Параграф22 Daily

§22 Новини

Депутати поискаха "експресно" отчуждаване на частни имоти

Съвсем неотдавна жители на Горубляне излязоха на протест срещу отчуждаването на техни имоти за изграждане на парк.

Принудителното отчуждаване на частни имоти ще се "забърза" до степен, в която собствениците им въобще да няма да смогват да реагират и да спрат багерите, тръгнали към нивите и къщите им. Дотам може да се стигне ако бъдат приети предложените промени в Закона за държавната собственост, внесени от група депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти.  

Да припомним, че "бързото" строителство на инфраструктурни обекти и необходимото за него още по-бързо отчуждаване на частни ниви и къщи, е стара мечта на премиера Бойко Борисов и тя бе последователно отстоявана със серия промени в законодателството.

Конституционният съд обаче се обяви категорично против възможността строителството в чуждия имот да започва преди още съдът да се е произнесъл по споровете между държавата и собтвениците. В решение №6 от 2013 година съдът каза: отчуждаването се допуска само при предварително и равностойно обезщетяване за отнеманата собственост. А ако има спор каква е равностойната цена, която трябва да плати държавата,  решава съдът. "С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота - частна собственост и да започне строителни дейности преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост", обявиха конституционните съдии и отмениха цяла глава от закона за държавната собственост, която допускаше точно това.

Малко след това решение на КС обаче бяха приети нови поправки в закона. С които държавата си намери вратичка: чрез така нареченото предварително изпълнение на актовете за отчуждаване. Прие се, че по искане на Министерския съвет или областните управители може да бъде допуснато предварително изпълнение на заповедите за отчуждаване на имоти, когато става дума за изграждането на така наречените "национални обекти", само че това предварително изпълнение се разрешава от съда. Като има и друга важна подробност, която трябва да се знае: че под "национален обект" не се разбират само пътищата и магистралите, това може да бъде и  всякаква друга инфраструктура - от ЖП линии до ВиК-инсталации или такива на Топлофикация, пречиствателни станции, електронни съобщителни режи и други.

Доколко тази уредба, допускаща предварително изпълнение на отчуждителните процедури при ясното указание на КС, че при наличие на съдебен спор е задължително да се изчака приключването му , е друга тема, която обаче никой така и не е повдигал пред конституционалистите.

Какво се прави сега? В чл.39б от закона пише, че "по искане на административния орган или инвеститора съдът в закрито заседание в едномесечен срок и като даде възможност на заинтересованите лица за становище, може да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато инвеститорът е превел определеното в акта за отчуждаване обезщетение и бъде представена определена от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Определението е окончателно. При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на инвеститора, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила, когато подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила. Предварително изпълнение не се допуска спрямо имот, който е единствено жилище. Предварителното изпълнение не се допуска, когато с него на собствениците може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана."

Сега обаче се предлага срокът за произнасяне на съда да се "ореже" до седем дни от постъпването в съдебното деловодство на искането за допускане на предварително изпълнение. Произнасянето пак ще става в закрито заседание, но изрично предвиденото в закона изискване съдът да изиска становище от заинтересованата страна е отпаднало. Ако съдът изиска такова становище, собственикът на нарочения за отчуждаване имот ще има максимум 3-4 дни време, в което да реагира: първо да бъде издирен, за да му бъде съобщено за това производство, после да си намери адвокат (и съответно - пари, за да му плати), а адвокатът пък да се запознае с казуса, да напише становище и да го предаде в съда. Пък пази Боже точно в тези дни пък собственикът на имота или защитникът му да са решили да отидат на почивка или на екскурзия в чужбина...

Освен това в предлаганите нови правила е изчезнала уговорката, която пази собствениците на имота: че "предварителното изпълнение не се допуска, когато с него на собствениците може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана".  Изчезнала е и още една важна думичка в сегашната уредба: "може" - занапред се предвижда  съдът винаги да допуска предварителното изпълнение при наличието на изброените в закона предпоставки и когато това се налага от държавния и обществен интерес. А последното условие е доволно обтекаемо, разтегливо и видно от съдебната практика - зависимо от чисто субективните преценки на отделните съдии.

Другата промяна е в размера на гаранцията, която трябва да се предвиди и внесе от инвеститора по сметка на областния управител, ако съдът все пак допусне предварително изпълнение - тя се заковава максимум до една трета от стойността на имота, която държавата е решила, че дължи като обезщетение. Гаранцията служи за заплащане на разликата, ако съдът увеличи размера на обезщетението.

На всичкото отгоре проектът предвижда, че вече започналите и "висящи" в съда отчуждителни процедури ще продължат по новия ред. И като за капак се премахва задължението на държавния орган да удостоверява в специален протокол обстоятелството, че заинтересованото лице не е било намерено на настоящия или на постоянния му адрес, за да му бъде съобщено за предстоящото отчуждаване. По сега действащия закон се изисква този протокол да е подписан от две длъжностни лица от съответната администрация и от един от съседите, освен в случаите, когато връчването се удостоверява от нотариус. С мотива, че това правило било много трудно за изпълнение, защото съседите се дърпали и не искали да подписват...

Впрочем, предложението за изменение в Закона за държавната собственост е внесено навръх 16 април - в деня на Конституцията и юриста. А ден по-късно, пак депутати от тези две парламентарни групи, предложиха и още една "добавка" към Закона за държавната собственост: да се допусне обезщетяване с държавни имоти, вместо с пари тогава, когато се отчуждават множество дребни имоти (ниви, ливади и гори) из цялата страна, ако те общо надхвърлят 50 дка и са собственост на едно и също физическо или юридическо лице. Като и тази промяна трябва ад се прилага за вече висящи производства по отчуждаване. С мотива, че тази мярка ще защити интересите на собствениците и ще даде възможност за по-рационално използване на земите, които ще получат като обезщетение.

Така написаното предложение обаче веднага възроди спомена за "царските заменки", които преди години съвсем "рационално" обезщетиха строго определени (и съвсем неслучайни ) хора с апетитни парцели край морето в замяна на нивите и безплодните чукари, които те прехвърлиха на държавата. И логично повдигна въпроса дали новата мярка няма всъщност да  повтори нещо старо, което вече сме виждали...

 

Обезщетенвията са ниски и заради сделките по данъчни оценки

"Апартаментгейт" извади наяве един отдавна известен факт: в България сделките с имоти масово се "изповядват" на данъчна оценка, а действително платената цена се крие - за да се спести от плащането на местните данъци и нотариалните такси.

С този "тарикатлък" богатите крият доходи, а бедните - съвсем по андрешковски, се опитват да се почувстват и те "на далавера", като прецакат държавата поне веднъж в живота си.

Само че ако се стигне до отчуждаване, той удря най-силно точно тези, които са най-беззащитни: бедните.  Защото при отчуждаването оценките на имотите и размера на обезщетенията, които плаща държавата за отнетата собственост, се определят (по специална методика) и въз основа точно на тези "официално" признати пред нотариуса цени на земите, сградите, парцелите, горите...

Колкото повече данъци се крият от сделките, толкова по-ниски ще са "пазарните оценки" при отчуждаването . Затова се стига до случаи, в които се отнема къща, а с обезщетението за нея може да се купи най-много ...един нов гараж.

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във