Параграф22 Daily

§22 Новини

Дали гражданите са безсилни в съда срещу кредитните и финансовите институции?

Има ли законова защита на гражданите и реална равнопоставеност на страните в съда при спорове между гражданите и кредитните и финансови институции (банки, фирми за бързи кредити, колеторски фирми и лизингови фирми)?  Как можем да се окажем в капана между банка, частен съдебен изпълнител и колекторска фирма? Как наследяваме дълг на роднина чрез роднина и какво можем да направим за защита на правата, средствата и имотите си?

Коментар на адв. Светла Миланова – експерт по защита правата на потребителите, в "Законът и Темида"по БНР. 

Нарушен ли е основният принцип на равнопоставеност на страните? Има ли злоупотреба с привилегиите на банките в ущърб на гражданите? Заповедното производство е ли благодатна почва за схеми и източване на имуществото а гражданите, при липса на съобразяване при прилагането му с правото на ЕС?

С въведеното заповедно производство в новия ГПК не е осигурена предвидената максимална защита на потребителите, съгласно правото на ЕС. Поради това през 2014 г. бе сезирана ЕК по петиции, а в 2015 г. стартира проверка в съдебната ни система ЕU Pilot. Властите в България отстояваха позиция, че законодателството ни е перфектно и гарантира съдебна защита на потребителите. Но след като през 2017 г. И 2017 г. пред ЕК постъпиха над 28 петиции на граждани, ЕК поиска от българските власти обяснение за прилаганите правила в националното ни право в законодателната рамка на Регламента за безспорни вземания и заповедното ни производство! Бе установено, че за българския гражданин е прекалено трудно или почти невъзможно при така разписаните правила да упражни гарантираните му права на висока съдебна защита, съгласно Директива 93/13 ЕИО. 

Първо, прекалено кратки преклузивни срокове, неясна процедура, липса на информираност на страната, посочена като длъжник! Липса на реална възможност и разпоредби, които да позволят на набедения за длъжник да оспори твърденията на заявителя! Позволяването на банките само на твърдения и извлечвния от счетоводните книги да получат съдебен титул и то при възможност лицето да не узнае за случилото се производство зад гърба му, силно наруши принципа на равнопоставеност! 

Оказа се, че бългалският законодател не е гарантирал прилагането на правото на ЕС! Така се оказахме в параграф 22! Макар и ПЕС да има примат, той не само не се прилага, но и няма контролно-ревизионен механизъм за проверка и няма санкция за българския съд, че не го прилага! Стигайки до този извод, ЕК наложи наказателна процедура на България, като я грозеше глоба за отказа на българските власти да извършат законодателни промени. Тъй като извършените през 2017 г. бяха крайно недостатъчни. 

Под натиска на ЕК, 2019 г., се наложи да бъдат направени отново изменения и съдът да извършва служебна проверка при издаването на Заповед. При направените предложения отново лобито на банките успя да осуети предложените изменения и направените изменения бяха направени до толкова, до колкото да бъде формално задоволено искането на ЕК и предотвратяване на наказателната процедура. Възможността за задълбочена и систематична промяна, която да гарантира на всеки етап в съдебното производството по събиране на вземания правата на гражданите, бе осуетена. Затова половинчатите промени реално не допринесоха за усещането за провеждане на справедлив процес! Служебната проверка за неравноправни клаузи, остава като едно добро пожелание занапред, но какво се случва с всички тези потърпевши, които са преминали това производство и са били лишени от права? 

Има изключително много нарушения, които започват от съда и преминават през принудителното изпълнение връцете на частните съдебни изпълнители! Там се намира друг огромен проблем, в начина на осъществяване на една държавна функция, каквато е съдебното изпълнение, в частни ръце! Празното в законодателството или преднамерено заложен дефект е цялостното законодателно решение за начина и уреждането на провеждането на частното съдебно изпълнение! То е на ръба на частно търговска сделка, а не на предвиденото институционално поведение! 

Facebook logo
Бъдете с нас и във