Параграф22 Weekly

§22 Новини

Делото САПАРД - последна "Бърза помощ" за правораздаването

Ще бъдем ли третокласни граждани на Европейския съюз, за която важи правилото "България - с извинение!" или ще се наредим до народите, радващи се на уважение в Обединена Европа?

Решението на Върховния касационен съд (ВКС) да възобнови делото САПАРД и да го върне за ново разглеждане от Софийски апелативен съд, публикувано на интернет-сайта на ВКС, може да бъде всичко друго освен сериозно правораздаване. Това е по-скоро последен и отчаян ход както на изпълнителната власт, така и на правосъдната система - да отчетат нещо пред Брюксел. С една дума - последната "Бърза помощ" за правораздаването.


Формално искането за възобновяването на делото е на главния прокурор Сотир Цацаров, неформалното - най-вероятно на Европейската комисия. Процесът е за пране на 7,5 милиона евро, а искът на главния прокурор е делото "САПАРД" да започне отначало. Защото преди година то приключи предсрочно в апелативния съд, който оправда всички подсъдими.


Първоначално прокуратурата протестира оправдателната присъда, но после оттегли протестта си само по отношение на Марио Николов и Людмил Стойков, като бяха окончателно оневинени по този начин. Защото бяха (май) под як политически чадър.


До тук много зле, както се казва в обединена Европа. Защото с ръка на сърцето можем да признаем, че това е по-скоро последен опит не да се раздаде някакво, макар и закъсняло правосъдие, а по-скоро отчаян ход на цялата българска държавна машина за да се  удовлетворят чиновниците в Брюксел.


Сиреч става дума за следното:


1. Има ли в България правосъдие, което да успее да накаже - макар и твърде късно хора, обвинени за присвояване на крупни суми европари;


2. Може ли да се приеме най-после, че у нас има действащо прилагане на закона въобще? Защото един отговор "Не!" може да доведе до солидни и безкомпромисни политически и дори членски санкции от страна на Брюксел. Точно тази седмица в Евросъюза бе прието важно и далече отиващо решение - да се замразява в бъдеще за определен период от време правото на глас в органите на ЕС на онези страни-членки, които са безпомощни в прилагането на адекватно правосъдие и не спазват изискването за правова държава и върховенство на закона.


Тези дни Главният прокурор Сотир Цацаров се върна от Брюксел, където водеше делегация на Главна прокуратура. И отработва днес ултиматума, получен там. Редом до него е и Върховният касационен съд, така че можем да разчитаме на някакви осъдителни присъди и по делото "САПАРД" все някога. А те трябва да бъдат постановени правомерно - сиреч с  доказателства, получени от предварителното производство и представени убедително в съда. Защото смисилът на наказателната репресия, упражнявана от магистратурата, не е в жестокостта на постановената присъда - а в нейната неотменимост. Едно старо римско правило.


Друг е въпросът - кой носи отговорност за това отчаяно състояние на правосъдието у нас през последните 24 години. Вероятно можем и да посочим виновните с ръка. И да изкрещим с пълно гърло по тях - Уууууууууу! Но това не променя нещата - поне до онзи момент, в който политическата класа не осъзнае, че дори тя не може да я кара повече така.


Затова МВР, националното следствие и прокуратурата, които две десетилетия демонстрираха съвсем умишлена безпомощност по отношение на "нашите хора" и вкарваха в следствените арести онези, другите - без връзки, които не знаеха паролата, трябва да се поправят. Защото не можем всички да бъдем членове на трибуквени организации, нали. Нито пък да сме свързани с ДС и МВР или със списъците за куфарчета.


Второ, съдът, който трябва най-сетне да се превърне в реален и истински правораздавателен орган - помните ли народната песен "крива седи право съди стар кадия...". А и работата в него не бива да се разглежда само като ефективен способ за бързо първоначално натрупване на капитала. Нито като удобен пенсиометър, под чието нежно тиктакане мнозина магистрати налагаха съдебна репресия в угода на поредния управляващ, независимо от цвета му. Разтворете пожълтелите - и не толкова жълти вестници, и ще намерите в тях поименни доказателства за това.


Днес - като нация и като държава, сме изправени на невиждан кръстопът. Ще бъдем ли третокласни граждани на Европейския съюз, за която важи правилото "България - с извинение!" или ще се наредим до народите, радващи се на уважение в Обединена Европа? Защото аз лично нямам желание да бъда второ качество- гражданин на първокласния ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във