Параграф22 Daily

§22 Новини

Има ли СГС монопол по делата за престъпления на магистрати

Всички дела за престъпления от общ характер на магистрати ли са подсъдни на Софийския градски съд (СГС) или само тези за деяния, извършени във връзка с функционалния им имунитет. Този въпрос е задал главният прокурор Сотир Цацаров на Върховния касационен съд, пише днес "Правен свят". По питането му вече е образувано тълкувателно дело на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, а за докладчик е била определена съдия Мина Топузова. Върховните съдии са заседавали по него през февруари и ще го обсъждат отново през май.

Главният прокурор е поставил въпроса, тъй като се e натъкнал на противоречива практика след четвъртата поправка на Конституцията през 2007 г. Тогава отпадна наказателната неприкосновеност на магистратите - тази срещу задържане и срещу наказателно преследване, а имунитетът им беше сведен до функционален. Така наказателната и гражданската им неотговорност беше ограничена само до служебните им действия, чрез които осъществяват основните си функции.

"Ограниченията на имунитета на магистратите и различията с конституционно регламентирания имунитет на народните представители, предпоставиха различното тълкуване и приложение на процесуалната норма на чл. 35, ал. 3 Наказателно-процесуалния кодекс", пише Цацаров до ВКС. Текстът от НПК, който се тълкува и прилага различно от съдилищата, гласи: "На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет."

След свеждането на имунитета на магистратите до функционален голяма част от съставите на ВКС, както и самият СГС, продължават да приемат, че всички дела за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, са подсъдни единствено и само на Софийския градски съд.

"В подкрепа на тази теза се излагат аргументи, че достатъчно за определяне на подсъдността по чл. 35, ал. 3 НПК е, че с оглед изпълняваната служба на съдиите, прокурорите и следователите е признат конституционен имунитет в същинския му смисъл на наказателна неотговорност, поради което те се включват в категорията на "лицата с имунитет". Без значение е, че конституционно признатата наказателна неотговорност на магистратите по чл. 132 КРБ е сведена единствено до случаите, свързани с изпълнение на служебните им действия и при постановяване на актовете им, и то доколкото по този повод не са извършили престъпление от общ характер. Въпросът - дали те са сторили това, с оглед повдигнатото им обвинение подлежи на разрешаване в един съдебен процес, чиято подсъдност няма причини да се отклонява от правилото на чл. 35, ал. 3 НПК, възлагащо компетентност на Софийски градски съд. Обратното становище би означавало за всеки конкретен случай съдията - докладчик да преценява естеството на обвиненията и относимостта им към разпоредбата на чл. 132 КРБ, което би довело до сериозни различия при определяне на компетентния съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, а също и до неоправдано забавяне на производството, с оглед възможни отводи, поради служебното качество на подсъдимите. Всичко това оправдава разума на даденото в чл. 35, ал. 3 НПК разрешение - делата срещу магистрати, които се ползват с конституционен имунитет, да бъдат разглеждани на първа инстанция от Софийски градски съд, което по своята същност си е процесуална гаранция за защита, съобразена с изпълняваната дейност, осигуряваща еднакво и безпристрастно третиране на подобни случаи в разумен срок, в съответствие с изискванията за справедливост на процеса", обяснява главният прокурор в мотивите си към искането за тълкувателно решение.

Цацаров обаче сочи, че има и състави на ВКС и съдилища в страната, които поддържат становището, че при извършено от магистрат престъпление от общ характер, което не е свързано с функционалния му имунитет, не трябва да се прилага чл. 35, ал. 3 НПК, а да се следват общите правила за местна и родова подсъдност. В искането си главният прокурор излага и аргументите в подкрепа на тази теза: "Специалната подсъдност по чл. 35, ал.З НПК се отнася само за случаите, когато престъпление от общ характер е извършено от лица с пълен имунитет, от лица с функционален имунитет за деяния при осъществяване на съдебната власт - съдии, прокурори и следователи (по аргумент от чл. 132 КРБ), както и от членове на Министерския съвет. Приема се, че чл.132 от Конституцията предвижда наказателна неотговорност на съдии, прокурори и следователи само за действия при и по повод изпълнение на функцията им. За деяния, извършени извън кръга на професионалните им правомощия, те не са закриляни от функционалния си имунитет".

Като аргумент в полза на това становище се цитира и уредбата на отстраняването от длъжност на магистратите в Закона за съдебната власт. Въпрос, по който напоследък се водят разгорещени спорове във Висшия съдебен съвет.

"В устройствения Закон за съдебната власт е разписана различна процедура - в случаите по чл.132 от КРБ, когато магистрат е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство (чл. 230 ЗСВ), докато в останалите случаи решението за отстраняване от длъжност не е задължително, а факултативно - ако е направено такова искане и след преценка на колективния орган (чл. 230, ал.2 ЗСВ)", пише Цацаров. И обяснява, че така се обосновава извод, че след като имунитетът е функция на длъжността, то на СГС ще са подсъдни делата на магистрати, извършили деяния във връзка с осъществяване на съдебната власт, а другите деяния, извършени от тях, се разглеждат по общия ред.

В искането на главния прокурор не се сочи на коя теза е привърженик самият той. Цацаров настоява обаче Наказателната колегия на ВКС да сложи край на противоречията в съдебната практика. "Те създават предпоставки за разнородна и противоречива практика и на прокуратурите в страната при определяне на местно и функционално компетентната прокуратура, която следва да осъществи ръководство и надзор върху досъдебното производство по такива дела, а и относно компетентния разследващ орган. Това противоречие рефлектира върху законосъобразното провеждане на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, тъй като нарушението на правилата на родовата, респективно - на специалната функционална компетентност аргументира винаги съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на постановения съдебен акт", мотивира се главният прокурор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във