Параграф22 Daily

§22 Новини

И КС нарочен за четвърта инстанция

Опасения Конституционният съд да не се превърне в четвърта съдебна инстанция са сред причините да не бъде въведено правото на индивидуална конституционна жалба. Това стана ясно на кръгла маса, организирана от ръководството на Института за държавата и правото при БАН. Почти всички участници се обявиха за въвеждането на индивидуална жалба, но единодушие по въпроса за обхвата на конституционното правосъдие няма.


Проблемът е в модела на действащото право, който разпростира конституционния контрол изцяло върху законодателната власт и съвсем ограничено върху изпълнителната. Повечето актове на втората остават извън него, а съдебната власт е изцяло извън конституционен контрол. Индивидуалната конституционна жалба е приложима обаче предимно при защита на права, накърнени с актове на тези две власти, и въвеждането й е безпредметно ако КС не получи правото да подлага тези актове на контрол за съответствие с основния закон.


Преподавателят Атанас Семов пък упрекна директно действащи конституционни съдии в страстно лобиране срещу правото на индивидуална жалба. Мотивът им бил, че възможността да бъдат сезирани от всеки гражданин ще ги затрупа с работа и нямало да могат да се съсредоточат върху важните проблеми. Според Семов политическата класа също е ангажирана с тази съпротива, за да запази лукса на Конституционния съд като вид награда за предишни заслуги. Политиците не искат съдът да работи непрекъснато по жалби на частни лица, те предпочитат конституционните съдии да бъдат съхранени свежи и благоразположени за казусите, които те им изпращат, заяви Семов. В добавка бившият кандидат за президент констатира, че интелектуалното равнище на конституционните съдии става все по-тревожно, а шансът за въвеждане на правото на индивидуална конституционна жалба бил в популизма на управляващите.


Бившият конституционен съдия Емилия Друмева беше по-оптимистична, давайки пример с въвеждането на институцията на омбудсмана, която преди това беше непозната за правната ни система. Ролята на адвоката на народа за защита на човешките права обаче Друмева определи като крайно недостатъчна и посочи, че за опазване на основните от тях е необходима закрила в повече, каквато конституцията ни не предвижда. Емилия Друмева предупреди обаче, че правото на пряка конституционна жалба не е панацея. В Германия, където това право е въведено, полезният ефект бил много малък - допуснати за разглеждане жалби са едва 2 процента, а уважените 2 процента от тези два процента. Според Друмева у нас не е имало досега концепция за обхвата на конституционния контрол - първата такава предложил Пенчо Пенев, също бивш конституционен съдия.


Пенев, който беше сред участниците, изложи вижданията си индивидуална жалба до КС да се допуска не по всякакви искания, а на три основания - при атакуване на приложим закон; при атакуване на необжалваем по закон административен акт, въведена със закон; и при липса на справедлив процес. В последния случай Конституционният съд нямало да навлиза в материално-правната проблематика, която остава в компетенциите на съответния съдебен състав. На практика това би свело възможностите за защита на индивидуални права, накърнени от изпълнителната и съдебната власт, близо до нулата. При тези условия Пенев ни вижда нищо революционно или стряскащо във въвеждането на индивидуална жалба. Като изключим, разбира се, първоначалния порив на гражданите да търсят в КС спасение от безобразията на администрацията и съдебната система, при което жалбите им изобщо няма да бъдат допускани за разглеждане.


Пенчо Пенев очерта все пак тенденция на разширяване на конституционния контрол - право да сезират КС получили омбудсманът и съставите на двете върховни съдилища. Това право трябвало да се даде и на всички други съдилища при прилагане на противоконституцонен закон. Логиката е, че щом съдилищата могат да отправят преюдициални запитвания до европейския съд в Люксембург, те трябва да могат да сезират и българския конституционен съд. При това, и съдилищата, и омбудсманът трябва да имат право да сезират съда не само за противоконституционност на закон, но и за противоречието му с международен акт.


Колкото и солидна да е обосновката за разширяване правомощията на Конституционния съд, съпротива ще има. Най-вече от среди в съдебната система, които държат определени нейни актове да останат безконтпролни. За четвърта инстанция досега бяха нарочвани съдът за защита правата на човека в Страсбург и Висшият съдебен съвет, а в кръга на заподозрените влиза вече и КС. И в трите случая подобно твърдение е повече или по-малко неоснователно, но съпротивата е налице при най-дребното подозрение за външен контрол върху работата на съда. Подобно на ВСС обаче олигархичния подбор на състава на Конституционния съд е сам по себе си е гаранция за ненамеса в съдебното самовластие.


nbsp;


Огнян Стойчев

Facebook logo
Бъдете с нас и във