Параграф22 Daily

§22 Новини

БХК: В България най-куца достъпът до правосъдие

Достъпът до правосъдие е основно право и неизменна част от правовия ред. То включва следните елементи:

- Правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен орган, създаден по силата на закон. Съгласно Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ): „Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.
- Правото на ефективни средства за защита;
- Правото да бъдеш съветван, защитаван и представляван;
- Правото на правна помощ за онези, които не разполагат с достатъчно средства.

Базата данни на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) показва, че по отношение на България най-много нарушения съдът е установил във връзка с член 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на справедлив процес. Следват нарушенията на член 13, свързан с достъпа до ефективни правни средства за защита. Това е ясен сигнал за проблеми, свързани с достъпа до правосъдие в България.

Повечето от решенията срещу България в ЕСПЧ са постановени преди 2013 г. и са свързани с продължителността на съдебния процес в България. През 2013-а година във връзка с двете пилотни решения на Димитров и Хамънов срещу България и Фингър срещу България е въведено превантивно и компенсаторно средство в Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тези мерки оказват влияние и драстично намаляват броя на делата, свързани с бавно правосъдие, в ЕСПЧ. Въпреки това през последните години осъдителните решения във връзка с правото на справедлив процес и достъп до ефективни средства на защита продължават да съставляват най-големият дял от установените нарушения.

България системно отказва да приведе националното законодателство в съответствие със стандартите на Европейския съюз в областта на правосъдието. Към 2018 г. Европейската комисия е образувала наказателни производства срещу България за цялостната липса на мерки по транспониране на Директива 2012/29/ЕС относно правата на жертвите на престъпления и Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство. Други две директиви, свързани с правото на превод и достъп до информация на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство са само частично транспонирани.

Сериозен недостатък на наказателното правораздаване е липсата на ефективни гаранции за участие на адвокат в първоначалния етап на наказателното производство, непосредствено след полицейското задържане на лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Участието на адвокат по време на разпита и другите действия по разследването в рамките на 24-часовото задържане не е задължително, включително и по отношение на уязвими участници в наказателното производство – децата, хората с психични разстройства; малограмотните; тези, които не владеят български език. Макар на теория задържаните да имат право на безплатна правна помощ, на практика случаите в които такава е предоставяна са единици. Данните за 2015 и 2016 г. показват, че едва 0.05% от задържаните от полицията по подозрение за извършено престъпление са получили достъп до безплатна правна помощ.

За хората в неравностойно положение и за тези, принадлежащи към малцинствени групи, достъпът до правосъдие в България е силно ограничен. Към тези групи спадат бедните хора, децата, чужденците, жените, представителите на ЛГБТИ общността и етническите малцинства, хората с физически, интелектуални, психосоциални или увреждания и други. Те се сблъскват с различни форми на дискриминация на ниво законодателна уредба и правоприлагане. Така например, българското законодателство не предвижда специални гаранции за процесуалните права на подсъдими с интелектуални и/или психосоциални увреждания; в случай на осъдителна присъда, заподозрени и обвиняеми лица, които са получили правна помощ, трябва да възстановят разходите за служебен защитник в пълен размер, без значение на финансовите им възможности.

Реформата на пенитенциарното законодателство от 2017 г. разшири достъпа до съд за лишените от свобода лица, като предвиди допълнителни възможности за обжалване на актове на затворната администрация и въведе нови правни средства за защита срещу изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Независимо от това, тяхното приложение е силно компрометирано поради ограничената информация за тези възможности сред лишените от свобода, липсата на безплатна правна помощ за написване на жалби, налагането на репресивни мерки срещу жалбоподателите от страна на служителите на затворите.

Въпреки декларираните реформи, проблемите с независимостта, отчетността, професионализма и ефективността на съдебната власт в България остават нерешени. Те са в основата на продължаващото действие на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия спрямо страната ни.

В края на мандата на главния прокурор Борис Велчев БХК бе сред организациите, борещи се за прозрачна и публична процедура по избор на нов главен прокурор. Организацията стана член на гражданския съвет към ВСС, който обаче напусна след непрозрачната и порочна процедура по избора на главния прокурор Сотир Цацаров.

БХК. Със съкращения

Facebook logo
Бъдете с нас и във