Параграф22 Daily

§22 Новини

Фактическото отнемане на привилегия на частни кредитори чрез ДОПК отива в Конституционния съд

Три разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които на практика отнемат привилегията на работниците и на търсещите издръжка от длъжника първи да се удовлетворят от имуществото му, ще бъдат атакувани в Конституционния съд (КС). Това е решил Висшият адвокатски съвет на едно от последните си заседания.

Нормите на ДОПК, които предстои да бъдат оспорени пред КС, са чл. 191, ал. 5,6 и 7. За тяхната противоконституционност адвокатурата е сезирана от един от администраторите на сайта „Предизвикай правото“ Румен Неков. Те са част от разпоредбите в ДОПК, които уреждат конкуренцията между публично и частно изпълнително производство (ИП), уточнява Лекс.

Общото правило е уредено в първата алинея на чл. 191 ДОПК и то дава приоритет на публичното ИП. И предвижда, че ако преди да започне производство по ГПК са наложени обезпечения върху имущество (или вече е започнало принудителното изпълнение) за събиране на публични вземания, то се продава от публичния изпълнител.

Привилегиите на публичните вземания пред частните обаче са ограничени във времето. Чл. 191, ал. 2 ДОПК определя срок – 6 или 12 месеца (съответно от започването на принудителното изпълнение или от налагането на обезпеченията), в който държавата трябва да се удовлетвори от конкретното имущество. След изтичането на този срок, вече няма пречка ЧСИ или ДСИ да насочи изпълнението към същото имущество заради задължение към частен кредитор. Държавата пък ще е присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ГПК.

От това общо правило обаче са въведени изключения именно с разпоредбите, които предстои да бъдат оспорени пред КС. Чл. 191, ал. 6 ДОПК урежда три хипотези, при които сроковете – 6 или 12 месеца, след чието изтичане отпада привилегията на публичното изпълнение, не текат.

„Макар че в конкретната правна уредба на част от тях са регламентирани определени срокове (напр. за института на отсрочването и разсрочването – чл. 184, ал. 1 и 2, чл. 187б, ал. 1; за обжалването на продажба чрез търг – чл. 256, ал. 1, чл. 267, ал. 2), липсва предварително известен на правните субекти краен момент на действието на тези фактически състави, съответно – и на спиране изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2“, обясняват от „Предизвикай правото“.

Другото голямо изключение, регламентирано в ДОПК (чл. 191, ал. 6), е, че тези срокове въобще не се прилагат при наложени предварителни обезпечителни мерки. „От съдържателна гледна точка общата характерна черта и за двата вида изключения, визирани в нормите на ал. 6 и 7, се разкрива в две насоки: 1) осъществяването на което и да е от юридическите действия и юридическите събития, оказващи пряко влияние върху конкуренцията между самостоятелните изпълнителни производства по ГПК и ДОПК, стои вън от волята на кредиторите с частноправни вземания; 2) за неопределен период от време не съществува действителна възможност за упражняване на правото на защита на част от нарушените граждански притезателни права“, изтъква в сигнала си Румен Неков.

И заявява, че това положение накърнява правната сфера на два вида привилегировани кредитори – на работниците, които си търсят парите за заплати и на получаващите издръжка от длъжника.

Неков напомня, че по закон тези два вида кредитори се удовлетворяват дори преди държавата да си е получила дължимото за публични вземания. Обаче когато е налице някоя от хипотезите в чл. 191, ал. 6 и 7 ДОПК, публичният изпълнител може на практика безсрочно да не „освободи“ имуществото на длъжника, от което да се удовлетворят тези две групи кредитори и те на практика губят привилегията си. Те не могат и да се присъединят към изпълнителното производство пред публичния изпълнител, защото това могат да направят само ипотекарните, заложните и кредиторите с право на задържане, когато изпълнението е насочено срещу вещите, обект на обезпечението. „Едновременно с това имуществото на техните длъжници може да се окаже в предметния обхват на една квазинесеквестируемост, предвид висящата забрана за принудително изпълнение по чл. 191, ал. 1 и ограниченията, въведени с ал. 5–7“, пишат от „Предизвикай правото“ и цитират съдебно решение, с което е отказано на 97 работници да се присъединят към висящо публично изпълнително дело срещу техния работодател.

В сигнала си те се позовават на практиката на КС, който е подчертавал, че държавата е длъжна да гарантира и защитава правото на трудово възнаграждение, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. При така очертаната юридическа обстановка очевидно се блокира навременното получаване на един жизнено необходим за покриване на ежедневните житейски нужди доход, какъвто е работната заплата“, заявява Румен Неков. И напомня и международните актове, които гарантират правото на справедливо и задоволително възнаграждение. Освен това според „Предизвикай правото“ ДОПК в момента ограничава и правото на защита, гарантирано от Конституцията. Наличието на действителна възможност за упражняване на правото на защита е условие за ефективността на това право и може да бъде определено като конститутивен (и конституционен) елемент на последното – чл. 56 и чл. 120, ал. 2 КРБ. В настоящата хипотеза то не може да бъде упражнено действително за неопределен, предварително неизвестен за засегнатите кредитори, период от време“, се посочва в сигнала.

Що се отнася до задълженията за издръжка, в него се изтъква, че правната уредба противоречи на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството. „Вместо да се осигури своевременност на плащанията чрез прилагане на подходящи мерки за принуда при неизпълнение на задължението за издръжка, с оспорените разпоредби се блокира постигането на поставената с международния акт задача (която впрочем е иманентна въобще за правния институт на издръжката) – регулярност на плащанията с цел набавяне на средства за съществуване и посрещане ежедневните нужди на правоимащото лице“, обясняват от „Предизвикай правото“.

Спорните разпоредби в ДОПК

Чл. 191, ал. 1 Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.

ал. 2 Когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс при спазване на ал. 3 – 5.

ал. 3 Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

ал. 4 Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.

ал. 5  Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството.

ал. 6  Алинея 2 не се прилага при наложени предварителни обезпечителни мерки.

ал. 7 Сроковете по ал. 2 не текат в следните случаи:


  1. когато изпълнението на акта или производството по принудително изпълнение е спряно – до отпадане на основанието за спиране;

  2. при дадено разрешение за отсрочване или разсрочване на публични задължения – за срока на отсрочването или разсрочването, или до започване на принудително изпълнение в случаите по чл. 183, ал. 4 и чл. 187а, ал. 3 и 8;

  3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

  4. при обжалване на извършена продажба по чл. 256 – до влизане в сила на решението на административния или съдебен орган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във