Параграф22 Daily

Кой ще прекрати порочната практика на колекторите и фирмите за бързи кредити

Един дълг – много дела и големи разноски

Потребител не погасява вноските по кредита си или не плаща сметките си за телефон. Кредиторът търси вземането си по съдебен път. Тази напълно закономерна практика се оказва, че понякога се развива не в класическия си вид, когато в ролята на кредитор влезе колекторска или фирма за бързи кредити. Това е установил един районен съдия.

За какво става дума – вземането се раздробява и се предявява в отделни производства, а резултатът е изкуствено трупане на разноски за сметка на длъжника. Не се търси целият неплатен кредит, а се заявява издаване на отделна заповед за изпълнение за първата, втората, третата, четвъртата, петата… вноска. Главница и лихви се претендират в едно дело, а неустойката в друго, макар да произтичат от един договор.

На пръв поглед проблем няма, тъй като кредиторът има право да реши как да предяви вземането си, а то е и основателно. Затова съдилищата масово издават заповеди за изпълнение и уважават исковете, включително и за разноските по делата, сочи Lex.bg.

Районният съд в Нови пазар обаче определя тази практика като флагрантна злоупотреба с процесуални права, а виждането му се споделя и от Окръжния съд в Шумен. Така на два пъти те отхвърлят претенции за разноски и дори отказват издаване на заповед за изпълнение в опит да я прекратят.

Засега произнасянията в този смисъл са по-скоро изключение. „Лекс“ представя съжденията на съдиите от Шумен и Нови пазар, които могат да послужат като основа за правна дискусия (публикуваме и всички публично достъпни актове за по-подробно запознаване с мотивите на съда).

За всяка непогасена вноска по кредита – адвокатски хонорар

Фирма за бързи кредити печели по 360 или 400 лв. от всяка непогасена от кредитополучателя вноска под формата на адвокатски хонорар. Как става това – просто за всяка от вноските се подава ново заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно се присъждат разноски. И понеже не става дума за искови дела, съдът няма как служебно да ги съедини в едно производство и разноските се трупат лавинообразно на сметката на длъжника.

Казусът, с който се е сблъскал съдът в Нови пазар, е за кредит за 1600 лв., договорът за който на това отгоре съдържа и неравноправна клауза – към всяка погасителна вноска се начислява „такса за експресно разглеждане“ от близо 130 лв. И ако след измененията в ГПК, които задължиха съда да не зачита такива клаузи, искането за тази сума е отхвърлено, по отношение на отделното предявяване на вземането за всяка вноска по кредита съдът не е реагирал четири пъти и всеки път е издавал заповед и е признавал разноски – 25 държавна такса и 400 лв. или 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Тогава фирмата за бързи кредити завежда пето дело – за петата неплатена вноска по кредита, а сумата за разноски вече надхвърля главницата по него. Това дело се пада на съдия Галина Николова, която виждайки, че в заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че се търси пета вноска, прави проверка и установява, че това е петото заявление на кредитора за вземане по един договор. На практика в тази ситуация фирмата трябва да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, да прекрати договора и да претендира цялата дължима сума, но вместо това, подава заявление след заявление за отделните погасителни вноски.

За това как е подходил районният съд в тази ситуация съдим от определението на втората инстанция (определението виж тук), която преразказва мотивите на първата: „Като не предявява искане за цялото оставащо вземане, а само за част от него, което при това е много малка част от размера на цялото вземане, върху което има право, и което е индивидуализирано единствено като „пета“ вноска, заявителят цели увреждане на интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това води до значително увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също правно и фактическо основание“.

Затова РС е приел, че заявлението за петата вноска, макар тя да е дължима, следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице злоупотреба с процесуални права. Съдът е стъпил на чл. 57, ал.2 от Конституцията и е изтъкнал, че в случая е нарушен принципът за добросъвестност на страните по делата (чл. 3 ГПК), а целта на този подход на кредитора е да увреди интересите на длъжника.

Отказът на районния съд е потвърден от Окръжния съд в Шумен. Съдиите София Радославова, Нели Батанова и Димчо Луков напомнят, че при издаване на заповед за изпълнение съдът следи дали заявлението съответства на закона и на добрите нрави, които съществуват като общи принципи, а един от тях е този на справедливостта.

Окръжните съдии напълно споделят мотивите на първата инстанция и коментират практиката на фирмата за бързи кредити така: „Посредством законоустановени средства се цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване на заявителя, както и калкулиране в тежест на длъжника на неимоверно високи по размер разноски в рамките на заповедното производство, а в последствие и в изпълнителното производство. Многократното претендиране на малки части от общото вземане цели възникването на множество вземания в полза на дружеството и поражда наглед законоустановено право всяко от тях като взискател да претендира заплащане от длъжника и на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за всяко от отделните минимални по размер вземания. Вследствие на горното се е стигнало до абсурдното положение при главница в общ размер (до претендираните по настоящото дело 4х80 лв.) – 320 лв. да е претендирано и присъдено юрисконсулско възнаграждение от 1440 лв. (4х360 лв.) – четири и половина пъти над главницата. В случая е осъществена безпрецедентна злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на морала в правото, респк. на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при упражняване на законоустановени права. Такава фрапираща недобросъвестност не може да бъде толерирана.

Главница и лихви в едно дело, а за неустойката – друго и всичко по две

Другият казус е на мъж, който сключил договор с мобилен оператор, но спрял да плаща месечните си сметки. Вземането било цедирано на два пъти и последният кредитор по него се обърнал към съда. Задължението включва неплатените месечни такси – 254 лв., лихва – 72 лв. и неустойка 60 лв. Вместо да поиска издаването на заповед за изпълнение за цялата сума, кредиторът първо подава заявление за заповед за изпълнение за таксите и лихвите, а след това иска издаване на нова заповед за неустойката. Поради призоваването на длъжника чрез залепване на уведомление, кредиторът е предявил исканията си по исков ред.

Така по иска за неустойката колекторската фирма претендира следните разноски: 25 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответника и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо 505 лв. Към тях се добавят и още 205 лв. разноски от заповедното производство, по които съдът се произнася в исковото.

Като се има предвид, че вече са водени едно заповедно и едно исково производство за неплатените такси и за лихвите, по които разноските също са били общо 710 лв., излиза, че разноските за сметка на длъжника вече стават 1420 лв.

„Всичко това показва целенасочено поведение на ищеца, той и заявител по заповедните производства, целящо увреждане на интересите на длъжника на незначително по размер вземане“, заявява съдия Галина Николова от РС-Нови Пазар и отказва въобще да присъди разноски по делото за неустойката.

В решението си тя сочи, че това е очевидната злоупотреба с права, които дава гражданският процес, като вместо да се предяви едно заявление за всички произтичащи от договора вземания, както и евентуално един иск за всички тях, са заведени общо четири самостоятелни дела.

„В съответствие с практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела С- 427/16 и С-428/16 г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI на възстановяване подлежат онези разноски, за които ищецът докаже, че са били действително и необходимо извършени и че са били в разумен размер. Съдът намира, че направените по настоящето дело разноски не са били необходими, предвид на обстоятелството, че това дело е можело и да не бъде водено, така както е можело и заповедното производство, което го обуславя да не се води, а всички вземания да се поискат в рамките на първото по време заповедно производство и евентуално в първото по време исково производство, се посочва в решението.  

В него съдът заявява, че тази злоупотреба с процесуални права, която води до несправедливо облагодетелстване на едната страна (ищец и заявител по заповедното производство) за сметка на другата (ответник и длъжник по заповедното производство), е явно погазване на принципа на добросъвестност (чл. 3 от ГПК), който задължава страните по гражданските дела да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

„Ищецът, който нарушава общите принципи на гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК, не може да извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК, особено в случаите, за които вече е известно, че ответникът отсъства от страната и е призован по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК“, се изтъква още в решението.

Съдия Николова сочи, че доказателство за това, че в случая ищецът злоупотребява с процесуални права, е, че не е уведомил съда за водените дела за вземания, произтичащи от едно и също основание. По първото дело за главница и лихви не е посочил, че го предявява частично. А по второто – че е образувано друго дело за вземане по същия договор, което щеше да доведе до съединяване на двете дела.

Спорът за разноските обаче тепърва започва. Колекторската фирма обжалва отказа на първоинстанционния съд да измени решението си в частта, с която отказва да ѝ бъдат присъдени 300 лв. за особен представител на ответника, като същевременно определя това възнаграждение като прекомерно. Тя изтъква, че няма законови ограничения в колко иска кредиторът да предяви вземането си.

Така казусът с отказаните разноски стига до Шуменския окръжен съд. Той (състав с председател Нели Батанова и членове Светлин Стефанов и Румяна Райкова) категорично потвърждава позицията на районния съдия, че в случая е налице нетърпима злоупотреба с процесуални права. Като отхвърля твърдението на колекторската фирма, че възнаграждението на особения представител е завишено, тъй като то е минималното според тарифата.

Окръжният съд заявява: „В случая на съда е служебно известно, че поведението на жалбоподателя, за претендиране на вземанията си срещу един длъжник, произтичащи от едно договорно правоотношение в отделни заповедни, респ. отделни искови производства се прилага многократно, като е без значение дали това е избор на самия заявител или на упълномощения от него процесуален представител, но налагащият се извод е, че отделното претендиране на главница и лихви в едно производство и неустойката в друго, произтичаща от същия договор в друго производство (заповедно и исково) е именно с цел претендиране на разноски за ново адвокатско възнаграждение и нова държавна такса, които разноски в пъти превишават сумата на самите вземания, независимо главница или неустойка“.

Именно заради това, че е установил, че този кредитор предявява вземанията си по този начин, окръжният съд е категоричен, че става дума за злоупотреба с право, с която колекторската фирма натоварва длъжника и обогатява себе си за негова сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във