Параграф22 Weekly

§22 Новини

Бумеранг от пачки към Темида старо

Коледните бонуси, с които щедро се възнаградиха държавните чиновници, сега дават основание на магистратите и на съдебните служители и те да си поискат увеличение на годишните заплати. Така капанът, зареден по времето на финансовия министър Симеон Дянков, сега застрашава бюджета.


Само да припомним, че преди няколко години Дянков влезе в публична битка с магистратите и им отказа да им даде традиционните коледни бонуси, оправдавайки се с кризата. Решението му бе възприето от обществото с одобрение, тъй като заплатите на магистратите и без това не са ниски. За разлика от редовите данъкоплатци, те ползват и немалко бонуси: например не си плащат сами осигуровките, а освен това получават и по 20 заплати накуп - екстри, непознати за работещите в частния сектор.


След като Дянков отряза бонусите в съда, отношенията между двете власти се обтегнаха до крайност. Това е така и в момента, защото политиката на рестрикции към съдебния бюджет се запази дори и след Дянков. Макар че, както се разбра впоследствие, финансовият гений на ГЕРБ не е бил особено принципен - той посегна на коледните бонуси само в съдебната власт - оказа се, че в същото време в почти всички други структури от бюджетната сфера чиновниците щедро са се възнаграждавали предколедно с тлъсти пачки.


Точно този "двоен аршин" обаче се оказа козът, с който Висшият съдебен съвет (ВСС) сега иска увеличение на заплатите в съдебната система - както за магистратите, така и за служителите. В Закона за съдебната власт е изрично записано, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя върху средната заплата в бюджетната сфера, умножена по две. Според анализите на ВСС средната заплата за чиновниците за четвъртото тримесечие на 2013 г., в която влизат и коледните бонуси, възлиза на 860 лв. на човек. А средните възнаграждения в съдебната власт - за магистрати и служители за същия период, е била 1546 лева. Няма нужда да се ползва калкулатор, за да се види, че има изоставане от мярката в закона, което пък даде основание на Висшия съдебен съвет (ВСС) да поиска осъвременяване на заплатите в съдебната власт. Под заплахата, че ако не бъде приет проектът за увеличение на заплатите в съдебната система, може да се стигне до образуване на административни дела срещу ВСС от "заинтересовани лица".


Висшият съвет цака правителството за нова бюджетна субсидия в размер на 25 389 000 лева. Проектът за постановление, с което се отпускат тези пари, бе внесен в първия работен ден след Великден за разглеждане в Министерския съвет. Внесе го министър Зинаида Златанова, въпреки че изрази недоволство, че се искат още пари. Оттук нататък следват пазарлъците.


Статистическото "свинско със зеле"

Дали средна заплата от 1500-1700 лв. е малка за страна като България? Всеки ще го преценява от собствената си камбанария. Факт е обаче, че тази сума, която се сочи като "средна" за съдебната власт, е като в онзи виц със статистическото свинско със зеле: един яде само зеле, а друг - само свинското.


Всъщност това не са заплатите на съдиите и прокурорите. Толкова е заплатата само на начинаещ магистрат, който тепърва ще се учи на занаята си. Колкото повече расте стажът, толкова повече му се качва и надницата, и на практика стига докъм 4-5 бона месечно. На практика висшите магистрати - съдии, прокурори и следователи, получават средно по 28 000 евро годишно - поне така пише в доклада, с който ВСС иска увеличаване и на тези възнаграждения.


Само че да се плаче за още пари при заплата от 28 000 евро годишно, и то на фона на нивата на възнагражденията у нас, е малко неудобно. Затова и се прибягва до "усредняване" - като при свинското със зеле - магистратските заплати се събират с тези на деловодителките и машинописките, за да изглеждат по-приемливи за данъкоплатеца.


Болката на нашите магистрати обаче е друга. Те се оплакват, че заплащането на труда им е най-ниското в Европа и пак прибягват до статистиката: дори младшите съдии в ЕС взимат средно 45 578 евро годишно, а върховните стигат и до 197 000 евро, а в прокуратурите равнищата са почти идентични. Само че у нас това просто няма как да стане. Обяснението е чисто икономическо: парите за бюджетната сфера са толкова, колкото се съберат от реалната икономика. А у нас тя е на изкуствено дишане вече пета година заради кризата и рецесията, която я последва. В условията на валутен борд се харчи само толкова, колкото се изкара - другото означава да се печатат хартии без стойност, а това ни е забранено. Пък и никой, който е преживял зимата на 1996-1997 г., не би искал да си спомня за тази възможност.


Освен това вдигнат ли се заплатите на магистратите, съвсем резонно ще последват искания за повишения от лекари, от медицински сестри, от учителки, от полицаи и каквито се сетите още бюджетни служители. Точно този горещ картоф сега лежи на бюрото на премиера Орешарски. Почти на 99% е сигурно, че пари за повишение на заплатите в съдебната власт ще се намерят, макар и най-вероятно в по-малък размер от исканите 25 милиона. Въпросът е по-скоро в това, кой ще е следващият след магистратите, който проплаче за още бюджетни пари.


Пари на калпак

Държавата предвиди за разходите на съдилищата през 2014 г. около 294 млн. лева. Бюджетът на Темида не е намаляван, дори напротив - по-голям е с около 30 млн. от този за 2013 година. Отделно съдебната система си докарва и по още 140 млн. лв. от собствени приходи - главно от съдебни такси. Но и разходите растат. Няма как да е другояче, след като никой не прави сметка как се харчат тези пари и не пита защо се дават поравно, на калпак, без никаква връзка с това кой и как работи.


За 2013 г. държавата е разполагала с над 2000 съдии и с още толкова прокурори, а заедно със служителите от деловодствата, със съдиите по вписванията и с персонала на другите служби, бройката на щатните в съдебната власт надхвърля 14 000 души. Освен това както "Параграф 22" вече написа, България е на 4-о място в Европа по брой на съдиите на глава от населението: имаме по 31 съдии на 100 000 души, докато средната норма за ЕС е 19 магистрати. И не само съдиите са ни множко: по броя на прокурорите също сме сред призьорите в света, а за следователите е по-добре да не говорим. За да не се сети някой да попита и колко дела са решили годишно срещу тези си магистратски заплати.


Дали действително са нужни толкова магистрати никой не може да каже. Защото не е създаден критерий, по който да се прецени това. Но пък поредното увеличение на заплатите, по стар комунистически тертип, отново ще обхване всички - те ще бъдат вдигнати средно с по 6.73 %, без значение кой колко е работил и кой как е работил.


Буквално два дни преди празниците ВСС прие анализ на натовареността на съдилищата за 2013 г., изготвен от създадената специална комисия. От него става ясно това, което вече се знаеше: че има по-малко натоварени и повече натоварени съдилища, но магистратите в тях получават еднакви заплати. Любопитен момент в оценката е и как шефове на слабонатоварени съдилища прибягват до т. нар.


"съдебна стъкмистика"

записвайки към броя на делата буквално всичко, що им мине на лист хартия през ръцете: разпит пред съдия, разрешение за проследяване на трафик, разрешение за прилагане на СРС, разрешение за теглене от детски влог - всичко това се слага на кантара като разгледани от съдията дела.


По същия начин, по който механично се запълват кутийките в отчетите на съдилищата, се решава и въпросът за това, на кой съд колко щатни бройки му трябват. Поне досега беше така - преди Върховният административен съд да започне да бие през ръцете членовете на ВСС и да им отменя решенията именно поради липсата на критерий за натовареност, с който да мотивират закриването на бройки в един съд и разкриването в друг.


Проблемът с натовареността само на пръв поглед няма пряка връзка със заплатите. Има и още как! Защото никак не е все едно дали ще се плащат заплати на 2000 души или на 1500. Само че за да се стигне дотам, се минава през още един болен за системата проблем: съдебната карта. Досега нито един състав на Висшия съдебен съвет не събра достатъчно смелост да започне прекрояването на съдебните райони и да закрие "бутикови" съдилища. Вместо решения на този етап има само изобилие от работни групи, от експертни анализи, от комисии и оценки. Поредната такава работна група за анализ и оценка бе сформирана преди Великден. До 30 септември тази година тя трябва да измисли и предаде "устойчиви решения за свръхнатоварените райони", каквото и да означава това. Горе-долу пак по това време друго специално аналитично звено трябва да приеме стратегически план за етапите и дейностите по реформата на съдебната карта.


Междувременно обаче повишението на заплатите най-вероятно ще стане факт - другото следващия път. Когато пак ще се искат пари на калпак за същата - нереформирана и вероятно допълнително натъпкана с още хора, система. Това е бумеранг, който вече се връща към нея. Но във ВСС май още не го разбират...

Facebook logo
Бъдете с нас и във