Параграф22 Daily

§22 Новини

ЕСПЧ: В България всеки може да е жертва на незаконно подслушване от новата ДС

България отново е осъдена от Европейския съд по правата на човека заради нарушения, свързани с използването на специални разузнавателни средства и трафични данни от мобилните оператори.

В решението, постановено днес, единодушно се приема, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от конвенцията за правата на човека - веднъж чрез самата система на специалните разузнавателни средства и втори път със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства. Решението на Страсбург потвърждава системните, структурни проблеми със СРС-тата, които има България. Специално място е отделено и на задълбочаването им от дейността на специализирания съд. В решението се обръща внимание на "изричната позиция на Специализирания апелативен наказателен съд, че съдия, който разглежда молба за използване на специално разузнавателно средство, трябва само да провери дали са изпълнени формалните изисквания, за да го разреши, без да се ангажира с материалите в подкрепа на заявлението".

Съдът отбелязва, че решението му е от първа, най-висока степен за важност. Това означава, че се налагат дълбоки структурни промени в законодателството и практиките, свързани със СРС. Както и свързани с достъпа до трафични данни, пише Сега.

Решението на ЕСПЧ е по жалбата на адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата юристи - Асоциация за европейски интеграция и права на човека и Фондация "Програма достъп до информация".

"Изключително важно и навременно решение на ЕСПЧ. 17 години след 2007 г., когато Страсбург постанови първото решение по същата тема, той отново стига до шокиращия извод, че всяко физическо и юридическо лице под юрисдикцията на България може да бъде жертва на злоупотреба от страна на държавата със СРС или чрез достъп до трафичните му данни", коментира пред "Сега" Екимджиев. По думите му вместо да бъде изпълнено решението от 2007 г. и да бъдат въведени по-надеждни гаранции срещу злоупотребите, ситуацията драматично се е влошила, установява Съдът в Страсбург. От една страна вече има проблем и при разрешаването на употребата на СРС. "Акцентирам върху това, защото в решението от 2007 г. вниманието на съда беше фокусирано върху съхраняването и унищожаването на събраната чрез СРС информация. И тогава той прие, че правната уредба и практиката по разрешаването са задоволителни. Сега констатира нещо изключително притеснително - че докато правната уредба е значително подобрена, практиката по нейното прилагане, свързана с разрешаването на СРС, практически обезсмисля законовите гаранции", казва адвокатът.

И допълва, че "на много места в решението е посочена тази юридическа шизофренност - имаме правни норми като слънце, които привидно създават надеждни гаранции, но зад това стоят административни практики на бившия главен прокурор, на председателите на спецсъдилищата, на бишата шефка на Софийския градски съд, които в драстично нарушение на закона практически отказват контрол върху начина, по който прокуратурата и службите в МВР и ДАНС контролират личния ни живот и кореспонденцията ни".

Екимджиев посочи още, че в решението на ЕСПЧ е обърнато и специално внимание на съзнателното разрушаване на Бюрото за контрол на СРС. Тази структура беше подчинена от ДАНС чрез отнемането на достъпа до класифицирана информация на неговия зам.-председател Георги Гатев, както и от прокуратурата с едно специално указание на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Според това указание членовете на Бюрото не трябва да имат достъп до всички документи от досъдебните производства, свързани с употребата на СРС. Така Бюрото е обезсмислено, съдебният контрол е сведен до формална проверка, без да се преценява необходимостта и дали искането за използване на СРС отговаря на закона, посочи Екимджиев. Той добави и други заключение на ЕСПЧ - че другите органи, които трябва да контролират СРС-тата и достъпа до трафични данни - специалната парламентарната комисия и Комисията за защита на личните данни, са абсолютно неефективни.

"В резултат на всичко това българските граждани най-често нямат легален способ да разберат дали са били подслушвани, следени, и дали кореспонденцията им е контролирана чрез трафичните данни. Поради това те нямат и процедурен способ да потърсят съдебна защита и обезщетение за нарушеното им право", посочи Екимджиев.

В жалбата си те твърдят, че в България комуникацията на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Те се оплакват още, че законите, уреждащи тези въпроси, прилагани на практика, не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно подслушване и злоупотреби с него. Друго оплакване е, че съдебният контрол при разрешаване употребата на СРС е неефективен. Според тях няма ефективен механизъм за информиране на хората, че са били обект на използване на СРС.

След като веднъж е била осъдена заради подслушването през 2007 г., България не е предприела адекватни генерални мерки, водещи до преодоляване на констатираните от ЕСПЧ системни правозащитни проблеми, настояват адвокатите.

Нещо повече, пишат те, точно в годините след влизане в сила на решението на ЕСПЧ по първата жалба значително са увеличени законовите хипотези, при които е допустимо използване на СРС. Въведен е и нов метод на тайно следене на комуникацията чрез контрол върху трафика на електронната кореспонденция.

Официални статистики и десетки медийни публикации показват драстично увеличение на броя на исканията за употреба на СРС. Почти 100% от исканията са уважени, а съдебният контрол върху тяхната законосъобразност и обоснованост е формален и фрагментарен, се казва още в жалбата.

В нея се припомнят и редицата скандали със СРС, избухнали в последните години. "Жертви на тези скандали са включително премиерът, директорът на Агенция "Митници", народни представители, журналисти, лекари, спортисти…". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във