Параграф22 Daily

§22 Новини

Христоско Вретенаров ще излежи 7 месеца за изнудване

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивно решение на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). Решението не подлежи на обжалване. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Христоско Вретенаров срещу решението на АСНС, с което е изменена присъдата на Специализирания наказателен съд. С нея Христоско Вретенаров е признат за виновен в това, че в периода от началото на март 2014 г. до 6 април 2015 г., в София, при условията на опасен рецидив и с цел да набави за себе си имотна облага, е направил опит да принуди Маргарита Д., чрез отправяне на многократни заплахи, че ще съсипе бизнеса и семейството ú, да му предаде сумата от 7000 лв. В резултат на тези заплахи тя му предала 3500 лв. (довършен опит за изнудване при условията на опасен рецидив). Осъден е на 7 месеца „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 3500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Защитата твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като е неясен – Христоско Вретенаров е обвинен, „че е принудил пострадалата да се разпореди със 7000 лв., като с това ú е причинил вреда в размер на 3500 лв.“, и тъй като престъплението по чл. 214 от НК е резултатно, не можело да има разлика между сумата, с която пострадалата е била принудена да се разпореди, и причинената ú имотна вреда. Според върховните съдии непредубеденият прочит на обвинителния акт сочи, че подсъдимият е предаден на съд за две деяния, обединени в едно продължавано престъпление: първото, от които е довършено, а второто е спряло във фазата на недовършен опит, като причинената имуществена вреда от престъплението представлява щетата от довършеното деяние. Нещо повече – в разпита на самия Вретенаров, при последното му привличане в качеството му на обвиняем по обвинение, което е изписано по идентичен начин и в диспозитива на обвинителния акт, в присъствието на упълномощен защитник, изрично е заявил, че макар да не се признава за виновен, разбира обвинението.

В мотивите на решението на ВКС се казва, че действително обвинителният акт не е достатъчно прецизно формулиран и това дава известно основание за двусмислие относно валидната правна квалификация – дали се касае за довършено престъпление или за опит. Следва да се има предвид обаче, че подсъдимият се е защитавал срещу фактическите положения, очертани точно и ясно в обвинителния акт и възприети за установени от инстанциите по същество. Едновременно с това не е правена промяна във фактите, които са от значение за определянето дали се касае за довършено престъпление или опит към него, срещу които подсъдимият да не се е защитавал, а само първоинстанционният съд е извършил корекция на правото, която е утвърдена от въззивната инстанция. За тази промяна не се е налагало съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а съдът е имал задължението само правилно да приложи материалния закон, като даде вярната правна квалификация в рамките на възведеното обвинение, без да утежнява положението на подсъдимия, което е и сторено.

Върховните съдии не намират за основателни и твърденията за предубеденост на въззивния състав, изведени от начина на излагане на аргументацията в обжалваното решение, от която да личи предварително формирано вътрешно убеждение във вреда на подсъдимия. Доводите на защитата, че при установяване на правно релевантните факти събраните по делото доказателства са тълкувани единствено във вреда на подсъдимия и само в подкрепа на обвинителната теза, не могат да бъдат споделени. При отсъствието на реални основания за съмнение в безпристрастността на съда не може да се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав от изхода на делото или неговата предубеденост само поради факта, че защитната позиция на подсъдимия е отречена като недостоверна. В този смисъл тричленният състав на ВКС приема, че е изпълнен стандартът по чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и правото на защита на Христоско Вретенаров не е нарушено.

Неоснователно се явява и бланкетно наведеното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Според върховните съдии изложените от АСНС съображения при индивидуализацията на наказанието са прецизни и изчерпателни. Определеното наказание от 7 месеца „лишаване от свобода“ е в размер, който е значително по-нисък от предвидения в закона минимум от 5 години, и в достатъчна степен ще компенсира подсъдимия относно продължителността на процеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във