Параграф22 Daily

§22 Новини

Данъчно време...Затваряй очи и плащай...за нищо

Първите четири месеца на всяка година. От януари и до края на април. С една дума - данъчното време. Плащаме на държавата - или още по-точно на неините органи по места и в центъра за какво ли не -местни данъци и такси, данък върху доходите и т. н. Големи, неприятни и най-вече неотменими плащания, досущ като настъпването на отоплителния сезон през ноември, например. Време, в което бирниците от всякакъв вид протягат костеливата си ръка към парите на индивидите, след което тези пари потъват неизвестно къде, в незнайно какъв куп, представляващ т. нар. приходи на местната и на централната власти и които се използва за неща, които ние - данъкоплатците и гласоподавателите, изобщо не знаем и не виждаме като резултат. Което си е чиста форма на узаконена кражба с взлом, защото вместо с чук, цепеница или щанга, властта ни взима парите със законови разпоредби, които някакви лица, именуващи се депутати, са приели в парламента. И ни заплашва със сериозни санкции ако не платим.

Особено ясно бандитизмът на фискалното време личи по отношение на местните данъци и такси. Плащаш, например, данък "Сгради", който си е чисто наказание за това, че имаш някакъв имот. Държавата мрази имотните и обича само тези дето нямат нищо. Срещу което не получаваш нищо - нито по-добри улици, нито по-сигурна ВиК или пък сигурност срещу апашите. Не получаваш нищо. И това е първото наказание за това че имаш.

Второто е финансово. Местната власт най-често инвестира там, където са гласували най-спонтанно за нея. Ако за един тристаен апартамент на 50 г., в една панелка, плащаш 50-70 лв на година, то за къща в Драгалевци - построена дори по старите мерки от социализма, се плащат стотици левчета. Да, ама властта не обича район "Витоша" защото там едва - едва печели и то само благодарение на кварталите под околовръстното шосе. Затова за онези - над Околовръстното, не се прави почти нищо - няма улично осветление, не се гради ВиК инсталация въпреки обещанията, давани на всеки четири години когато идат местните избори. А доколкото има изградени някакви вътрешноквартални улици, то поне в 90% от случаите те са резултат от инициативата на местните жители и на техните частни инвестиции. Както се казва: "Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се!" - ако си позволим да цитираме "Златния телец" на Илф и Петров. Защото сме чели разни книжки и продължаваме да ги четем. Което в съвременна България си е един минус отвсякъде.

Но да се върнем към данъчното време. И тази година кротко ще си платим налозите и таксите. И ще приберем квитанциите като безспорно доказателство за извършените платежи. Защото утре може да дойдат гавазите и да питат - платили си. Но в устата ни винаги остава горчилката от няколко въпроса, на които едва ли ще получим отговор поне докато сме живи.

1. Кога ще получим някаква осезаема възвращаемост от данъчните си платежи всяка година?

2. Не трябва ли онези, дето дават повече в местната хазна и да получават повече от нея? Особено ако са нуждаещи се.

3. По какви критерии се определят инвестиционните приоритети на Столичната много голяма община? И защо тези критерии не са публични?

4. Каква е нормата на печалба на компаниите, изпълняващи обществените поръчки на общината и различава ли се тя значително от средното равнище за страната?

Та на тези въпроси трябва да отговорят Елен Герджиков - председател на СОС и Йорданка Фандъкова - кмет на много голямата столична община. А за нас - мравките с фискални задължения, не ни остава друго освен да платим. Макар че страшно ни се иска да се провикнем като Дарио Фо: Няма да платим! Няма да платим!

Facebook logo
Бъдете с нас и във