Параграф22 Daily

§22 Новини

Битката за бюджета на съдебната власт е и битка за реформата

Правителството в програмата си обяви, че ще прави сериозни реформи в съдебната система. Стратегията на Министерството на правосъдието декларира кардинални реформи. Но и тази година министерството на финансите оряза драстично исканите пари от ВСС. В него министърът на финансите Владислав Горанов предлага съдебната власт да получи не исканите 543,7 млн. лв., а само 460 млн. лв. И двете предложения ще бъдат внесени в парламента, където ще се играе следващият рунд. В който досега винаги внесеното от Министерския съвет е надделявало, отбелязва в свой коментар "Правен свят".

Нека бъдем съвсем наясно – само с думи реформа не се прави! Хората със стаж в съдебната система са се нагледали на десетки стратегии и още два пъти по толкова обещания за велики реформи. Подобрения с течение на годините са правени, но нищо повече. Не е измислен в света начин реформите да се правят само с думи. Изготвянето на качествен софтуер за електронно правосъдие също не става без пари. Реорганизацията на съдилища няма как да стане без пари. Създаването на нормални условия за работа и квалификация на съдиите също не може да стане без пари. Необходими са промени в законите от компетентни хора, които няма да работят без пари. Организацията на качествени изпити за правоспособност и за магистрати със запазване на тайната също изисква средства. Не е безплатно и опазването на веществените доказателства и правилното им съхраняване, с което можем да избегнем ситуации като с изчезналите тефтерчета. Който ви обещава реформа без пари, считайте, че ви баламосва.

Засега Министърът на правосъдието и Висшия съдебен съвет не можаха да се справят с осигуряването на достатъчно средства за реформата в съдебната система. Министерството на финансите просто ги отряза. Не се предвиждат повече средства и чрез по-високи такси в случаите, където това е наложително – напр. при производството за  допустимост във ВКС, при касационното обжалване при административните производства и т. н. Така че засега реформата си остава в сферата на словоизлиянията, както и досега.

Ролята на министъра на правосъдието не може да бъде на посредник между съдебната и изпълнителната власт в някакъв евтин пазарлък за пари. Той трябва да е начело на битката за бюджета, защото ако я загуби, ще загуби войната за реални реформи. А това е кауза, която Христо Иванов отдавна е обявил за своя. И която в съществена част би загубил, ако Министерският съвет и Народното събрание приемат бюджет, подобен на предлагания от министерството на финансите. Само разделянето на ВСС на две ще е почти безплатно. Но това не е основното. Надяваме се, че Христо Иванов ще се бори срещу орязването на парите за съдебната реформа със същия ентусиазъм, както протестираше срещу мафиотите и мутрите миналата година.

Бюджетът на съдебната власт е най-тежкото предизвикателство пред всеки министър на правосъдието, който не иска да е просто министър на затворите, съдебната охрана и съдебните сгради, а да направи реални реформи. Няма защо да се заблуждаваме – задачата на министъра и на ВСС е изключително трудна, защото срещу искането за повече пари за съдебна реформа застават финансирането за здравеопазването, социалните плащания и образованието. И изисква вътрешна борба в самото правителство. Но министърът на правосъдието е негов член и може да направи много.

Първият етап от битката за бюджета за съдебната система е още днес, когато на извънредно заседание Министерският съвет ще обсъжда проекта за държавния бюджет за догодина. И ако министърът на правосъдието иска да защити съдебната реформа, той трябва ултимативно да каже, че срещу тези пари кой знае каква реформа не може да се очаква. И би следвало да гласува "против" бюджета на съдебната реформа в този му вид.

Държавата увеличава държавния дълг с 8 млрд. лв., за да пълни дупки, причинени от некадърното управление на няколко правителства – тези правителства, които направиха КТБ галеник на управлението си и направиха възможно безконтролното й източване; които започнаха "Цанков камък" и "Белене" без качествена международна експертиза и зарязаха "Белене" по средата по най-безумния възможен начин; тези които направиха контрабандата с цигари по-печеливш бизнес от наркотиците; всички те – които редовно източваха и държавните електроцентрали, и НЕК, и болниците с безкрайно раздути обществени поръчки за техника, лекарства и какво ли не още. Същите правителства, които направиха българската част от "Южен поток" в пъти по-скъп на километър от всички други газопроводи в Европа. Но същите тези правителства не искаха да отделят десетки пъти по-малка сума за реформи на най-важната за България област – правораздаването. И в момента не желаят.

За каква независимост на съдебната власт можем да говорим, ако съдебната власт тотално зависи от парите, които й отпуска изпълнителната и законодателната власт, доколкото между двете власти има разлика в България.

През последните 20 години съдебната власт нито веднъж не е печелила и не е надвивала разчетите на финансовия министър, който и да е той. И като че ли няма министър на правосъдието и състав на съдебния съвет, които да не са тръгвали към битката за бюджета с усещане за исторически предначертан провал. Този път обаче пораженческото поведение не може да бъде вариант. Не само защото от него не е произлязло нищо добро, а защото на карта е поставено цялото въжделение за съдебна реформа ведно с реалната независимост на третата власт.

През годините сме се нагледали как обявената в конституцията независимост на съдебната власт, може да бъде заличена с един подпис на министъра на финансите. Предшественикът на Горанов Симеон Дянков изпробва някои техники, а наследилият го на поста Петър Чобанов ги усъвършенства. Ако в началото на първото управление на ГЕРБ, с идването на кризата, битката беше за т. нар. преходен остатък в бюджета на съдебната власт и разпределянето му като 13-та заплата, бюджетната процедура за 2014 г. достигна нови върхове (или падения, зависи от къде ще ги погледнете). С ясно съзнание управляващите дадоха на системата не просто колкото да преживява, а много по-малко от това. Предвидените в бюджета за 2014 г. 434 млн. лв. бяха гласувани с обещанието, че през годината ще бъдат направени актуализации. В средата на годината много от съдилищата останаха без средства. За каква независимост може въобще да се говори.

На пръв поглед няма нищо страшно - Министерството на финансите ще даде пари. Ако бюджетът се изчерпа, няма да затворим съдебната система, я. За страшното обаче може да разкаже всеки председател на съд, на когото по средата на тази година се наложи да обяви, че няма как да плати сметките за ток и вода, за пощенски услуги, за хартия и каквото се сетите. А колко лесно се прави актуализация видя цялата система. Наложи се ВСС месеци наред да напомня на бившата правосъдна министърка Зинаида Златанова, че пари няма и колегата й по финансите трябва спази обещанието за отпускане на допълнителни средства.

Сега новият министър Христо Иванов не просто не трябва да допуска на магистратите да се разиграват евтините сценки с доброто и лошото ченге - аз искам да помогна, но няма пари, Владислав Горанов не дава. Той трябва да унищожи възможността с бюджет под екзистенц минимума съдебната власт да бъде държана в перфидна зависимост чрез обещания за актуализации.

Празни приказки ще останат промените, ако не получат финансиране. Само през краткия още мандат на това правителство животът ни засипа от примери, които дават желязна аргументация на министъра.Тази тема е пряко свързана с качеството на разследването по т.нар. дела от особен обществен интерес, които често са увъртяни в сложни икономически и финансови схеми, чието разнищване зависи от изключително компетентни експерти. Няма нужда човек да е ясновидец, за да прогнозира, че липсата или слабите резултати срещу корупцията и организираната престъпност ще са в центъра на следващия доклад на Европейската комисия. Просто те винаги са там и ще са вечна черна точка, ако не се направят реформи. А без реформи в съдебната система няма Шенген, няма и вход към Еврозоната. А това е жизнено важно за икономиката ни. Вицепремиерът Меглена Кунева държа реч пред магистратите, че добре работещата съдебната реформа е равнозначна на работеща икономика. Затова инвестирането в съдебната система е най-изгодната инвестиция в настоящия момент.

Но ако от Христо Иванов се очаква да оглави битката за финансиране на реформите, съдебният съвет също не трябва само да кърши ръце и да обяснява, че е безпомощен да убеди изпълнителната и законодателната власт. Ако наистина е правителство на съдебната власт, а членовете му не са просто кадровици, съветът трябва да е готов на нестандартни мерки. Съвсем не беше отдавна, когато магистратите се пребориха с опита на Симеон Дянков да се намеси в самостоятелния им бюджет като заведоха дела.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във