Министърът на правосъдието Надежда Йорданова изпрати на председателя на Венецианската комисия Клер Бази Малори пакета от законодателни мерки, предвиждащи как ще се търси наказателна отговорност от главния прокурор при данни за извършено престъпление.
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс бе публично представен на 20 юли тази година. Той е в изпълнение на поетите ангажименти от България по националния План за възстановяване и устойчивост. Според графика, посочен в Плана, измененията трябва да станат действащо право във второто тримесечие на 2023 г., което е неотменен ангажимент на държавата.
Министър Йорданова многократно е подчертавала, че преди да бъдат представени за одобрение от кабинета и внесени за гласуване в парламента, промените трябва да преминат ключовата „проверка“ на Венецианската комисия.
През годините тя е давала многобройни препоръки по проблема ни с търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Още през 2009 г. по делото „Колеви“ Европейският съд по правата на човека в Страсбург посочи, че в България на практика е налице обективна невъзможност при данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван и да му бъде търсена наказателна отговорност.
В писмото до Клер Бази Малори министър Йорданова е посочила:
„Сътрудничеството ни с Венецианската комисия е ключов етап от изпълнението на реформите в областта на върховенството на закона, които станаха част от Плана за възстановяване и устойчивост на България.
Като част от Плана България се ангажира да приеме законодателни промени за въвеждане на съдебен контрол върху отказа на прокурора да образува разследване, да гарантира ефективността на наказателното производство и подобри отчетността и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор. Своевременното изпълнение на този етап е приоритет на българското правителство.“
Пакетът от законодателни промени, в превод на английски език, се препраща на Комисията от Министерство на външните работи.
Освен механизма за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и съдебния контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство, се предвиждат и ясни правила за оповестяване на материали от текущи разследвания при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност, като категорично се забранява разгласяването на данни от специални разузнавателни средства.
Въвежда се законово изискване в парламентарната квота на ВСС да не бъдат избирани действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор върху съвета.
