НК - "...да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред". Без тежест остава мотивът за бързината на правораздаване, тъй като е спорно, доколко всъщност е такова е то, а от друга страна е въпрос на справедливост - морална и правно обоснована, както и на обществена потребност от реализирането на същата да се възстанови на действието на чл.369а от НПК".

Facebook logo
Бъдете с нас и във